Решение № 1235 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4970/2014 г.

Решение № 1235 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4970/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против решение № 629 от 6.02.2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5197/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2001006688/15.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 925/3.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите на касатора са следните: Съдът неправилно е приел, че свидетелството за регистрация доказва, че процесният автомобил е с места 7+1. Същото е с дата на издаване 16.02.2012 г., а първоначалната регистрация е от 23.01.07 г. Релевантният момент, към който следва да е доказано, че автомобилът не е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС е този, в който е упражнено правото на данъчен кредит, съответно - придобиването на същия по договора за лизинг, или 2007 г. При положение, че жалбоподателят не е представил доказателства относно вида на автомобила към 2007 г., за което носи доказателствената тежест, то ирелевантни за спора са обстоятелствата, които се установяват от заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Кроском Груп" ООД срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Кроском Груп" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Патриарх Евтимий" № 46, ет. 6 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Бисер" № 2, ап. 5/ не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № 2001006688/15.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 925/3.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС по фактури, издадени от "Уникредит Лизинг" АД, в размер на 5 451.55 лв. и "ТМ Ауто" ЕООД в размер на 1 117.09 лв. Фактурите, издадени от "Уникредит Лизинг" АД, са във връзка с договор за финансов лизинг на автомобил "Тойота Ленд Круизър, 3.0 ТD, а тези, издадени от "ТМ Ауто" ЕООД, имат за предмет извършен ремонт на същия автомобил. Обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение е постановено след повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд. С решение № 6808/20.05.2013 г., постановено по адм. д. № 6952/2012 г., ВАС е отменил решение № 1154/5.03.2012 г. по адм. д. № 6320/2011 г. на АССГ и е върнал на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на решението на ВАС е прието, че видно от представеното свидетелство за регистрация на автомобила, същият е с брой на местата 7+1, т. е. той не е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Доколкото е налице сключен договор за финансов лизинг, за да се прецени дали са налице предпоставките на закона за признаване правото на данъчен кредит във връзка с лизинговите плащания и по доставките на услуги за ремонт на автомобила, е необходимо да се изясни дали същият е придобит от жалбоподателя в качеството му на данъчнозадължено лице съобразно критериите, изведени в решението на СЕС по дело С-118/11, и дали е заприходен като ДМА. Относно услугите за ремонт ВАС е посочил, че е неправилен изводът на съда, че законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС и че не са налице предпоставките на чл. 71 ЗДДС. След повторно разглеждане на делото и съобразяване с указанията на ВАС по тълкуване и прилагане на закона, задължителни за него съгласно чл. 224 АПК, АССГ е отменил като незаконосъобразен РА в обжалваната част. Кредитирал е приетата по делото ССЕ, която установява, че на 31.01.07 г. дружеството е заприходило автомобила по сметка 205 "Транспортни средства" и е начислявало амортизации. Фактурите, издадени от "ТМ Ауто" ЕООД, са отразени в счетоводството му. От застрахователя са изплатени суми, което са по-малко с 511.84 лв. от общата сума на данъчните основи. Позовавайки се на решението на СЕС по дело С-118/11, съдът е приел, че автомобилът е придобит от данъчнозадълженото лице в това му качество и то го е включило в имуществото на своето предприятие. В този случай дължимият при придобиването ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане. Употребата на ДМА за лични нужди на данъчнозадълженото лице или на неговия персонал се приравнява на възмездна доставка съгласно чл. 26, § 1 от Директивата ДДС. членове 168 и 176 от Директивата ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. С оглед даденото тълкуване на текстовете на Директива 2006/112/ЕО в цитираното решение на СЕС съдът е приел, че не е налице основанието на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит по фактурите за лизинговите вноски, издадени от "Уникредит Лизинг" АД. По отношение на фактурите, издадени от "ТМ Ауто" ЕООД, съдът е приел, че не е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 1 вр. чл. 47 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит. Доставките на ремонтните услуги не са освободени, а разпоредбата на чл. 47 от закона не намира приложение, доколкото предмет на фактурите не са застрахователни услуги, предоставени от застраховател. Така постановеното решение е правилно. Изводите на първоинстанционния съд са съобразени както с указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона, така и с цитираното решение на СЕС от 16 февруари 2012 г. по дело С-118/11. Съгласно чл. 224 АПК тези указания са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, което означава, че са задължителни и за настоящата касационна инстанция. Конкретни съображения за незаконосъобразност на решението в тази му част не се навеждат и в касационната жалба. Касаторът претендира законосъобразност на РА на друго, различно от посочените в РА и в решението на решаващия орган, правни основания - чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС като твърди, че жалбоподателят не е доказал, че към релевантния за спора момент - 2007 г. автомобилът не е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Следва да се посочи обаче, че при положение, че органът по приходите изрично е приел в мотивите на РД, в мотивите на РА и мотивите на потвърждаващото РА решение на директора на Дирекция "ОУИ", че автомобилът не е лек и обстоятелството относно вида на същия не е изследвано в хода на ревизионното производство, то в тежест на органа по приходите в съдебното производство е да докаже твърденията си. Ответникът обаче не е поддържал в съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото такава теза, а при повторното разглеждане доказателства за това, че към 2007 г. автомобилът не е бил лек не са ангажирани. Ответникът не е проявил необходимата процесуална активност да поиска от съда да задължи трето неучастващо в процеса лице /лизингодателят или КАТ / да представи свидетелство за регистрация към 2007 г. или документите, които дружеството е представила при издаването на неговото свидетелство за регистрация през 2012 г. С оглед изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение