Решение № 3826 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1285/2015 г.

Решение № 3826 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1285/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2748 от 2.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2366/14 г. Административен съд - гр. Варна, първо отд., 34 - ти състав, е обявил за нищожен ревизионен акт № 031305480/10.03.2014 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 241/6.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна и е осъдил директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна да заплати на "Валхава инвест" - ЕООД разноски по делото в размер на 350 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Светлан Христов Петков в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Валхава инвест" - ЕООД - гр. Варна не е взело становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е обявил нищожността на ревизионен акт № 031305480/10.03.2014 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 241/6.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт - заповеди за възлагане на ревизия, за определяне на компетентен орган. Изложени са мотиви, че оспореният акт е обременен от най-тежкия възможен порок - нищожност, тъй като ревизионното производство на дружеството е възложено от некомпетентен орган. Систематизирани изводите на първоинстанционния съд се свеждат до следното: 1. На първо място е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след което са посочени писмените доказателства/заповеди № ВР № 1304986/20.11.2013 г. /л. 13 от делото/, заповеди № Д 1536/11.11.2013 г. и Д - 635/9.05.2013 г., с които е изменена заповед № 622/7.05.2013 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна, свързани с компетентността на органа възложил ревизията - Петко Стоянов Стоянов с изнесено работно място гр. Разград. 2. Съобразявайки последните писмени доказателства е прието, че органът възложил ревизията е имал правомощия да възлага по реда на чл. 112 от ДОПК ревизионни производство само по отношение на задължени лица с адрес по чл. 8 от ДОПК, намиращ се на територията на изнесено работно място - гр. Разград, а в случая няма спор, че ревизираното дружество е с адрес на управление гр. Варна. 3. Разпоредбите на ДОПК предвиждат сложен фактически състав по отношение на компетентността на органа, издал ревизионния акт, Според чл. 119, ал. 2 от ДОПК това следва да е органът, възложил ревизията и ръководител на същата. Директорът на ТД на НАП притежава правомощия да определя тези органи поименно или съобразно заеманата длъжност, по отношение на всички задължени лица на територията на цялата дирекция или с ограничен териториален обхват, съобразно работното място на органа. След като процесната ревизия е възложена от орган по приходите, за който в заповедта за възлагане на ревизия изрично е вписано, че е с изнесено работно място Разград, то липсва надлежно определяне на орган, компетентен да издаде ревизионен акт /по аргумент от чл. 119, ал. 1 от ДОПК/ и следователно издаденият РА е нищожен. 4. Не може да бъде споделено противното становище на органа по приходите за наличие на компетентност, тъй като в ДОПК и ЗНАП не съществува понятие "изнесено работно място" и следователно не може да бъде ограничавана териториалната компетентност. Анализирайки разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ДОПК и тези на ЗНАП първоинстанционният съд стига до изводи, че териториалният директор на НАП може да предостави правомощията си на друг орган, като това може да се извърши както в пълен, така и в непълен обем. В изпълнение на тези си правомощия директорът на ТД на НАП - гр. Варна е упълномощил различни органи с различна компетентност, поради което не може да се приеме, че началникът на сектор "Ревизии" при Дирекция "Контрол" с ИРМ-Разград има правомощия да издава ЗВР за всички данъчни субекти със седалище на територията на цялата ТД на НАП - гр. Варна. 5. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в съответната редакция/ изисква ревизионният акт да бъде издаден от две лица - органът възложил ревизията и ръководителят на ревизията. В конкретният случай некомпетентен е органът, възложил ревизията, поради което същият не би могъл и да бъде част от лицата, имащи право да издадат РА, нито пък е бил компетентен да определя втория член, издал акта. На база на изложеното е направен краен извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, в който смисъл следва да бъде уважена жалбата. Решението на Административен съд - гр. Варна е не правилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. На база на тълкуване на разпоредби на ДОПК и ЗНАП се навеждат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че издателите на заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентен орган лице не са били надлежно оправомощени от директора на ТД на НАП - гр. Варна и че те притежават правомощия само по отношение на задължени лица от територията на гр. Разград, което има за последица нищожност на издадения ревизионен акт. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти относно издадените заповеди за възлагане на ревизия, респективно за определяне на компетентен орган. Спорен се явява въпросът притежавало ли е лицето издало въпросните заповеди материална компетентност да издаде същите и с оглед на това оспореният ревизионен акт издаден ли е компетентен орган. