Решение № 9804 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3876/2010 г.

Решение № 9804 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3876/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Джунджулова като пълномощник на "Про Арон" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, срещу Решение № 1771/30.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1818/09 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за прогласяване нищожността на Ревизионния акт /РА/ № 26-800388/18.07.2008 г., издаден от Евгений Димов Генчев - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Хасково, в частта в която е потвърден с Решение № 633/17.09.2009 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът необосновано съдът е приел, че влезлите в сила ДАПВ и АПВ, не водят до нищожност на РА, независимо от факта, че ревизията е възложена след изменението на нормата на чл. 129, ал. З от ДОПК /в сила от 19.12.2007 г./. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмета на разглеждане пред АС е бил РА № 26-800388/18.07.2008 г., издаден от Евгений Димов Генчев - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Хасково, с искане да бъде прогласена за нищожността на същият в частта с която на "Про Арон" ООД, гр. Хасково, за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12. 2004г; м. 06, м. 08, м. 09, м. 11 и м. 12. 2005г; м. 02, м. 04, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12. 2006 г. са установени задължения за данък добавена стойност за внасяне, ведно с прилежащите им лихви за забава, както и в частта, с която е определен корпоративен данък за внасяне за 2004 г. и 2005 г., ведно със съответните лихви за забава. За да отхвърли жалбата съдът е приел от фактическа страна, че за процесните данъчни периоди с влезли в сила АПВ № 488/01.02.2007 г. на ТД на НАП - гр. Хасково, Решение № 37/05.05.2005 г., АПВ № 3096/04.04.2006 г., на ТД на НАП - гр. Хасково, АПВ № 11295/01.06.2006 г., АПВ № 15267/11.01.2007 г. и АПВ № 488/01.02.2007 г., по повод подадени декларации по ЗДДС или искания са възстановени или прихванати сумите по процесните данъчни периоди От правна страна съдът е приел, че не се установи да е на лице влязъл в сила данъчен акт, с който да е установен размерът на корпоративния данъка за 2004 г. дължим от жалбоподателя, а от друга - въпреки наличието на влезли в сила ДАПВ и АПВ за процесните ревизирани периоди по ЗДДС и за задължението за корпоративен данък за 2005 г., заповедите за възлагане на ревизия са издадени при наличието на материална компетентност на издалия ги орган, поради което е на лице валидно възложено ревизионно производство, и в този смисъл РА не е нищожен. Подробно съдът е изложил доводи досежно стабилитета на ДАПВ и АПВ и е приел, че до изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ДВ. Бр. 108/19.12.2007г/ единственият ред за изменение на установени данъчни задължения в ДОПК беше този по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. С изменението на посочената правна норма е предвиден нов процесуален ред за това, а именно чрез възлагане на ревизия в общата хипотеза на закона. Нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК е процесуално правна и има действие за напред. Доколкото настоящото ревизионно производство е образувано след влизане в сила на соченото изменение, съдът е приел, че следва да се приеме, че процедурата е спазена, лицето издало ЗВР и ЗОКО разполага с материално-правната компетентност, РА е съставен от определения за това по надлежния ред компетентен орган, спазена е предвидената в закона форма, не се констатирани нарушения на административно-производствените правила при издаването на процесния РА, които да обосноват извод за нищожност на същия. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. Не се оспорва обстоятелството, че с издадените ДАПВ и АПВ данъчната администрация е признала, че за процесните данъчни периоди дружеството има право на възстановяване или прихващане на декларирания данък добавена стойност, като резултатите за тези данъчни периоди са в съответния размер на декларирания по справка-декларация или подадени искания за възстановяване или прихващане. По делото не се спори, че всички посочени Актове са влезли в сила, както и че заповедите за възлагане на ревизия са издадени от органи по приходите - началник Сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП -Хасково, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, както и безспорно е обстоятелството, че ревизията е възложена след изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ДВ, бр. 108/19.12.2007 г./. Съгласно изречение второ на изменената ал. 3 от посочената норма, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Доколкото не е посочено, че задълженията подлежат на установяване чрез извършване на ревизия по реда на чл. 133 - 134 от ДОПК, който е особен ред за изменение на вече установени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, то следва да се приеме, че законодателят е допуснал тези задължения да се установяват чрез ревизия по общия ред, независимо от извършеното прихващане или възстановяване. Тъй като ДОПК е процесуален закон, уреждащ издаването на АПВ, то в изречение първо на цитирания текст е посочено, че АПВ се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Затова и във втората част на изречение второ от чл. 129, ал. 3 е посочено "включително когато актът по изречение първо е обжалван". След като законодателят е предвидил, че независимо от извършеното прихващане или възстановяване, задълженията подлежат на установяване с извършване на ревизия, то той допуска ревизия да бъде извършена и независимо от това, че прихващането или възстановяването е направено с АПВ, издадени по реда на ДОПК. Тъй като преди посоченото изменение в своите съдебни решения винаги ВАС е приемал, че РА са нищожни, ако ревизията не е възложена от компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, който е териториалният директор, то няма как да не се вземе предвид датата, на която е издадена заповедта за възлагане на ревизията, след като това е обстоятелството, обуславящо нищожността на РА. В случая първоначалната заповед за възлагане на ревизия по реда на чл. 112 - 113 е издадена на 22.02.2008 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, допускащо извършване на ревизия по този общ ред, независимо от това дали преди това е извършено прихващане или възстановяване и не може да се приеме, че тази ревизия е възложена от некомпетентен орган. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение