Решение № 10281 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2009 г.
ВАСVII отделение03.08.2009 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Националната здравноосигурителна каса срещу Решение № 58/14.04.2009 г., постановено по преписка № 46/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, В ЧАСТТА, с която се препоръчва на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. на НЗОК да преустанови да извършва нарушението, като в новия реимбурсен списък заплаща частично в рамките на предвидените за това средства хранителни добавки за лица над 18 годишна възраст, както и подходящи добавки за деца до и над 7 годишна възраст. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 7455/2009 г. в тази му част. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Националната здравноосигурителна каса срещу Решение № 58/14.04.2009 г., постановено по преписка № 46/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр. се установява, че Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора й д-р Румяна Тодорова, е нарушила разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. по отношение на болните от фенилкетонурия в Република България. Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която се прекратява производството по делото - с частна жалба в 7-дневен срок.
Мотиви
Решение № 10281 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) (Касата), подадена чрез процесуалния й представител - юрк. Илиева, против Решение № 58/14.04.2009 г., постановено по преписка № 46/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) Комисията). Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Противно на заключението на КЗД счита, че промените в реимбурсния списък, преценени в административното производство на плоскостта на антидискриминационното законодателство, не представляват нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. по признаците "увреждане" и "възраст". Твърди, че административният орган неправилно е възприел доказателствения материал по преписката, както и че формираните от Комисията правни изводи за осъществено от НЗОК неравно третиране на болните от фенилкетонурия не кореспондират на събраните доказателства. Сочи, че актът противоречи на специалната нормативната уредба в областта на здравеопазването, като се позовава на конкретни разпоредби от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Закона за храните (ЗХ), Закона за медицинските изделия (ЗМИ), Наредба № 14/22.07.1996 г. за условията и реда за провеждане на клинични изпитвания на лекарствени средства върху хора, Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично (Загл. изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.), Наредба за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, Наредба за условията и реда за договаряне на лекарствата, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, стойността на които се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса (Загл. изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г.), Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 4, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели. Според изложеното в жалбата КЗД неправилно е квалифицирала процесните специализирани диетични храни като лекарствени продукти, в резултат на което е постановила незаконосъобразен правен резултат. Като порок на решението се сочи, че при наличие на легални дефиниции в закона правните квалификации на Комисията недопустимо се основават на свидетелски показания. Жалбоподателят поддържа тезата за липса на по-неблагоприятно третиране от страна на НЗОК на лица от определени възрастови групи, страдащи от процесното заболяване, като се позовава на обстоятелството, че влезлият в сила от 1.02.2008 г. списък на диетичните храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от Касата, е изготвен и утвърден при спазване на нормативно установените условия и ред за договаряне на диетичните храни. Счита, че с дадената в диспозитива на обжалваното решение препоръка по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), която с оглед формулировката си не може да бъде изпълнена, поради противоречието й с горепосочените нормативни актове, както и с оглед факта, че заплащаните от НЗОК продукти представляват диетични храни за специални медицински цели, а не хранителни добавки, както неправилно е посочено в препоръката. Навежда доводи за нищожност на акта в тази му част, поради постановяването му извън предмета на спора. Представя доказателства за приемане на нов списък, действащ от 1.07.2009 г., с който е изпълнена предписаната от КЗД мярка, респ. - са удовлетворени претенциите на лицата, по чийто сигнал е постановено оспореното решение. По така наведените в жалбата и в депозирани писмени бележки съображения се иска отмяна на атакувания административен акт в цялост. Ответникът - КЗД чрез процесуалния си представител - юрк. Горянова, оспорва жалбата. Счита същата за недопустима, алтернативно - моли за отхвърлянето й като неоснователна по изложените в хода на делото по същество аргументи за законосъобразност на обжалвания акт. Заинтересуваната страна - председателят на Сдружение на родители на деца, страдащи от фенилкетонурия и други наследствени и обменни заболявания, застъпва мнение, че решението на Комисията е законосъобразно и моли жалбата срещу него да бъде оставена без уважение. Заинтересуваната страна - министърът на здравеопазването, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, при проверка на предпоставките за допустимост на жалбата констатира, че същата е процесуално недопустима в частта й срещу диспозитива на решението, съдържащ препоръка по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. до НЗОК да преустанови извършването на нарушение по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. като в новия реимбурсен списък заплаща частично в рамките на предвидените за това средства хранителни добавки за лица над 18 годишна възраст, както и подходящи добавки за деца до и над 7 годишна възраст. Анализът на правомощията на КЗД по чл. 47 от ЗЗДискр. и съпоставката на този законов текст с разпоредбите на чл. 65 и чл. 76, ал. 1 от с. з. налага извод, че в атакуваната от НЗОК част, решението на КЗД няма белезите на годен за обжалване административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. В тази част волеизявлението на Комисията има пожелателен, препоръчителен характер, с него не се създават права или задължения, нито се засягат права, свободи или законни интереси на адресата, като дали и доколко последният ще се съобрази с препоръката зависи само от неговата воля. Жалбоподателят неправилно квалифицира дадената му препоръка като ПАМ. За разлика от задължителните предписания, които представляват принудителни административни мерки, препоръките и предложенията по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., нямат задължителен, правнообвързващ ефект и изпълнението им не е скрепено с апарата на държавната принуда. Още по-малко препоръките и предложенията могат да се отъждествят със санкция (неблагоприятно въздействие в правната сфера на санкционирания, свързано с едностранно принудително ограничаване на негови субективни права), каквато може да бъде налагана само на субекта на нарушението при безспорно доказано осъществяване на такова. В настоящия случай с отправянето на препоръка до съответния компетентен орган Комисията е изпълнила една сигнално-охранителна функция. В качеството си на независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, в изпълнение на контролната си функция по прилагането и спазването на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането, Комисията е сезирала НЗОК за предприемане на мерки в рамките на нейната компетентност за осигуряване на равно третиране на болните от фенилкетонурия лица. По правната си същност дадената препоръка не е проява на субординация, на отношения на власт и подчинение, характеризиращи административните правоотношения, а е израз на хоризонтални публични отношения, на координация между органи с публичноправни функции в качеството им на такива. При отсъствие на иманентните белези на административния акт, оспорването от страна на НЗОК на диспозитива на решението на КЗД в частта, с която на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. й е дадена препоръка във връзка с утвърждавания от нея Списък, следва да се остави без разглеждане като недопустимо съгласно чл. 159, т. 1 от АПК, а производството по делото да се прекрати в тази част. В останалата й част жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Видно от съдържанието му, волеизявлението на КЗД, с което се установява, че НЗОК е извършила нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., представлява индивидуален административен акт, подлежащ на общо основание на съдебен контрол. Решението на Комисията в тази му част поражда конкретни правни последици за страните в административното производство. Постановеният в тази част на диспозитива правен резултат е неблагоприятен за НЗОК, поради което за нея възниква правен интерес от обжалването му. Неоснователно е възражението на ответната страна за липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя, поради изпълнение на административния акт. Позоваването на обстоятелството, че административният акт е изпълнен от НЗОК, не води на извод за ненадлежно упражняване на правото на оспорване на акта, с оглед възможността за претендиране на обезщетение при констатиране на незаконосъобразност на същия. Изпълнението на решението не променя факта на издаването му и не заличава с обратна сила възникналите от него последици, поради което не изключва проверката на неговата законосъобразност по реда на съдебното обжалване. За да се произнесе по съществото на жалбата в разглежданата част, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по сигнал на Томислав Дуцов - председател на Сдружение на родители на деца, страдащи от фенилкетонурия и други наследствени и обменни заболявания, гр. София (СРДСФДНОЗ) (Сдружението), в която се съдържат твърдения за упражнена от НЗОК дискриминация спрямо децата, страдащи от генетичното заболяване фенилкетонурия, изразяваща се в утвърждаване на нов позитивен Списък на медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели, чиято стойност се покрива изцяло или частично от Касата, в сила от 1.02.2008 г., с който децата от 1 до 7 години и лицата над 18 г. са поставени в неравностойно положение в сравнение с болните от останалите възрастови групи и страдащите от други заболявания, чиито медикаменти не са променени и се заплащат 100% от НЗОК. Подателят на сигнала сочи, че за разлика от предходните години, в процесния списък не е включена като реимбурсирана от НЗОК специализираната диетична храна за възрастовата група от 1 до 7 години MD мил ФКУ-1, с производител "Херо Испания", вносител - "Аришоп фарма" АД, а по отношение на алтернативния продукт, приложим за същата възраст - диетичната храна PKU 2 на "Милупа" Гмбх, заплащана до този момент изцяло от Касата, е предвидено доплащане, чийто размер с оглед необходимото количество от продукта месечно е непосилен за семействата на болните лица. Пред Комисията са изнесени данни, че реимбурсираната диетична храна MD мил ФКУ-3, за която в списъка е записано "за деца на възраст от 1 до 18 години", според приложен каталог на храните "MD мил ФКУ" е предназначена за деца над 7-годишна възраст, възрастни и бременни жени. В тази връзка се сочи, че няма клинични изследвания за въздействието MD мил ФКУ-3 върху децата от 1 до 7 години, което ги поставя в по-неблагоприятно положение и създава опасност за здравето им. Като дискриминиращо се определя и установеното възрастово ограничение при осигуряване от НЗОК на диетичното мляко, а именно - до 18 години, т. к. в случая се касае за доживотно заболяване, за което няма лекарства и чието третиране изисква единствено спазване на строг диетичен режим съобразно особеностите на всяка възраст чрез употребата на специализираните животоподдържащи храни. Ответната в административното производство страна е оспорила твърденията за дискриминационно отношение към болните от фенилкетонурия лица, позовавайки се на изпълнение на законовите изисквания при определяне на диетичните храни за специални медицински цели, заплащани от НЗОК. Посочила е, че съгласно релевантната нормативна уредба цените на медицинските изделия и на диетичните храни за специални медицински цели не подлежат на регулация от страна на държавата, още по-малко от НЗОК. Излага доводи, че в процесния реимбурсен списък са включени всички диетични храни, предложени от кандидатите в процедурата на договаряне, както и че списъкът отразява предложените от същите цени. Представя доказателства, видно от които MD мил ФКУ-1 не е предложено от вносителя за реимбурсиране, а продуктите на "Милупа" Гмбх са предложени от кандидата на по-високи цени в сравнение с последното проведено договаряне, в резултат на което и с оглед нормативните правила относно нивото на заплащане от Касата, включително относно максималната стойност, до която НЗОК заплаща диетичните храни, включени в списъка с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, се налага доплащане на тези храни (PKU-1; PKU-2; PKU-3) от задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ). В тази връзка се акцентира на обстоятелството, че не съществува законов механизъм, по силата на който кандидатите да бъдат принудени от НЗОК да понижават цените на предлаганите от тях продукти, с което да облекчават доплащането им от пациента. По сигнала е проведена процедура по проучване съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на страните и ангажираните от тях доказателства (документи и свидетелски показания), описани подробно в атакувания административен акт. След преценка на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, Комисията е постановила процесното решение, с което е установила, че