Решение № 1585 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Технопанел ЕООД чрез процесуален представител против Решение 9187/19.06.2024г., постановено по адм. дело 11455/2023г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение РЗМ-5800-1671/32.592634, издадено от директора на ТД Митница София, с което е определено допълнително мито в размер на 12 768.03лв. и ДДС в размер на 2 553.61лв., ведно с дължимите лихви. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага съображения, че неправилно АССГ е приложил Протокол 1 към Споразумение от 25 юли 1996г. Сочи се, че произхода на стоката се доказва със сертификат за произход EUR.1, какъвто е представен и приет по делото и неправилно съдът е приел, че проверката по чл. 33 от Протокол 1 е за валидност на документа и няма отношение, доколкото липсва оспорване по отношение на това, че е налице завършена процедура. Сочи се, че неправилно е отхвърлено съдържанието на представения сертификат поради разминаване с данните в другите документи, поради неоткриване на производство по оспорване на документа. Освен това липсват доказателства сочещи, че декларираната стока е с произход Р. Турция, като изводите на съда са бланкетни. От страна на касатора са представени допълнителни доказателства за произхода на стоката, уточняващи подробности относно проследяемостта на пратките, произхода на стоките, технологичния процес на обработка и износ към Р. България, които не са обсъдени от съда. Счита се, че АССГ не е спазил разпоредбата на чл. 243, § 1 от регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на оспореното решение и на решението на директора на ТД Митница. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. С молба 20.12.2024г. се иска отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС с въпроси подробно описани в искането. Ответникът по касационната жалба директор на ТД Митница София не изразява становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Решение РЗМ-5800-1671/32.592634, издадено от директора на ТД Митница София, с което на основание чл. 19, ал. 7 от ЗМ, чл. 29 вр. чл. 48, чл. 57, чл. 77, § 1, бук. а и § 2 и § 3, чл. 85, § 1, чл. 87 и чл. 101, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК е определена нова МС за стока по митническа декларация (МД) с MRN 23BG005808113771R3/17.02.2023г., вследствие на което са определени допълнително мито в размер на 12 768.03лв. и ДДС в размер на 2 553.61лв., ведно с дължимите лихви. Според фактическите установявания на АССГ на 17.02.2023г. с МД с MRN 23BG005808113771R3/17.02.2023г "Технопанел" ЕАД е декларирал внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение, стоки внесени от Турция: Стока 1 три колета плосковалцовани продукти от нелегирана стомана, с широчина 600мм или повече, боядисани, покрити с пластмаси: боядисана галванизирана ламарина на рулони, с бруто тегла 21 360кг. и нето тегло 21 200кг, с деклариран код по КН 72107080 91, Код на държава на произход EU, обща фактурна стойност 26 112.75 евро и държава на изпращане Р. Турция. При оформяне на вноса са представени търговска фактура, сертификат за движение EUR.1, декларация за износ на стоки, анализен сертификат тест сертификати от 18.01.2023г., изготвени в Нидерландия и тест сертификат от 14.02.2023г., изготвен в Р. Турция, пътна товарителница ЧМР от 14.02.2023г., опаковъчен лист. Деклариран е произход EU, в сертификата за движение EUR.1 е вписан произход Нидерландия, като в анализните сертификати е посочен като производител Нидерландия. Приложена е износна митническа декларация с режим 3151 и за държава на произход код 003, който съответства на Нидерландия. След извършване на физическа проверка на стоката е установено поставяне на етикет върху стоката произведено в Турция и поради това е изискано от дружеството да представи обезпечение за защитно мито, което е внесено. На 06.03.2023г. е депозирано становище от началника на отдел Митническа дейност с което сочи че кодът по ТАРИК е некоректен, а декларирания произход Код на държавата на произход EU не се доказва еднозначно и следва да се декларира като код на държава на произход Р. Турция. С оспореното процесно решение на началника на ТД Митница София е променен кода по ТАРИК от 7210708091 на 7210708011 и е променен код на държава на произход от EU на Турция и е определена допълнителна ставка на защитно мито и нови допълнителни задължения за мито и ДДС. Митническия орган е посочил, че сертификатът за движение EUR.1 не може да се приеме за целите на доказване на непреференциалния произход на стоките по смисъла на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/159. От доказателствата не може еднозначно да се определи, че стоката е идентична с тази, изнесена от Нидерландия защото не са представени фактури и други документи, които да направят цялостна връзка между документите, за да е ясно, че се касае за точно същите стоки и продукти и представените анализни сертификати от завода производител в ЕС не са обвързани по никакъв начин с веригата на доставки. Не са оспорени валидността на представените документи за преференциален произход, но при съпоставка на митническата декларация с допълнително представените документи за преференциален произход. