Решение № 75 от 2.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2502/2016 г.

Решение № 75 от 2.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2502/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от И. С. И. иск по чл. 47, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 8.06.2016 г. по арб. дело № 58/2016 г. на Арбитражен съд - [населено място], при СДЮСП. С решението И. С. И. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 1500 лева - главница по договор за заем YA-5, договорна лихва в размер на 1026 лева за периода от 28.10.2014 г. до 28.09.2017 г., неустойка в размер на 4860 лева поради непредставяне на обезпечение /банкова гаранция/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 20.05.2016 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумите от 850 лева юрисконсултско възнаграждение и 100 лева арбитражна такса. Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение на 27.10.2016 г., когато му е била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20168410409147 от частен съдебен изпълнител Н. М., рег. № 841. Твърди, че липсва писмено арбитражно споразумение между него и [фирма], поради което не е била надлежно учредена правораздавателната власт на арбитражния съд. Счита, че предметът на спора не подлежи на арбитраж, тъй като между страните е бил воден съдебен спор във връзки с изпълнението на същия договор, който е приключил с влязло в сила решение на Окръжен съд Добрич. Също прави оплаквания, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не е могъл да вземе участие в него и е бил лишен от право на защита, което противоречи на обществения ред. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска за отмяна - [фирма], в качеството на правоприемник на [фирма], го оспорва като недопустим и неоснователен. Поддържа, че искът е предявен след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, тъй като решението на АС -Перник при СДЮСП е връчено на И. С. И. лично срещу подпис на 6.07.2016 г. Поддържа, че в производството по иск по чл. 47 от ЗМТА, ВКС не действа като инстанция по същество, нито като касационна инстанция по отношение правилността на решението на АС, а е обвързан изцяло само от заявените в исковата молба и предвидени в чл. 47 от ЗМТА изчерпателно изброени основания за отмяна на арбитражното решение, които не са налице в настоящия случай. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли искът да се отхвърли, като му се присъдят разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният от И. С. И. иск за отмяна на арбитражното решение от 08.06.2016 г. по арб. дело № 58/2016 г. на Арбитражен съд - [населено място], при СДЮСП, е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователни са доводите на ответното дружество за просрочие на иска за отмяна, поради това че арбитражното решение е било връчено редовно на ищеца на 6.07.2016 г. Действително по делото е представено известие за доставяне на пощенска пратка ИД PS 2300 00FXB2 В, видно от което на 6.07.2016 г. на И. С. И. е била връчена лично пощенска пратка с подател СДЮСП. По делото обаче не са представени доказателства, че пратката е съдържала именно препис от решението от 8.06.2016 г. по арб. дело № 58/2016 г. на АС - Перник при СДЮСП. Предвид това, за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, ще следва да се съобрази твърдението на ищеца за узнаване с получаване на приложената по делото покана за доброволно изпълнение на ЧСИ Н. М., която е с дата на издаване 18.10.2016 г. С оглед на това подаването на исковата молба на 10.11.2016 г. се явява в рамките на преклузивния срок. Преди преценката дали са налице основанията на отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно. По силата на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗМТА /§ 8, т. 5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017 г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение на онези арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр. второ/, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т. 3 по конст. дело № 15/2002 г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл. 47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл. 19, ал. 1 ГПК във вр. с § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр. 8/2017 г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед на новите процесуални разпоредби. В процесния случай предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит като И. С. И. в качеството си на кредитополучател се явява "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на З. Производството по чл. 47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017 г./. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство на арбитражното решение от 8.06.2016 г. по арб. дело № 58/2016 г. на Арбитражен съд - [населено място], при СДЮСП. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1034 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение