Решение № 56 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2010 г.

Решение № 56 от 17.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. В., подадена от пълномощника й- адв. Р. Д. срещу въззивно решение № 461 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 218/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 133 от 3.01.2008 г. по гр. д. № 65/2007 г. на С. окръжен съд в частта, с която А. Славчева Б. е осъдена да заплати солидарно с жалбоподателката сумата 14 544.34 лв., дължима по акт за начет № 11-04-002 от 6.04.2007 г. и вместо това е постановено отхвърляне на иска по чл. 299 ГПК (отм.) на [община] срещу А. Славчева Б. по акта за начет и за посочената сума, като първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата му обжалвана част, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на [община] сумата 14 544.34 лв. дължима по акта за начет. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В писмения отговор на касационната жалба [община], чрез процесуалните си представители изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата А. Славчева Бомбашева не е подала писмен отговор на касационната жалба. Контролиращата страна - Министерство на финансите, [населено място] не е подала писмен отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. С определение № 1075 от 4.11.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по процесуалноправния въпрос относно процесуалната допустимост на особеното исково производство по финансов начет по реда на глава ХХХI /чл. 299 - 302/ ГПК (отм.) в случаите, когато са налице данни, че щетата е резултат от престъпление, за което на ответника е повдигнато обвинение и наказателното производство не е приключило с влязъл в сила акт на компетентния орган. По поставеният правен въпрос съдът приема следното: Разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК (отм.) установява, че актовете за начет съставени по Закона за държавната финансова инспекция в случаите, когато няма извършено престъпление, се изпращат от ревизионната служба, извършила ревизията, на съответния съд по местонахождението на ощетените лица, подлежащи на държавна финансова инспекция. Следваният от законодателя принцип е гражданският съд да се произнася по материалната отговорност на отчетника в случаите когато тази отговорност не е реализирана в рамките на наказателното производство. Производството по чл. 299 ГПК (отм.) е допустимо винаги, когато наказателния съд не се е произнесъл по щетата и независимо дали е ангажирана или не наказателната отговорност на дееца. Това е даденото разрешение на поставения въпрос в задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 604/27.09.2010 г. по гр. д. № 803/2009 г. на ВКС, IV г. о. При така дадения отговор на поставения въпрос, който се възприема от настоящия съдебен състав по жалбата на М. М. В. съдът намира следното: За да потвърди решението на С. окръжен съд в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на [община] сумата 14 544.34 лв. дължима по акт за начет № 11-04-0002 от 6.04.2007 г. въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните доказателства по делото, че двете ответници- жалбоподателката и Б., които са изпълнявали едни и същи длъжности и са имали едни и същи длъжностни характеристики, са имали качеството на фактически отчетници, но отговорността им е разделна, а не солидарна, тъй като установените по делото липси на неотчетени парични средства са свързани /последица са/ единствено от противоправното поведение на жалбоподателката. При постановяване на решението въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че претенцията за реализиране отговорност за щети от липси по акт за начет по реда на чл. 299 ГПК (отм.) когато щетата е резултат от престъпление е допустима, когато материалната отговорност на отчетника не е реализирана в рамките на наказателното производство. Или, производството по чл. 299 ГПК (отм.) е допустимо винаги, когато наказателния съд не се е произнесъл по щетата, независимо дали е ангажирана или не наказателната отговорност на дееца. В случая от данните по делото, включително и от представеното постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 8.09.2008 г. на Районна прокуратура, [населено място] се установява, че наказателното производство по ДП № 3М-40/08 по описа на Р. -Д., респ. преписка № 44/06 г по описа на РП-Д. в частта на обвинението спрямо А. Б. в извършено престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК е прекратено, поради липса на извършено престъпление, като обвинението срещу М. М. В. се счита за престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. При тези данни се налага изводът, че наличието или не на престъпление не е установено по надлежния за това ред - в наказателно производство с влязъл в сила акт на компетентния орган. Смисълът на чл. 299, ал. 1 ГПК (отм.), когато се говори за изпращане на делото в съответния съд, когато няма извършено престъпление е, че при наличие на данни за извършено престъпление и сезиране на компетентния орган за това, актът за начет може да бъде разгледан от съответния съд по реда на чл. 299 и сл. ГПК след влизане в сила на акта постановен в наказателното производство, когато наказателния съд не се е произнесъл по щетата. От изложеното следва, че абсолютна процесуална предпоставка за започване и развитие на особеното исково производство по акта за финансов начет е да няма данни за извършено престъпление. При наличие на висящо наказателно производство искът се явява преждевременно заявен и като такъв недопустим. Постановените по недопустим иск решения са процесуално недопустими и следва да се обезсилят, а производството по делото се прекрати. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.