Решение № 4865 от 9.5.2023 г. на ВАС, VI о.
ВАСШесто отделение09.05.2023 г.докладчик т Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 512 от 21.07.2022г. по адм.дело 1195/2021г. на Административен съд- Хасково.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на ЕТ Д-р С. Караджов , [ЕИК], седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. Ст.Стамболов 2, направените по делото разноски за касационното производство в размер на 600,00/шестстотин/лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/, подадена чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров против решение 512 от 21.07.2022г. по адм.дело 1195/2021г. на Административен съд- Хасково. С него е изменена заповед за налагане на санкции РД-253С-398/29.10.2021г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса в частта на наложените санкции, като намалява до минималния размер от 50,00лв. за всяко едно от десетте нарушения и определя общ размер на санкцията от 500,00 (петстотин) лева, и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че административният орган е изложил мотиви във връзка с определяне размера на наложените санкции, като е съоразил тежестта на деянията. По подробно изложеното в жалбата се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Претендира разноски. Ответникът- ЕТ Д-р С. Караджов , [ЕИК], седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. Ст.Стамболов 2,представлявано от д-р С. Караджов, чрез пълномощника адвокат Ж. Димова в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ Д-р С. Караджов срещу заповед за налагане на санкции РД-253С-398/29.10.2021 г. на Управителя на НЗОК. С нея на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. (НРД за МД за 2020-2022 г.) и във връзка с извършена на основание Заповед РД-25-612/29.09.2021 г. проверка от 05.10.2021 г. до 07.10.2021 г. на лечебно заведение ЕТ Д-р С. Караджов , по изпълнението на Договор 260131/07.02.2020 г. за оказване на ПИМП, са наложени следните десет санкции: По т. 1 финансова неустойка в размер на 100 лева на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушаване изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 134, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и приложение 8 към него; По т. 2 финансова неустойка в размер на 100 лева на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г. за нарушаване изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 134, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и приложение 8 към него; По т. 3 - финансова неустойка в размер на 100 лева на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 134, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., приложение 8, приложение 13 към него; По т. 4 - финансова неустойка в размер на 100 лева на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 134, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., приложение 8, приложение 13 към него; По т. 5 - финансова неустойка в размер на 100 лева на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 134, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и приложение 8 към него; По т. 6 - финансова неустойка в размер на 100 лева на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 217, чл. 218, ал. 1, т. 1 и ал. 2, IA, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г.; По т. 7 - финансова неустойка в размер на 100 лева на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 217, чл. 218, ал. 1, т. 1 и ал. 2, IА, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г.; По т. 8 - финансова неустойка в размер на 100 лева на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 217, чл. 218, ал. 1, т. 1 и ал. 2, IA, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г.; По т. 9 - финансова неустойка в размер на 100 лева на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 217, чл. 218, ал. 1, т. 1 и ал. 2, IA, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г.; По т. 10 - финансова неустойка в размер на 100 лева на основание чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. за нарушение на изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 217, чл. 218, ал. 1, т. 1 и ал. 2, IA, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. Оспорен е само размера на наложената санкция за всяко от нарушенията при липса на доказателства за системност и други факти и обстоятелства, свързани с нарушението и водещи до увеличаване на размера на наказанието в рамките на предвидения диапазон 50 150 лева. Съдът при обсъждане размера на наложените санкции е отчел, че административният орган не е посочил каква тежест на нарушението приема, каква е обществената опасност и в този смисъл жалбата е основателна. При изложени съображения относно размера на санкцията съдът е извел извод, че наложената санкция от 100 лева следва да бъде намалена до размер на 50 лева за всяко от нарушенията. Отчетени са всички обстоятелства, имащи отношение в конкретния случай към определената от съда санкция. При изложените съображения за издаване на акт при спазване на административно производствените правила е намален размера на санкцията при изложени мотиви на съда, като е определен общ размер на санкцията от 500,00 (петстотин) лева. Решението е правилно. Производството по налагане на санкции финансови неустойки предвидени в НРД и индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска дейност, заплащана от РЗОК е законово регламентирана дейност по установяване на нарушенията и налагане на административни наказания, нормативно предвидени. Целта на санкционното производство е да се наложи административно наказание за извършено нарушение и да се постигне поправително превантивен ефект към нарушителите. В осъществяването на това производство следва да се спазват правилата по отношение установяване на нарушението и да се излагат мотиви за наказанието, като се осигури участие на нарушителя с оглед защита на правата и интересите си. Нарушенията могат да бъдат резултатни и такива на формално извършване, каквито са нарушенията по настоящата заповед. Съдът е установил, че издадената заповед има за пороци мотивите относно размера на наложените санкции. Правилно е прието, че при липса на мотиви, индивидуализиращи наказанието е налице основание по чл. 146 АПК- нарушение на материалния закон и нарушение на административно производствените правила. При тези констатации съдът е извел правен извод за незаконосъобразност в частта относно размера на наложените санкции и правилно е определил като адекватна санкция 50 лева за всяко едно от извършените нарушения. Доводите в касационната жалба, че и съдът не е изложил мотиви, са неоснователни видно от мотивите към решението. Правилно първоинстанционният съд е посочил,че когато налага санкция в размер над минималния, административният орган е длъжен да мотивира решението си с оглед на тежестта на нарушението и ефективността на санкцията, съгласно изискването на чл. 413 от НРД; видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В случая нито едно от констатираните нарушения не е извършено при условията на повторност, съгласно легалната дефиниция по т. 16 от § 1 от ДР на ЗЗО. "Повторно" административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая налагането на максималния размер на санкциите е мотивирано бланкетно от административния орган, като е посочено, че санкцията е съобразена с тежестта на всяко от нарушенията, но не са изложени никакви конкретни мотиви в какво се състои тази тежест. Поради това налагането на максималните санкции се явява необосновано. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила при препращане и към мотивите на решението на основание чл. 221 , ал. 2 АПК. Ответникът по касация е направил искане за разноски. Представени са доказателства за сторени такива. Страната е представлявана от адвокат, като е представен и списък на разноските. Поради това искането е основателно и на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 600,00/шестстотин/лева. Воден от горното Върховния административен съд, шесто отделение