Решение № 2061 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2012 г.

Решение № 2061 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 103, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Образувано е по жалба на Радослав Ивайлов Виденов от гр. София, против решение № Ж-210/23.07.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което е прекратена преписката, образувана по жалба с вх. № Е-11Р-00-24/17.05.2012 г. от Радослав Ивайлов Виденов срещу "ЧЕЗ Електро България" АД. По съществото си твърденията са за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Иска отмяна на решението на ДКЕВР и постановяване на друго, с което жалбата да бъде уважена. Ответникът по така подадената жалба - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Заинтересованата страна - "ЧЕЗ Електро България" АД, редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на IV-то отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, изложени в жалбата и след като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 АПК приема за установено следното: Жалбата е подадена срещу акт подлежащ на обжалване според чл. 103, ал. 1 от НЛДЕ, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № Ж-210/23.07.2012 г. ДКЕВР е прекратила преписката, образувана по жалба вх. № Е-11Р-00-24/17.05.2012 г. от Радослав Ивайлов Виденов срещу "ЧЕЗ Електро България" АД. За да достигне до този резултат специализираният регулаторен орган се е позовал на нормите на чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 102, ал. 1 от НЛДЕ и е приел, че случаят е изяснен и предприетите действия от дружеството са в изпълнение на процедурата, предвидена в одобрените Общи условия. При извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния независим специализиран държавен орган в рамките на правомощията му, като решението е прието с изискуемия в чл. 13, ал. 1 от ЗЕ кворум и е обективирано в предвидената в закона писмена форма, с оглед на което не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146, т. 1 и 2 от АПК. Решаващият съдебен състав намира, че процесното решение на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби на потребители се съдържа в нормите на чл. 22, чл. 76, чл. 80 от ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ и чл. 25б и чл. 37 от Устройствения правилник /УП/ на ДКЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. В оспорваното решение неправилно административният орган се е позовал на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, която разпоредба след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е неприложима за случая. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът на подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират с наредбата по чл. 60 от ЗЕ, която е НЛДЕ. С чл. 22, ал. 2 от ЗЕ /изм./ в съдържанието й преди изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., приложима при подаването на жалбата на 17.05.2012 г., е уредено, че при постъпване на жалба председателят на Комисията назначава проверка по реда на глава осма. Разпоредбите на чл. 80 от ЗЕ, чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ и чл. 37 от УП на ДКЕВР регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни по силата на горепосочените норми, а именно: да бъде назначена работна група, тя събира всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група съставя протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице; по направените обяснения и възражения работната група съставя заключение, което е неразделна част от протокола; работната група предава събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията. От приложената по делото преписка обаче се установява, че визираната процедура не е изпълнена. В придружително писмо изх. № Е-11Р-00-24 от 30.08.2012 г. на ДКЕВР до съда е вписано, че обжалваното решение е изпратено с цялата окомплектована административна преписка. Съдът констатира по тази преписка, че в нея се съдържа писмо изх. № Е-11Р-00-24/21.05.2012 г. до "ЧЕЗ Електро България" АД, с което се иска от дружеството да извърши проверка и да представи писмена информация и мотивирано становище по случая. Становището на "ЧЕЗ Електро България" АД е входирано в ДКЕВР с вх. № Е-11Р-00-24 от 2.07.2012 г. и по него директорът на Дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР е изготвил Доклад вх. № Е-Дк-480/18.07.2012 г., с който предлага прекратяване на преписката. При това положение решаващият съдебен състав счита, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на енергийното предприятие, от когото е изискано да се самопровери и да изпрати становище по случая. Задължението за представяне на становище възниква по силата на чл. 98, ал. 3 от НЛДЕ, според който текст дружеството е длъжно да изпрати в комисията жалбата на потребителя, заедно със становището си по нея. Следователно с горепосоченото писмо от "ЧЕЗ Електро България" АД е изискано становището, което дружеството е следвало да представи още с жалбата, тоест това становище е извън рамките на проверката, която е трябвало да осъществи ДКЕВР. От текста на постъпилото становище се установява, че с него се излагат единствено твърдения, които не са подкрепени с доказателства. В становището, на което изцяло се е позовал директорът на Дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР, се съдържа заявление от енергийното дружество за правилно отчитане на консумираната електроенергия от жалбоподателя за периодите 21.06.2008 г. - 23.09.2008 г. и 24.09.2008 г. - 18.12.2008 г. и за задължения и корекции от 2010 г. и 2011 г. По така изложените твърдения в становището на "ЧЕЗ Електро България" АД ДКЕВР изобщо не е осъществило проверка по документи или по измервателни уреди, за да установи дали в някаква степен съответства на действителните факти и обстоятелства. Напротив - в случая директорът на Дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР дословно е преписал в доклада си становището на енергийното предприятие, което изцяло е възпроизведено и в решението на ДКЕВР. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза ДКЕВР не е действал като независим специализиран регулаторен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършил изискуемата проверка, за която е бил задължен по силата на чл. 22, ал. 2 /изм./, чл. 76, ал. 4, т. 8 /изм./ и чл. 80 от ЗЕ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ и чл. 37 от УП на ДКЕВР. Нормата на чл. 25б, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на ДКЕВР също регламентира директорът на Дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" в ДКЕВР да извършва проверки по допустимостта и основателността на подадените жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Но както е отразено по-горе, това задължение не е изпълнено. Ето защо съдът намира, че по жалбата на Радослав Ивайлов Виденов не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, не е назначена работна група, такава работна група не е събирала доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и не е съставила изискуемия протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяването лице. В случая работна група не е съставила заключение, което следва да е неразделна част от протокола и не е предала събраните доказателства и протоколи. Без да е формирана работна група горепосоченият директор е изготвил и представил на председателя на ДКЕВР единствено доклад, който обаче не съдържа информация за резултатите от проверката, защото такава не е извършена от страна на Комисията. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, налагащи отмяна на административния акт на това основание. Поради описаните нарушения в конкретния случай съдът е лишен от възможността да се произнесе по съответствието на процесното решение с материалния закон и да прецени доколко то е съобразено с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. От страна на административния орган и на енергийното дружество не са представени доказателства, чрез които да се установи доколко вписаните показатели и стойности за периодите 21.06.2008 г. - 23.09.2008 г. и 24.09.2008 г. - 18.12.2008 г. и за задължения и корекции от 2010 г. и 2011 г., отговарят на ползваната електроенергия от жалбоподателя, поради което в съдебното производство не може да се определи дали тя е действително консумирана от него през посочените периоди, дали правилно са извършени корекции на сметките му и на колко точно възлиза реално ползваната електроенергия. С оглед на установеното съдът счита, че атакуваното решение на ДКЕВР е постановено незаконосъобразно, което обстоятелство налага отмяната му и връщане преписката на Комисията със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора. Воден от горното и на чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,