Решение № 12100 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2009 г.
ВАСII отделение16.10.2009 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решението от 14.04.2009 г. по адм. д. № 4256/2008 г. на Административен съд- София-град, II отд. 30 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12100 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7180/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Здравка Чернаева от гр. София е обжалвала решението от 14.04.2009 г. постановено по адм. д. № 4256/2008 г. на Административен съд - София- град, II отд., 30 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК- 04-49/19.06.2008 г. на началника на Столична РДНСК като неоснователна. Наведени са касационни оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК. Ответникът РДНСК гр. София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и незаконосъобразност на решението. Върховния административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. С процесната заповед в производството по чл. 216, ал. 2 и 5 ЗУТ вр. с чл. 149, ал. 2, т., 1 ЗУТ е отхвърлена жалбата на касатора като процесуално недопустима срещу разрешение за строеж № 15/26.02.2008 г. за строеж "Жилищна сграда с офиси и подземни гаражи", находящ се в урегулиран парцел УПИ - ХХ, кв. 8 по плана на гр. София район "Красно село"- СО. Установено е от доказателствата по делото, жалбоподателката - собственица на урегулиран поземлен имот ХIХ - 149 кв. 8 по плана на м. "Крива река" гр. София, съседен на този - УПИ - ХХ- 81, 82, кв. 8, с. м., за който е издадено разрешението за строеж за изграждане на нов строеж, че не е собственик на същия или носител на ограничени вещни права върху последния, както и че няма качеството на възложител. С оглед на разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ законосъобразни са съображенията на съда относно факта, че Чернаева не е от кръга на заинтересуваните лица по смисъла на тази хипотеза, тъй като не е установила вещни права върху поземления имот, засегнат от строителното разрешение, което твърдение е било в нейна тежест да докаже. Обстоятелството, че новото строителство е на имотната граница е останал недоказан, а в конкретния случай е неотносим към спора, както и липсват доказателства то е да е било издадено под условие, каквото твърдение се навежда в това производство. Доводът в жалбата за наличие на хипотезата на чл. 131, ал. 2 и 3 от ЗУТ е неоснователен, тъй като в конкретния случай последната е неотносима. Същата третира непосредствени засегнатите лица от предвижданията на подробния устройствен план. При така изяснената фактическа обстановка решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото. постановено е въз основа на установените по делото доказателства и закона отсъствие на отменителните основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд