Решение № 6426 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3059/2018 г.

Решение № 6426 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3059/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. О. А. кодекс. Образувано е по касационна жалба на Й. В. Б. против решение № 969 от 12.01.2018 г., постановено по адм. д. 130/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х. Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на решението и моли за отмяната му. Ответникът - началникът на регионален отдел "Национален строителен контрол" при РДНСК - Южен централен район, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Х. отхвърля иска на Й. В. Б., с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началника на регионален отдел "Национален строителен контрол" при РДНСК - Южен централен район за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-Х-21/14.06.2010 г. за премахване на незаконен строеж "двуетажна жилищна сграда" в ПИ 037002, м. "Д. Б." в землището на с. С., община Минерални бани, област Х. За да постанови този резултата съдът приема, че не е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК, установяващ основателност на иска - давността по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъсната с получената надлежно покана за доброволно изпълнение на 13.03.2013 г., а акта за узаконяване е обявен за нищожен с влязъл в сила съдебен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение (изключване или погасяване), разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, издаден акт за узаконяване и издадено след влизане в сила на заповедта удостоверение за търпимост от 30.04.2015 г. по реда на § 127, ал. 1 ПР ЗУТ. Законосъобразен е изводът на административният съд за прекъсване на давността по чл. 285, ал. 1 АПК с изпратената покана за доброволно изпълнение, връчена надлежно на адресата на заповедта на 13.03.2013 г. Съгласно разпоредбите на чл. 285 във вр. с чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, с връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК, в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство, се прекъсва давността по чл. 285, ал. 1 АПК, поради което давността не е изтекла. Правилно съдът приема за ирелевантен актът за узаконяване, тъй като същият е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Представеното удостоверение за търпимост не сочи на неизискуемост на задължението за премахване на незаконния строеж, тъй като е издадено по реда на § 127, ал. 1 ПР на ЗУТ, след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж, т. е. при безспорно установен с влязъл в сила административен акт незаконен строеж и същото не съставлява основание по чл. 292 от АПК, сочещо на неизискуемост на изпълнението по влязлото в сила изпълнително основание - заповедта за премахване на незаконния строеж. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,