НЗОК, представлявана от директора й д-р Румяна Тодорова, е нарушила разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. по отношение на болните от фенилкетонурия в Република България и е препоръчала на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. на НЗОК да преустанови извършването на нарушението като в новия реимбурсен списък заплаща частично в рамките на предвидените за това средства хранителни добавки за лица над 18-годишна възраст, както и подходящи добавки за деца до и над 7-годишна възраст. За да постанови този правен резултат КЗД е приела за безспорно, че лечението на болните от фенилкетонурия деца е индивидуално, а не универсално, т. к. различната възрастова група усвоява диетичната храна по различен начин. Навела е извод, че процесната диетична храна не е хранителна добавка, а животоподдържащо лекарство. Въз основа на съдържащите се в преписката доказателства Комисията е констатирала, че от предвидените за реимбурсиране (изцяло или частично) шест вида диетични храни нито една не е с обозначение от 1 до 7 години (Списък с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, в сила от 1.02.2008 г.; Указание № РД-16-4/10.01.2008 г. за работа със списъка; предложения на кандидатите, санитарни разрешителни за внос, материали с информация за всеки от продуктите). От данните за диетичните храни, включени в процесния списък, Комисията е заключила, че НЗОК е поела пълното заплащане на универсална диетична храна (MD мил ФКУ-3) без да са проведени клинични изследвания за въздействието й върху малолетните болни в нарушение на изискванията в ЗМИ. При направената съпоставка на взаимозаменяемите специализирани храни на "Милупа" (PKU-1; PKU-2; PKU-3) и на "Херо Испания" (MD мил ФКУ-0; MD мил ФКУ-1; MD мил ФКУ-3), предназначени за съответните възрастови групи, е наведен извод, че с новият списък на практика се предлага универсално диетично мляко за всички възрастови групи от 1 до 18 години без оглед на спецификите на отделната възраст. Установено е, че с промените в Списъка е премахната употребяваната от децата на възраст 1 - 7 години диетична храна MD мил ФКУ-1, като в същото време храната PKU-2, подходяща за същата възраст, се доплаща от ЗЗОЛ по 49 лева на кутия, като общата доплащана сума за месец възлиза приблизително на 200 лева. От съвкупната преценка на доказателствения материал, Комисията е счела, че при договаряне на диетичното мляко НЗОК е пренебрегнала здравословните проблеми на болните от фенилкетонурия деца, т. к. при формиране на Списъка е приложила икономически, а не качествени показатели. При това положение е приела, че НЗОК е извършила дискриминация по смисъла на чл. 4 и чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. по признаците "увреждане" и "възраст". Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата срещу решението на КЗД за неоснователна. Установената в административното производство фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал, поради което се възприема изцяло от настоящия състав. Предвид подробното й описание в обстоятелствената част на обжалвания акт и липсата на спор за факти, съдът намира, че същата не следва да се възпроизвежда повторно и в настоящото решение, още повече, че изразеното в жалбата несъгласие визира по същество правните изводи и заключения на комисията. Извършената в изпълнение на чл. 168 от АПК служебна проверка на законосъобразността на административния акт сочи, че същият е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи съдържанието на административния акт. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК. Неоснователни са оплакванията в жалбата за формиране на изводите на КЗД на негодни доказателства, по-конкретно - че процесните диетични храни са квалифицирани като лекарство (лекарствен продукт) въз основа на свидетелски показания. Развитите в тази насока доводи на жалбоподателя сочат на буквално и изолирано интерпретиране на съдържанието на решението извън контекста на действително вложения в него смисъл. Употребата на израза "животоподдържащо лекарство" по отношение на процесните диетични храни за специални медицински цели по смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗЗО във връзка с данните, извлечени от показанията на разпитаните като свидетели лекари-специалисти в областта на фенилкетонурията, не се явява квалификация на продуктите от правна гледна точка, а сравнение на храните с общожитейско понятие ("животоподдържащо лекарство"), с оглед подчертаване на значението им за осигуряване на нормалното умствено и физическо развитие на болните и предотвратяване настъпването на увреждания. Действително, с оглед