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, и при правилно приложение на материалния закон. АССГ е посочил, че основания въпрос на който следва да отговори е дали стоката внесена в България от Р. Турция е идентична с тази внесена от Нидерландия в Р. Турция, като е отговорил отрицателно. Посочил е, че от събраните доказателства се установява различно описание на стоката и код по ТАРИК, внесена в Р. Турция и тази изнесена за Р. България; несъответствие в датата на издаване на анализните сертификати от европейския доставчик и датата на внос в Р. Турция. Според АССГ жалбоподателят не е положил процесуални действия за опровергаване констатациите в акта. Съдът е посочил още, че стоката е без произход тъй като са изпълнени условията на чл. 12, т. 2 от Протокол 1 към Споразумението с Турция. Прието е още, че правилно е променен и тарифния код на внесената стока, тъй като според КН в код 7210 се включват плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина 600 мм или повече, плакирани или покрити, докато декларираното от дружеството с код 7210 7080 попада в позиция други. При тези горните мотиви АССГ е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, съдът е длъжен да укаже на страните представянето на доказателства за всички правнозначими факти и обстоятелства от значение за решаване на делото по силата на служебното начало - чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 4, предл. 2 от АПК, като даде и конкретни указания за разпределението на доказателствената тежест по чл. 170 от АПК, което не е сторено. Съблюдаването на тези императивни процесуални норми се явява гаранция за правилното установяване на релевантните факти и прилагането на относимата материалноправна уредба. В случая тяхното неспазване е ограничило правото на страната да докаже твърденията си по приложението на материалния закон. Като не е дал съответните указания, решаващият съдебен състав е нарушил правото на защита на жалбоподателя, осуетявайки обективно възможността му да опровергае фактическите констатации на административния орган. На второ място ВАС счита, че оспореното решение няма съдържанието предвидено в текста на чл. 172а, ал. 2 от АПК липсват мотиви АССГ се е задоволи само да посочи правните норми имащи отношение към решаването на спора и да изброи представените от страните доказателства, но не и да извърши задълбочена преценка по отношение всяко едно от тях и въз основа на това да изложи собствени правни изводи. Неизвършването на анализ на събраните доказателства е довело и до неизясняване на спора от фактическа страна. На трето място правилно в касационната жалба се сочи, че представения от жалбоподателят сертификат за движение на стоки EUR.1 като издаден от митническите органи на държава-членка на Общността респек. на Р. Турция представлява официален свидетелстващ документ. Последния се ползва с материална доказателствена сила официалния свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така както се твърди в документа чл. 179, ал. 1 от ГПК. До доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния документ, действително са се осъществили. Само при оборването на документа, чрез доказването за неговата неистинност, съдът следва да го изключи от доказателствения материал и да не го взема предвид при произнасяне на своя акт. В конкретния случай видно от изразеното от издателя на акта становище се оспорва истинността на представения сертификат за движение EUR.1 като се твърди наличие на несъответствие между митническата декларация и представените документи т.е. отрича се формалната доказателствена сила на сертификата като се сочи че последния е неверен. При тези установени данни е следвало съдът да открие производство по оспорване на официален свидетелстващ документ по реда на чл. 193 и сл. от ГПК, като изрично запита жалбоподателят дали ще се ползва от представения сертификат и ако да, да му даде възможност да представи доказателства в своя подкрепа. Едва след приключване на това производство съдът следва да извърши преценка относно валидността на сертификата, като го обвърже с останалите приложени към него доказателства. Тези процесуални действия не са извършени от първоинстанционния съд, което е довело и до постановяване на неправилно решение, тъй като съдът не е обосновал фактическите си констатации и правни изводи на документи оборващи по несъмнен начин констатациите на представения сертификат за движение. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва на първо място даукаже на страните представянето на доказателства за всички правнозначими факти и обстоятелства от значение за решаване на делото т.е. да им укаже доказателствената тежест в процеса. Следва да открие производство по оспорване на официален свидетелстващ документ сертификат за движение на стоки EUR.1и едва след неговото приключване и след извършване на обстоен анализ и разбор на представените доказателства да обоснове своите фактически констатации и въз основа на тях да постанови своите правни изводи относно налице ли е идентитет между стоките внесени от Нидерландия в Р. Турция и тези внесени в България от Р. Турция, вкл. и чрез назначаване на експертиза която след запознаване с материалите по делото и посещение в счетоводството на дружеството-касатор да даде заключение относно това дали стоката изнесена от Нидерландия е идентична с тази внесена от Р. Турция в България с процесната МД. Съдебното решение трябва да има и съдържанието законово посочено в текста на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Следва да се остави без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до Съдът на ЕС с въпроси подробно поставени в искане от 20.12.2024г. предвид изхода на спора, като жалбоподателят има възможност да поиска ново такова при новото разглеждане на спора. При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,