Решение № 812 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1752/2008 г.

Решение № 812 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1752/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (от 1952 г.). Образувано е по касационна жалба на Е. Д. А. от гр. П., регистрирана и действаща като Е. с фирма "С", срещу решение от 7.01.2008 г. по гр.д. № 406/2007 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е оставено в сила решение от 21.01.2007 г. по гр.д. № 1170/2002 г. на Благоевградски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя срещу "Е" ЕАД иск за признаване неистинността - неверността на протокол № 126/15.04.2002 г. на "Е" ЕАД - клон Благоевград. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, т.к. неправилно въззивният съд е потвърдил мотива на районния съд за недоказаност на оспорването на истинността на протокол 3019 на ответника. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска за признаване на неистинността - неверността на протокол № 126/15.04.2002 г. Ответникът - "Е" ЕАД оспорва жалбата, излага доводи за това, че процесният протокол е съставен в съответствие с действащата нормативна разпоредба в резултат на извършена проверка, иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност не са осъществени: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че протоколът с № 126/15.04.2002 г., за който се иска да бъде установено, че е с невярно съдържание, е частен свидетелстващ документ, който носи подписа на представител на страната, която го оспорва - съпруга на ищеца, която действа като едноличен търговец, по отношение на който (подпис) се прилага разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Въззивният съд е изложил и други мотиви за това, че документът не е неистински - съдържанието на този документ съответства на протокол № 3019/12.04.2002 г., съставен от трима представители на "Е" ЕАД - клон Благоевград и подписан от съпруга на ищеца като неин представител, съгласно чл. 15в от специалните правила за продажба на електроенергия за стопанска и обществена дейност, в който са отразени нарушения от страна на потребителя - ищец - отчетена е грешна константа. Двете инстанции по същество са разгледали иска въз основа на определение на ВКС, който се е произнесъл по допустимостта на иска. Жалбата е неоснователна, защото документът протокол № 126/15.04.2002 г. е частен свидетелстващ документ, съставен от представител на "Е" ЕАД - клон Благоевград, ЕРР - Петрич и подписан от П. А. - съпруг на Е. с фирма "С", като представител на потребителя - едноличния търговец, с който страните са се съгласили какво е количеството електрическа енергия, използвано от потребителя за определен период от време, за начина на определянето и - начисляване поради "грешка в константата при отчитане" и за нейната стойност. Пламен А., разпитан като свидетел по искане на ищеца (негова съпруга), твърди пред съда (л.40), че е подписал протокол № 1* както и протокол № 3* на датите на тяхното съставяне, че е съпруг на ищеца, че и е казал, че е подписал тези документи и тя изразила несъгласие и му казала да не се занимава с неща, които не са негова работа и двамата имали разпри заради това. Но Е. с фирма "С" не твърди и не доказва, че се е противопоставила на действията на съпруга си, поради което и правилно въззивният, както и първоинстанционният съд са приели, че по отношение на тях (действията на А.) следва да се приложи разпоредбата на чл. 301 ТЗ и да се приеме, че Е. с фирма "С" ги е потвърдила. От това следва изводът, че ищецът е направила изявленията, съдържащи се в оспорвания от нея протокол № 1* които са неизгодни за нея. Тя не е опровергала тези изявления. За пълнота следва да се отбележи, че е неоснователен и доводът на касатора, че е неправилен изводът на въззивния съд за недоказаност на оспорването на истинността на протокол № 3019/12.04.2002 г. (л.19 и др.) на ответника. Този документ е издаден на основание чл. 169 вр. чл. 65 от ЗЕЕЕ (отм.), действал към момента на издаването му. Ответникът "Е" ЕАД е доказал по делото наличието на предпоставките за издаване на този официален документ, както беше отбелязано, той също е подписан за Е. с фирма "С" от нейния съпруг и по отношение на този подпис също следва да се приложи разпоредбата на чл. 301 ТЗ и да се приеме, че Е. с фирма "С" го е потвърдила и се е съгласила с верността на съдържанието на този акт (протокол). В производството по делото Е. с фирма "С" не е доказала оспорването си на верността на този документ. Поради което и съгласно чл. 218ж от ГПК (от 1952 г.) следва да се приеме, че жалбата е неоснователна. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение