Решение № 4456 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11833/2019 г.

Решение № 4456 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11833/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Регионална дирекция по горите – Б., представлявана от директора инж. С. К., чрез процесуалния си представител юрк. И. М. срещу решение № 94 от 23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 89/2019 г. по описа на Административен съд – В., в частта, с която органът е осъден на заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди и разноски. Сочи, че решението в оспорваната част, e неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му в обжалваната му част, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди като неоснователен и недоказан. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът – В. Н., в представена по делото молба, чрез процесуалния си представител адв. М. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 94 от 23.07.2019 г., по адм. дело № 89/2019 г. Административен съд – В. е осъдил Регионална дирекция по горите (РДГ) - Б. да заплати на В. Н. обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление № 1088/04.12.2015 г., с което е отнет товарен автомобил "Форд транзит" и последвала продажба на същия, в размер на 1840 лв., представляващи равностойността на автомобила, ведно със законната лихва от 21.03.2019 г. до окончателното издължаване, както и лихва за забава в размер на 390, 48 лв. за периода 16.02.2017 г. - 21.03.2019 г., като до пълния размер от 3000 лв. обезщетение за имуществени вреди и 635, 82 лв. законна лихва е отхвърлил претенцията като неоснователна. Осъдил е РДГ – Б. да заплати на ищеца и сумата от 434 лв., представляваща направени по делото разноски от 250 лв. за вещо лице, 10 лв. за държавна такса и 174 лв. адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от исковите претенции. Решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 1840 лв. до пълния размер от 3000 лв., както и отхвърления като неоснователен иск за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 2541 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което не е предмет на настоящия съдебен контрол. За да постанови този резултат административният съд е приел за установено, че с Наказателно постановление № 1088 от 04.12.2015 г. на Директора на РДГ – Б. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ на лицето М. Е. са наложени административни наказания "глоба" и на основание чл. 273, ал. 1 от Закон за горите /ЗГ/ са отнети вещите, предмет на нарушението, и веща, послужила за извършване на нарушението-1 бр. микробус "Форд транзит" с рег. [рег. номер на МПС]. Автомобилът е предаден за отговорно пазене в ДГС – В.. С решение № 407/11.11.2016 г., постановено по НАХД № 845/2016 г., Районен съд - В. е отменил изцяло наказателното постановление поради съществени нарушения на административно-производствените правила. Констатирано е незаконосъобразно връчване, както на акта, така и на наказателното постановление. С решение № 45/16.02.2017 г. на Административен съд - В. решението на Районен съд - В. е оставено в сила. Видно от приложеното по делото решение на Районен съд - В., същото съдържа заверка за дата на влизането му в сила – 16.02.2017 г. От представеното по делото свидетелство за регистрация на товарен автомобил "Форд транзит" с рег. [рег. номер на МПС] от 22.06.2011 г. същият е собственост на ищеца В. Н.. Съдът е констатирал, че със Заповед № РД-12-170/19.05.2016 г. на Директора на РДГ – Б., е наредено провеждане на търг с явно наддаване на движими вещи - частна държавна собственост, по приложен списък – сред които и товарния автомобил, собственост на ищеца /л. 52 от адм. дело № 89/2019 г. /. След провеждане на тръжната процедура на 05.07.2016 г. с договор рег. № 785/05.07.2016 г. на РДГ – Б. е прехвърлена собствеността на автомобила върху купувача, явил се за веща, за сумата от 768 лв. По делото са представени писмени доказателства - Наказателно постановление № 1150/06.01.2016 г. на Директора на РДГ - Б., от което се установява, че на ищеца е наложено административно наказание "глоба" на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ за извършено административно нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ - транспортиране на 2, 40 пр. куб. м. дърва за огрев без превозен билет на 10.12.2015 г. Представена е и заповед № РД-12-149/02.11.2017 г. на директора на РДГ – Б., с която е наложена ПАМ – спиране на дейността на обект, в който постъпва, преработва се и се експедира дървесина на фирма "В. ВД 2016" ЕООД с управляващ и представляващ В. В. - син на ищеца, за нарушения по ЗГ. Съдът е приел, че няма данни за влизането и в сила. С оглед на установяване на фактите по делото са изслушани свидетелски показания, а също и е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза във връзка с установяването на пазарната стойност на автомобила към 26.04.2015 г., която е 2020 лв. и към 05.07.2016 г. в размер на 1840 лв. Въз основа на тази фактическа установеност, с обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Приел е, че са налице всички кумулативно изискуеми законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Изложил е мотиви, че след отмяната на наказателното постановление, отнетата в полза на държавата вещ подлежи на връщане, което в случая не е могло да бъде осъществено, предвид продажбата на автомобила и придобиването му от трето лице. Аргументирал се е, че безспорно от установените обстоятелства, в резултат на незаконосъобразния акт, с който е отнет автомобила и последвалите незаконосъобразни действия - извършената продажба на същия, преди влизането в сила на наказателното постановление, на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба - автомобила, който в резултат на незаконната продажба е излязъл от патримониума на ищеца и е придобит от трето лице. Лишаването от собствеността на автомобила представлява претърпяна от ищеца загуба в имущественото му състояние. Решението, в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Безспорно по делото е, че НП № 1088/04.12.2015 г., на Директора на РДГ - Б. е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение № 407/11.11.2016 г. на Районен съд – В. – 16.02.2017 г. и в този смисъл съдът правилно е посочил, че е налице първата предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който е отменен по съдебен ред. Обосновани са изводите на решаващия съд и за наличието на втората предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинена реална и непосредствена вреда. Правилни са изводите на съда, че лишаването от собствеността на автомобила представлява претърпяна от ищеца загуба в имущественото му състояние, което следва да се обезвъзмезди с парично обезщетение в размер на равностойността на автомобила, именно поради невъзможността да бъде върнат на собственика след отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с влязлото в сила решение. Като е приел, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от В. Н. имуществени вреди в резултат на отмененото по съдебен ред НП в размер на 1840 лв. и е отхвърлил иска до предявеният размер от 3000 лева, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. В тази насока правилно съдът се е позовал на приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му, в оспорваната част следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 23.07.2019 г., постановено по адм. дело № 89/2019 г. по описа на Административен съд – В., в оспорваната част. Решението е окончателно.