Решение № 273 от 19.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 692/2015 г.

Решение № 273 от 19.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 692/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Й. Й. срещу решение № 55/26.03.2015 г. по внохд № 39/2015 г. на Великотърновския апелативен съд. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се иска намаляване размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 2/19.01.2015 г. по нохд № 112/2014 г. Габровският окръжен съд признал подсъдимия И. Й. за виновен в това, че на 3.07.2014 г., при условията на опасен рецидив отнел от владението на С. Г. чужди движими вещи на стойност 1380.16 лв. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като е заварен на местопрестъплението и за да запази владението върху тях, заплашил Г. с нож и газов пистолет, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 3, вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и чл. 58а от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода. На осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК групирал наказанията, наложени по настоящото дело и по нохд № 990/2014 г., като определил общо наказание от четири години лишаване от свобода. По подаден протест от прокуратурата Великотърновският апелативен съд изменил присъдата като увеличил наказанието на шест години и осем месеца лишаване от свобода. Изменил я и в частта по чл. 25 от НК, увеличавайки общото наказание на шест години и осем месеца лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. Жалбата е неоснователна. В подкрепа на наведеното оплакване подсъдимият сочи, че въззивният съд не е отчел направеното самопризнание и факта, че са възстановени отнетите вещи. Изразява несъгласието си с размера на наложеното наказание, защото така се обезсмисляла законовата процедура на съкратеното съдебно следствие. Върховният касационен съд намира, че наказанието за извършеното престъпление правилно е индивидуализирано при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Апелативният съд с основание е приел като отегчаващо обстоятелство обремененото съдебно минало на Й., който е осъждан десет пъти за престъпления срещу собствеността - кражби и грабежи, включително като непълнолетен. Тези данни, както и механизмът на осъществяване на настоящото деяние, разкриват трайно утвърдените престъпни навици на касатора, очевидното му нежелание за спазване на законите на страната и завишената степен на лична обществена опасност. Правилно съдът е отказал да оцени като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на Й., като убедително е обосновал и тезата, че направеното на досъдебното производство самопризнание не следва да се надценява. При отмерване на наказателната санкция, в полза на дееца е отчетен фактът на възстановяване на част от вещите на пострадалия. Затова касационният състав счита, че наложеното наказание не е явно несправедливо, а съответства на целите на чл. 36 от НК. Смисълът на процедурата на съкратеното съдебно следствие не е компрометиран, защото съдът е намалил размера на наказанието с една трета, както изисква разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК. По този начин, подсъдимият Й. е получил "бонус" за направеното признание на фактите по обвинението. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение