Решение № 15124 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2013 г.

Решение № 15124 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8389/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Руско Кръстев Петров от гр. Ямбол против решение № 71 от 25.04.2013 г. по адм. дело № 89 по описа за 2013 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № СП1-Я-149 от 13.02.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол досежно претендирания максимален размер на еднократната помощ от 325 лв. Изложените в касационната жалба съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание е изложен довод за постановяване на съдебното решение в нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Ямбол е заповед № СП1-Я-149 от 13.02.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, потвърдена с решение № РД 07-0010/8.03.2013 г. на директора на Регионалната Дирекция за "Социално подпомагане" - Ямбол, в частта за определения размер от 150 лв. на отпуснатата на Руско Кръстев Петров от гр. Ямбол еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП). За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Ямбол необосновано е приел, че размерът на отпуснатата еднократна помощ е бил съобразен с действително направените разходи и другите данни по преписката. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, съгласно която лицата и семействата имат право на еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. В разглеждания случай няма спор относно правото на лицето на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Спорът е относно размера на помощта, който на основание ал. 2 на чл. 16 се определя със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" до петкратния размер на гарантирания минимален доход (325 лв.). При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност административният орган е длъжен да изложи приетите за установени от него правно относими факти и да обоснове избора на едно от няколкото възможни решения в обхвата на действие на приложимия материален закон. Неизлагането на фактически и правни съображения съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото възпрепятства съдебния контрол върху правилното упражняване на представените властнически правомощия и издаването на акт в съответствие с целта на закона. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в оспорената заповед за отпускане на еднократна помощ в размер от 150 лв. не са изложени фактически основания за издаването й. Съдържащите се в преписката доказателства не са били подложени на обсъждане. Не е обсъден социалният доклад, който съдържа сведения и за битовите условия, при които живее лицето. Не е посочено за какъв вид инцидентно възникнала жизненоважна потребност се отпуска помощта и по какви съображения е определен размер от 150 лв. Немотивирано е и потвърдителното решение, в което най-общо е посочено, че директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол е предоставил по своя преценка 150 лв. еднократна помощ за покриване на разход за лечение. В молба-декларацията за отпускане на помощта се твърдят и други нужди от жизненоважен характер - за храна, облекло и ремонт. Компетентният орган след преценка на фактите и обстоятелствата по случая е длъжен да посочи кои са инцидентно възникналите жизненоважни потребности по чл. 16 от ППЗСП и какви са необходимите разходи за покриването им. Оспорената заповед в частта, с която отказано отпускане на еднократна социална помощ в размер над 150 лв., е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореният акт бъде отменен и преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените с настоящето решение задължителни указания за мотивиране на акта. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,