Решение № 2251 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8772/2019 г.

Решение № 2251 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8772/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална Дирекция Северна морска гр. Варна, срещу решение № 1079/4.06.2019 г. постановено по адм. д. № 1082 по описа на Административен съд гр. Варна за 2019 г. С атакуваното решение е отменено по жалба на "Милки груп Био" ЕАД решение рег. № 32-130716/9.05.2018 г. към MRN18 BG002005 Н0002441 от 14.02.2018 г. на Началник Митница Варна /сега Директор на ТД Северна морска/. С отмененото решене са определени за довнасяне държавни вземания – мито и ДДС, както и съответните лихви за забава. Според касатора решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на събраните по делото доказателства. Възразява се срещу изводите на АС-Варна, че само формално е спазено изискването на чл. 140 от Регламента за изпълнение № 2015/2447, като митническите органи не са обосновали съмненията си относно декларираната от дружеството договорна стойност на стоката и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и на чл. 74, § 2, б. "б" във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС. Установената задължителна последователност на условията за определяне на митническата стойност не е нарушена тъй като прилагането на б. "а" от Регламента е било невъзможно. Неправилно и в противоречие са доказателствата по делото първонистанционния съд е приел, че формално е изследвано търговското равнище на продажба на стоките и отчитане на средностатистическата стойност. Не са налице и допуснати нарушения на процедурата при издаване на решението, тъй като са изискани обяснения от лицето, уведомено е за започване на производството, като му е предоставена възможност да даде разяснения или да направи възражения. В подкрепа на мотивите на отмененото решение е и представената износна митническа декларация за износ на палмово масло, представена от ОЛАФ, с писмо ОСМ/2018/18661 от 3.09.2018 г. Неоснователно АС-Варна приема, че след като проверката на ОЛАФ не е приключила и не е изготвен окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, то представените доказателства не касаят основанията за определяне на митническата стойност. Тази информация съответства на разпоредбата на чл. 12 от Регламент № 883/2013 г. и описаните по-горе обстоятелства потвърждават съмненията на митническите органи относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа декларация. Моли, по тези съображения да се приеме, че съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се отхвърли жалбата на дружеството. Ответникът – "Милки груп Био" ЕАД, чрез адв. Желязкова оспорва подадената касационна жалба в приложени по делото писмени бележки заявява становище за нейната неоснователност. Правилни са изводите на съда, че административния акт е постановен в нарушение на закона, тъй като митническите органи не са спазили никое от правилата за определяне на по-високата стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от МКС. Моли, касационната жалба да бъде отхвърлена, да се остави в сила съдебния акт и да се присъдят в полза на дружеството сторените пред касационната инстанция разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за допустима, но неоснователна. Предлага решението като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като са запозна с подадената касационна жалба, твърденията на страните и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, след извършена служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по чл. 218, ал. 2 от АПК и на сочените касационни основания, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу акт който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С решение № 5420/10.04.2019 г. постановено по адм. д. № 15551 по описа на ВАС за 2018 г., е отменено решение № 2247/20.11.2018 г. на Административен съд Варна постановено по адм. д. № 1513/2018 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. С отменителното решение са дадени указания на първоинстанционния съд да обсъди представените в производството пред ВАС доказателства на ОЛАФ, заедно с твърденията на страните в тази връзка. При повторното разглеждане на делото решаващият състав е изпълнил указанията на касационната инстанция, като е заключил, че те не променят по никакъв начин изводите за незаконосъобразност на процесното решение издадено от Началник Митница Варна. Предмет на повторна проверка пред АС-Варна е било решение № 32-130716 от 9.05.2018 г. към MRN18 BG002005 Н0002441 от 14.02.2018 г. на Началник Митница Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация от 14.02.2018 г., като е определена нова митническа стойност на внасяната от "Милки груп Био" ЕАД стока – палмова мазнина с произход Малайзия, с ТАРИК код 1511909900 – 1. 37 лв. /кг. Направена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация и са определени нови размери на държавни вземания – мито и ДДС, заедно с лихвите за забава. Основание за направената от митническите органи корекция е дала извършана съпоставка на цените в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИСЗА, според която за периода от 1.01.2017 г. до 31.10.2017 г. митническата стойност на стоката в РБ е най-ниска. Цената на стоката е сравнена и с осъществен внос от друго дружество по митническа декларация от 19.01.2018 г. Съдът е приел, че от митническите органи не са изпълнили задължението си за мотивиране на решението и конкретна обосновка за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента. Според съда това императивно изискване в случая не е спазено, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата обстоятелства. Установено е, че едва в обжалваното решение са изложени конкретни обстоятелства, които обосновават съмненията в действителността на договорната стойност, като за нито едно от тях жалбоподателят не е уведомен преди издаване на крайното решение, нито са изискани обосновка и допълнителни доказателства във връзка с констатираните несъответствия и липсващи документи. Според съда цената от 1, 37 лв. /кг. е изчислена спрямо количеството и стойността на стоката по декларацията на "Глобъл Линкс" ЕООД, като не е извършен анализ на условията по двете доставки, пазарният дял на доставчиците и качествата на внесените стоки. Подробно е обосновано защо не се възприемат твърденията, че се касае за сходни/идентични стоки и кои критерии при определянето им като такива не са съобразени при извършената преценка. Съдът не е кредитирал статистическите данни за митническата стойност от системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИСАЗА, на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия с аргумента, че няма как от посочените данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки. Освен това статистическите данни касаят период от 1.01.2017 г. до 31.10.2017 г., който е извън датата на която е внесена стоката. По тези съображения съдът е направил краен извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението, първоинстанционният съд е установил релевантните факти, въз основа на тях и след извършена проверка на административния акт, е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Правилно е определен спорният между страните въпрос дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/№ 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорената стойност на сходни стоки. Осъщественият внос на 14.02.2018 г. е при действието на Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Съюза, който е в сила от 1.01.2016 г. С оглед на това, основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната такава. Тъй като са възникнали съмнения у митническите органи, относно посочената цена при вноса, е извършена проверка на същата. След като съмненията не са отпаднали въз основа на представените доказателства от вносителя, е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/№ 952/2013 г. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 е субсидиарно, като съгласно трайната практика на Съда на ЕС, е необходимо преди това да се обоснове неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества от "Милки груп био" ЕАД и "Глобъл линкс" ЕООД, както и предвид установеното в административното производство обстоятелство, че за периода 1.01.2017 г. – 30.11.2017 г. пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно обръщение стоки е 83, 63 % - обстоятелство, което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на същото търговско равнище. Митническите органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията съобразявана в случая не отговаря на това условие, т. к. няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Представените доказателства при първото разглеждане на делото от ВАС, са обсъдени от АС-Варна в съвкупност с останалите доказателства по делото. Направените изводи се споделят от настоящият състав. Представеното писмото от Директора на отдел В1-Митнически и търговски измами към ОЛАФ № 0 СМ/2018/18661 от 3.09.2018 г., освен че е с дата на издаване след като оспореното решение е постановено от Началник Митница Варна, представлява само уведомление и не е окончателен доклад по приключило разследване, който би се ползвал с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на дружеството, в полза на "Милки груп Био" ЕАД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 360 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,