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че посочените заповеди не са издадени от надлежно оправомощено лице, което има за последица издаването на ревизионния акт от некомпетентен орган, а от там същият се явява и нищожен. Този извод на административния съд не се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като е изграден в противоречие с материалния и процесуалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Според чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, като според ал. 2 такава може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и 2. изпълнителния директор на Националната агенция по приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Аналогична на разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е тази на чл. 11, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/. В изпълнение на тези си правомощия директорът на ТД на НАП - гр. Варна е издал заповеди с които е определил поименно органите по приходите от ТД на НАП - гр. Варна, които имат право да издават заповеди за извършаване на ревизия и да издават заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119 от ДОПК. От текстовата част на въпросните заповеди е видно, че като такива лица са определени началниците на отдел "ревизии" и началниците на сектор "ревизии", като в заповедите е посочено и изнесеното работно място /ИРБ/, където работят тези лица. Заповедите са издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП/според който териториалният директор организира и ръководи териториалната дирекция/ от което следва, че по своето естество те представляват вътрешноведомствен акт, който засяга правата и задълженията на лицата, включени в състава на съответната териториална дирекция, но е неотносим към трети лица. Съпоставяйки текста на цитираните заповеди на директора на ТД на НАП следва да бъде прието, че лицето Петко Стоянов Стоянов, която е издател на заповедите за възлагане на ревизия и на заповедта за определяне на компетентен орган, е орган по приходите в сектор "ревизии" към дирекция "Контрол" от ТД на НАП - гр. Варна, който са оправомощен да издават заповеди по чл. 112, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 от ДОПК. От посочването в заповедите, че това лице е с месторабота ИРБ - гр. Разград не следва, че то има правомощия единствено и само по отношение на задължените лица, които имат седалище в района на гр. Разград. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. В ДОПК и ЗНАП не съществува законово регламентирано понятие "изнесено работно място", поради което за директора на съответната териториална дирекция не съществува законова възможност да ограничава правомощията на упълномощените от него лице по чл. 112, ал. 2, т. 1 на териториален принцип, т. е. да възлагат ревизии само по отношение на лица, които имат седалище в района на изнесеното работно място. Общият принцип за териториалната компетентност относно актовете, издаване по реда на ДОПК е определен с нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, според която актовете по този закон се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Правилата за определяне на последната се съдържат в разпоредбата на чл. 8, като критериите за това са с оглед на субектите, от чието име или срещу които е образувано административно производство. Както бе вече посочено, компетентността по възлагане на ревизии е определена в чл. 112, ал. 2 от ДОПК. От това следва да бъде направен извод, че при преценка дали дадена заповед за възлагане на ревизия /аналогично и при заповед за определяне на компетентен орган/ на първо място следва да бъде проверено кой е компетентният териториален директор, който следва да определи органа по приходите, който да възложи ревизията. Тъй като ревизията е извършена по отношение на местно юридическо лице, компетентният орган се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 от ДОПК - т. е. от тази дирекция, в чийто район се намира седалището на местното юридическо лице. От данните по делото е видно, че ревизираното дружество има седалище и адрес на управление в гр. Варна. От доказателствата по делото е видно, че в състава на Териториална дирекция на НАП - гр. Варна влизат като териториален обхват и обхват на дейност бившите дирекция на ТД на НАП - гр. Варна, Русе, Силистра, Шумен, Разград, Добрич, Силистра и Търговище. От това и от изложените по горе мотиви следва, че заповедите за възлагане на ревизия и заповедта за определяне на компетентен орган, са издадени от лице, което е надлежно оправомощено от териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна. Като е приел друго и е прогласил оспореният ревизионен акт № 031305480/10.03.2014 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 241/6.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна, за нищожен, Административен съд - гр. Варна е постановил едно неправилно решение. Това обуславя и необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав на жалбата по същество. При този изход на процеса и с оглед на това, че спорът е само досежно действителността на акта, ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОДОП"-гр. Варна разноски по делото/юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,