Решение № 5823 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7702/2020 г.

Решение № 5823 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7702/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Религиозна институция "Свидетелите на ?ехова в България", от А. З. и от К. В., против решение № 25/10.02.2020 г. по адм. д. № 397/2019 г. на Административен съд - Шумен в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу разпоредбите на чл. 5, ал. 5 и ал. 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен. В жалбите излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и искат в тази част решението да бъде отменено. Прави се искане за присъждане на направените разноски по делото. Касационен протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Шумен е подаден срещу посоченото решение, в частта му, с която е отменена разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен. В протеста се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска в тази част решението да бъде отменено. В тази част на решението касационна жалба е подадена и от Общински съвет Шумен, който моли да бъде отменено решението като неправилно и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационният протест и касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка от събраните в пълен обем доказателства, анализирани в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, съдът е извел съответни на материалния закон правни изводи. Оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби и касационният протест са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд - Шумен е образувано по жалба от Религиозна институция «Свидетелите на Йехова в България» /РИ/, срещу разпоредбите на чл. 5, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен. Съдът е отменил разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен и е отхвърлил жалбата на РИ «Свидетелите на Йехова в България», срещу разпоредбите на чл. 5, ал. 5 и ал. 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен. Приел е, че Наредбата е приета от компетентен орган и е спазена процедурата по приемането и. Съдът е извел правомощието на ОбС и от Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места / НСЗДОМ/, приета на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДет, като с § 2 от ЗР на същата се дават препоръки общинските съвети да приведат приетите от тях нормативни актове по чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА в съответствие с разпоредбите на Наредбата. А част от оспорените разпоредби от Наредба № 1 на ОбС – Шумен въвеждат забрана за извършване на религиозни обреди и служби и осъществяване на публична религиозна дейност в училища, младежки и детски обекти, както и в близост до такива обекти. По същество, административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от Наредба № 1 на ОбС – Шумен противоречи на чл. 9, ал. 1 от ЕКЗПЧОС и на КРБ, които прогласяват свобода на мисълта, съвестта и религията, и предвиждат възможност на всеки да изповядва своята религия или убеждения, както и на конституционно закрепената свобода на съвестта, свободата и мисълта, на избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи /арг. чл. 37, ал. 1 от КРБ/. В останалата част, насочена против разпоредбите на чл. 5, ал. 5 и ал. 7 от Наредба № 1 на ОбС – Шумен, съдът е преценил жалбата като неоснователна. Според съда, оспорените разпоредби, посредством които се налагат забрани за извършване на религиозни обреди и служби в културни институти, училища, младежки и детски обекти, съставляват адекватна и пропорционална мярка, насочена към защита на децата. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Предмет на оспорване по делото са разпоредбите на чл. 5, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен /Наредбата/, приета от Общински съвет - град Шумен. Атакуваните разпоредби на чл. 5, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1 на ОбС - Шумен, са регламентирани в Глава II «Осигуряване и опазване на обществения ред» от Наредбата и имат следното съдържание: «чл. 5. Забранява се: ал. 5). Извършване на религиозни обреди и служби и предоставяне на помещения за това в културни институти, училища, младежки и детски обекти за нетрадиционните според Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията религии; ал. 6). (нова, с Реш. № 81 от 25.02.2016 г.) Забранява се извършването на религиозна пропаганда по домовете на гражданите. ал. 7). (Предишна ал. 6, изм. с Реш. № 81 от 25.02.2016 г.) На фирми и сдружения, регистрирани според българското законодателство да осъществяват на разстояние по-малко от 400 м. от детските обекти, учебни заведения и културни институции публична религиозна дейност в нетрадиционните според Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията религии». Посочените разпоредби първоначално са били предмет на обжалване по АД № 205/2017 г. по описа на АС - Шумен, приключило с решение № 106/14.11.2017 г., с което съдът е приел оспорването за основателно и е обявил за нищожни чл. 5, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на община Шумен. С решение № 11748/7.08.2019 г. по АД № 14447/2017 г. по описа на ВАС, касационната инстанция приела, че решението на АС - Шумен е неправилно, като е посочила, че оспорените разпоредби са приети от компетентен орган, поради което същите не са нищожни, с оглед на което е отменила решение № 106/14.11.2017 г., постановено по АД № 205/2017 г. на ШАдмС и е върнала делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационната инстанция не споделя изводите на административния съд за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от Наредбата, съгласно която се забранява извършването на религиозна пропаганда по домовете на гражданите. Същата не е в противоречие с разпоредбата на чл. 5 и чл. 6 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/ и чл. 37 Конституцията на РБ. Упражняването на правото на вероизповедание е уредено в чл. 5 и чл. 6 от ЗВ чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, осъществяване на верско обучение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други. Всички тези форми на изразяване на убеждение, осъществяване на верско обучение и възпитание са ясно законово уредени и те нямат нищо общо с извършването на религиозна пропаганда по домовете на гражданите. Законът регламентира провеждането им в религиозни институции, по време на събрания, в специално поддържани от религиозните общности институции, учебни заведения, чрез печатни средства и др. посочените начини за изразяване на религиозно убеждение са обществено ориентирани, за да са масово достъпни и за да могат да бъдат контролирани за въведените забрани в чл. 7 от Закона за вероизповеданията. Провеждането на религиозна пропаганда по домовете на гражданите нарушава разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС и уреденото в нея право на зачитане на личен и семеен живот и на жилище на всеки гражданин. В решението си съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВ, съгласно която всеки има право да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Но това право не е неограничено. То спира дотам, където започва личното пространство на всеки гражданин, неговият дом и семейство, които също са защитени от Конвенцията и КРБ. В този смисъл са основателни възраженията, изложени в касационния протест и в касационната жалба на Общински съвет - Шумен, че в случая не се ограничава правото на публична религиозна дейност, а се гарантира неприкосновеността на жилището и правото на зачитане на личния и семеен живот на гражданите. С оглед на това, в тази част решението на съда следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата на Религиозна институция "Свидетелите на ?ехова в България". По отношение на разпоредбите на чл. 5, ал. 5 и ал. 7 от Наредбата решението е неправилно поради нарушение на чл. 10, ал. 3 от ЗВ. Независимо, че традиционно вероизповедание в Република България е източното православие, то не може да има повече права от нетрадиционните вероизповедания, регистрирани в РБ. Дори и да целят защита правата на децата, като налагат забрани за извършване на религиозни обреди и служби в културни институти, училища, младежки и детски обекти, двете разпоредби ясно ограничават правата само на нетрадиционните според вероизповеданията религии. Само на това основание, поради въвеждането на различни правни мерки и режими за различните вероизповедания, оспорените разпоредби са незаконосъобразни. Като е отхвърлил касационните жалби срещу посочените разпоредби, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Касационната инстанция дължи произнасяне по същество с отмяна на разпоредбите на чл. 5, ал. 5 и ал. 7 от Наредбата. Поради този изход на спора и основателност на подадените касационни жалби и протест, на страните по делото не следва да се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение