Решение № 7432 от 26.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция Земеделие , София град, чрез пълномощника му адвокат Йорданов, против решение 471 от 27.01.2022 г., постановено по адм. дело 3056/2021 год. по описа на Административен съд София-град. Релевира оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против негов писмен отказ от 21.01.2021 г., както и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът М. Чалашканов, чрез процесуалния си представител адвокат Спасов в писмени бележки и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Представителят на върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Съдебното производство пред Административен съд София-град се е развило по жалбата на М. Чалашканов против писмен отказ за пререгистрация на ремарке-компресор, обективиран в писмо изх. ЗГТ 01-15479-1 от 21.01.2021г. на директора на Областна дирекция Земеделие София град. Отказът се основава на разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника (ЗРКЗГТ) и чл. 2, ал.1 от Наредба 2 от 3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и контрол на земеделската техника (Наредба 2). От фактическа страна административният орган е приел, че посочената в заявлението техника ремарке компресор не попада в нормативно определените групи машини, които подлежат на регистрация, съответно пререгистрация. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения отказ и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, при условията на заместване, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но неправилно е приложен материалния закон. Този извод се основава на заключение на повторно заключение на допусната по делото съдебно-техническа експертиза. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, при наличие на въведеното от касатора касационно основание, неправилно приложение на материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане от съда на трета, също повторна експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 201 от Гражданския процесуален кодекс повторно заключение се възлага, когато депозираното пред съда заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая са допуснати първоначална и повторна съдебно-техническа експертизи, които съдържат достатъчно данни за вида и характера на техниката, чиято пререгистрация е предмет на спора. В случая първоинстанционният съд е възприел заключението на повторната експертиза. Отделно от това съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ, на която се основава оспорения пред съда отказ, собствениците регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите и машините за земни работи. Според първоначалното заключение на допуснатата от първоинстанционния съд експертиза, в случая, с оглед характеристиките на ремаркето компресор, чиято пререгистрация се иска, същото се квалифицира като теглено превозно средство с колесен ходов движител и не попада в обхвата на визираната в чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ техника. В повторното заключение същото ремарке-компресор е квалифицирано като компресор мобилен прикачен . В точка първа от заключението е прието, че изделието е извън обхвата на чл. 11, ал. 1 ЗРКЗГТ. В т. 3 и 4 от същото заключение вещото лице основава извод, че изделието притежава качество на машина за земна работа, като елемент от машини и инсталации, имащи такава характеристика, с оглед предназначението му да захранва със сгъстен въздух работни машини извършващи въздействие върху земната маса. Легалното определение на понятието машини за земна работа , включени като подлежащи на регистрация по ЗРКЗГТ е дадено в § 1, т. 25 от ДР на закона и това са самоходни или теглени колесни, верижни или крачещи машини, имащи екипировка или оборудване (работни средства), конструирани да извършват изкопни работи, товарене, транспортиране, пробиване/сондиране, разстилане, уплътняване или каналокопаене на земни, скални и други материали. Следва да се отбележи че законът има предвид теглени машини, каквато е и процесната, които самостоятелно могат да извършват визираните в него конкретни дейности, каквато самостоятелност представената за регистрация не притежава. Не може да бъде възприето заключението на експертизата в тази и част, основано на приложението на компресора като елемент от машинни системи и инсталации, отнасящи се към категорията машини за земни работи . Следва да се има предвид, че в същото заключение е прието, че техническото изделие е предназначено да захранва с въздух различни видове работни машини и е със значителна степен на универсалност по отношение областта на приложение. При правилно тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ административният орган е приел, че притежаваното от Чалашканов ремарке компресор не подлежи на регистрация по този закон. Ирелевантно за спора е обстоятелството за извършена регистрация на други машини от този тип. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което жалбата на М. Чалашканов против писмен отказ за пререгистрация на ремарке-компресор, обективиран в писмо изх. ЗГТ 01-15479-1 от 21.01.2021г. на директора на Областна дирекция Земеделие София град се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по спора се явява основателно. Следва да бъдат присъдени такива в размер на 70 лева, внесена държавна такса за касационно обжалване. Други разходи в производството страната няма. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,