Решение № 4926 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15359/2013 г.

Решение № 4926 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15359/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 239, т. 1 АПК. Образувано е по молба на Даниела Маркова Велева, гр. София, с искане за отмяна на решение № 1922/11.02.2013 г., постановено по адм. д. 13589/2012 г. по описа на Върховен административен съд. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, основания за отмяна на решението съобразно закона. Представя декларации от физически лица и снимки както и копие от констативен акт № КА-СМ-2403-1А/11.01.2012 г. на РДНСК-ЮЗР и копие на акт № С-26/12.01.2012 г. на РДНСК-ЮЗР. Ответникът по молбата - РДНСК-ЮЗР не е взел становище по искането. Молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания. по чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Представените с искането констативен акт № КА-СМ-2403-1А/11.01.2012 г. на РДНСК-ЮЗР и копие на акт № С-26/12.01.2012 г. на РДНСК-ЮЗР не са "нови" по смисъла на закона, те са представени и обсъждани в производството по делото, а свидетелските декларации не доказват "нови" обстоятелства. Представляват по съдържание свидетелски показания и са недопустимо доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти дори във фазите на редовното съдебно производство. Освен това законът не допуска отмяна на влязло в сила съдебно решение въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. По изискванията на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва наличието на свидетели за потвърждаване на твърдяните обстоятелства (т. 4 на ППВС № 2 от 1977 г.). Поради това за решение № 1922/11.02.2013 г., постановено по адм. д. 13589/2012 г. по описа на Върховен административен съд, не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложеното и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав