Решение № 8094 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4746/2010 г.

Решение № 8094 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4746/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Национална спортна академия "Васил Левски" за отмяна на Решение № 7513/08.06.2009 г. по адм. д. № 3235/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1, 4 и 5 АПК. В писмено становище ответницата Гюргена Спасова Адамова намира молбата за неоснователна. Ответниците по молбата за отмяна-кметът на район "Студентски", Цветанка Стоичкова, Виктория Гелева, Дине Димчов и Румяна Георгиева не вземат становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на молбата за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, тричленен състав на Върховния административен съд е обезсилил решение от 09.12.2008 г. по адм. д. № 2835/2005 г. на Софийския градски съд и е прекратил производството по делото. С цитираното първоинстанционно решение по жалба на молителя Национална спортна академия "Васил Левски" е отменена Заповед № РД-50-46/005.2003 г. на кмета на район "Студентски", с която е одобрено допълването на кадастралната основа на м. "Студентски град" и е образуван нов имот пл. № 1359. По посоченото в молбата основание по чл. 239, т. 1 АПК: Според чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Под обстоятелства следва да се имат предвид факти от действителността, които имат за спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти и които трябва да са новооткрити. Смисълът е новооткритите факти, ако са били взети предвид при решаване на делото, да сочат на друг извод относно правния спор. В конкретния случай молителят сочи като "ново доказателство от съществено значение за делото, с което се доказва, че още от 1968 г. държавата е собственик на цялата територия на Студентски град, в която попада кв. 20-предоставен за стопанисване и управление на НСА "В. Левски" и имота-предмет на делото-писмо № Г-М-1 от 01.08.1967 г. на СНС". Това писмо е приложено към молбата за отмяна, но не удовлетворява изискването на чл. 239, т. 1 АПК. Дали имотът, предмет на оспорената заповед е собственост на молителя, или не, е ирелевантно, тъй като този факт е бил разискван в производството по делото. Поради това този документ няма значението на доказателствен факт за твърдяно, но недоказано по време висящността на спора обстоятелство. По основанието по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай, визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. В случая се сочат различни дела, включително и дела на Върховния административен съд, по които крайният резултат е отмяна на оспорената заповед. По всички тези дела обаче предмет на разглеждане са различни заповеди, както и различни страни като жалбоподатели и ответници. Различните актове, предмет на разглеждане по различните дела, формират различно основание и искане за отмяната им като евентуално незаконосъобразни. Не е налице идентичност и между страните по цитираните дела, поради което не е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В този аспект се твърди, че молителят като ответник не е получил препис от касационната жалба и не му е била дадена възможност за оспорване. Видно от делото обаче молителят като ответник е депозирал в срок възражение по касационната жалба, което е и резюмирано в смисъл на връчване препис от същото и на касатора. Молителят като ответник е бил и редовно призован по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира. Това означава, че молителят е могъл да упражни всички процесуални права във връзка с оспорването на касационната жалба и правото му на участие и защита не е било нарушено. Предвид изложеното не са налице твърдените в молбата основания за отмяна и същата като неоснователна подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,