Решение № 5 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3557/2008 г.

ВКСI гражданско отделение07.04.2010 г.докладчик Жива Декова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението от 17.06.2008 г., постановено по гр. д. № 432/2008 г. на Окръжен съд-Благоевград и вместо него постановява: ПРИЗНАВА правото за възстановяване на собствеността на наследниците на Карамфила Д. С. /Карамфила Л. С./, починала на 9.11.1989 г., б. ж. на [населено място], общ. С. върху следните земеделски земи в землището на [населено място], общ. С.: нива с площ от 1,500 дка в местността "Калдъръма"; нива в местността"Оградите" с площ от 1,000 дка; нива в местността "Полената" с площ от 1,000 дка; нива в местността "Ливада" с площ от 1,000 дка; нива в местността "Ливада" с площ от 2,000 дка; нива в местността"Ласкаревица" с площ от 3,000 дка; нива в местността "Ласкаревица" с площ от 1,500 дка; нива в местността "Барата" с площ от 2,500 дка; нива в местността "Кримдарка" с площ от 1,500 дка и нива в местността "Корички храд" с площ от 1,500 дка, по предявения от И. Л. С. срещу Общинска служба по земеделие - [населено място] при участието на Община - [населено място], иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Мотиви

Решение № 5 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3557/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Л. С. от [населено място], чрез адв. Ц., против решението от 17.06.2008 г., постановено по гр. д. № 432/2008 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е оставено в сила решението от 01.02.2008 г. по гр. д. № 263/2007 г. на Районен съд-Сандански, с което са отхвърлени предявените от И. Л. С. срещу Общинска служба по земеделие и гори - [населено място] искове с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 190 от 26.02.2009 г. поради това, че въпросът за допустимите доказателства за установяване на собствеността в производството по иска с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е решаван противоречиво от съдилищата /представени са съдебни решения по други спорове, с които е приета за доказана собствеността въз основа на писмени доказателства, които по начало не са годни да удостоверяват собственически права - извлечение от книга за членове на ТКЗС, записка за вписване на договор, извлечение от емлячния регистър/ и че е от значение за развитието на правото. Настоящият съдебен състав намира, че в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ след изменението, извършено със ЗИД на ЗСПЗЗ/обн. ДВ, бр. 13/09.02.2007 г./, собствеността може да се доказва с писмените доказателства, посочени в специалната разпоредба на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата Общинска служба по земеделие - [населено място] и контролиращата страна Община- [населено място] не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Съдът е сезиран от И. Л. С. с искове с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за установяване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Карамфила С. върху земеделски земи в землището на [населено място], общ. С. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, поради това, че за установяване правото на собственост на наследодателката е представена опис-декларация за внесените земеделски земи в ТКЗС. Въззивният съд е приел, че тези доказателства не са допустими за установяване на собствеността с изменението на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, извършено със ЗИД на ЗСПЗЗ/обн. ДВ, бр. 13/09.02.2007 г./, чиято разпоредба намира приложение и за висящите производства по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ /§ 30 от ЗИД на ЗСПЗЗ обн. ДВ, бр. 13/2007 г./. Приел е, че в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ собствеността може да се доказва само с такива писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права - нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действащи преди 9.09.1944 г, протоколи за извършени съдебни и доброволни делби, постановления за възлагане на имота на публична продан и пр. Решението е неправилно. Ищецът по иска с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ трябва да докаже, че описаните в исковата молба земеделски земи са били негова или на наследодателя му собственост към момента на тяхното обобществяване чрез включване в ТКЗС или по друг начин, като докаже и факта на обобществяването им. До влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ /обн., ДВ, бр. 13 от 09.02.2007 г./ придобиването на собствеността можеше да се доказва с всички допустими по ГПК доказателствени средства, включително свидетелски показания. Новата редакция на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ предвижда, че правото на възстановяване на собствеността се доказва само с писмени доказателства, като съгласно чл. 11, ал. 2, пр. 2 от ЗСПЗЗ писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост. Касае се за писмените декларации по отменената ал. 3 на чл. 12, при действието на която при липса на писмени доказателства заявителят установяваше правото си на собственост пред поземлената комисия с декларация с нотариално заверен подпис, приложена към заявлението за възстановяване правата си върху земеделски земи. Опис-декларацията за внесените земи в ТКЗС е допустимо доказателствено средство, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за установяване правото на собственост и в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ и представлява писмено доказателство по смисъла на посочената разпоредба. В производството по специалния установителен иск, съгласно изменението на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, от допустимите доказателствени средства по ГПК са изключени свидетелските показания за установяване на собствеността. Предвид изложеното неправилно въззивният съд е приел, че в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ собствеността може да се доказва само с такива писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права и че с представената опис-декларация за членство в ТКЗС не може да се доказва собствеността в това производство. В опис-декларацията на Карамфила С., починала на 09.11.1989 г. - наследодателка на ищеца, фигурират процесните земеделски земи. Опис- декларацията за членство в ТКЗС представлява писмено доказателство, годно да удостовери факта на притежаване на право на собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, както и факта на внасянето на земите в ТКЗС. По делото е безспорна предпоставката за предявяване на иска - че за тези земи не е подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ от наследниците на С. до Общинската служба по земеделие за възстановяване на правата им. От представена от ищеца декларация се установява, че имената Карамфила Д. С. в удостоверение за наследници и Карамфила Л. С. в опис-декларацията са имена на едно и също лице. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК то трябва да се отмени и се признае правото за възстановяване на собствеността на наследниците на Карамфила С. върху процесните земеделски земи в землището на [населено място], общ. С. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Цитирани разпоредби

3