наличието на легални дефиниции на понятията "диетични храни за специални медицински цели", "медицински изделия", "лекарствен продукт" и "хранителна добавка" и установеният различен правен режим за всеки от изброените продукти, в решението се съдържат непрецизни от формалноправна гледна точка формулировки, както и отделни правни изводи, които не кореспондират на специалната секторна регулация. Вярно е също, че в мотивите на решението Комисията необосновано се позовава на доказателства, които са без правна стойност, неотносими към предмета на спора или негодни за установяване на релевантни за спора факти (декларация за подкрепа от Европейско сдружение по фенилкетонурия и подобни заболявания, лекувани като фенилкетонурия; Протокол от 8.04.2002 г. от заседание на Комисията по наследствени обменни заболявания във връзка с диетичните храни, използвани за лечение на фенилкетонурия, адресиран на вниманието на Тръжната комисия и др.). В тази връзка е безспорно, че постановеният от КЗД акт съдържа недостатъци. Тези недостатъци обаче не са съществени и не се явяват отменителни основания, т. к. не рефлектират върху крайния правен резултат. Въпреки наличието им, изходът от административното производство не би могъл да бъде друг, с оглед данните по преписката, обуславящи заключение за неравно третиране на посочените в сигнала до КЗД лица на възраст от 1 до 7 и над 18 години (включително жени в периода 3 - 6 месеца преди планираното забременяване), страдащи от генетичното заболяване. От цялостния прочит на решението и на доказателствата към него се налага извод, че допуснатите неточности в употребените понятия не променят вложения във волеизявлението на органа смисъл и безспорната констатация за наличие на дискриминация при заплащането от НЗОК на диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за употреба от болните от фенилкетонурия лица. С други думи - макар доводите на жалбоподателя, произтичащи от специалната нормативна уредба в областта на здравеопазването сами по себе си да са основателни, те не обуславят различен от постановения с решението правен резултат, т. к. Комисията не прави проверка за законосъобразност на реимбурсния списък на плоскостта на секторното законодателство, а преценява поведението на НЗОК единствено от гледна точка на разпоредбите, забраняващи дискриминация. В този смисъл наведените в жалбата оплаквания, произтичащи от специалните закони, по същество са неотносими към предмета на спора по ЗЗДискр., поради което обсъждането им е без значение за правилното му решаване. От значение при установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. При това положение, изводите на КЗД, че с действията си по приемане на действащия от 1.02.2008 г. Списък НЗОК е нарушила изискванията на ЗМИ, ЗЛПХМ и на други нормативни актове, неприложими към процесните диетични храни, макар и неправилни според специалната материалноправна уредба, не водят до незаконосъобразност на акта, понеже са ирелевантни към преценката за наличие на дискриминация в случая. На следващо място: съдът намира, че решението на КЗД е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Няма спор, че фенилкетонурията е генетично заболяване, чието третиране изисква приемането на съответни специализирани диетични храни за медицински цели не само до 18 годишна възраст, но при необходимост и след това. Не се оспорва, че за жените страдащи от това заболяване е задължително провеждане на лечение с горепосочените храни преди и по време на бременността. Установено е по несъмнен начин, че определянето на подходящата диетична храна е индивидуално, с оглед състоянието на конкретния организъм и особеностите на възрастта. Спорът в случая се свежда до резултата от промените в Списъка на медицинските изделия и на диетичните храни за специални медицински цели, в сила от 1.02.2008 г., чиято стойност се реимбурсира от НЗОК, преценен на плоскостта на чл. 4 и чл. 5 от ЗЗДискр. От съдържанието на приложените Списъци на НЗОК, както и от предлаганите от производителите продукти ("Херо Испания" и "Милупа") е видно, че диетичните храни, предназначени за болните от фенилкетонурия, са изрично обособени в три категории: 1). специализирани взаимозаменяеми за кърмачета - под 12 месеца (MD мил ФКУ-0; PKU-1); 2). специализирани взаимозаменяеми за малки деца - от 1 до 7 години (от 1 до 14 години (MD мил ФКУ-1; PKU-2); 3). специализирани взаимозаменяеми за деца - (от 1 до 18 години) над 15 години (MD мил ФКУ-3; PKU-3), като храните от тази категория са предназначени за употреба и от възрастни (над 18 години) и бременни. При така констатираното обективно разграничение между процесните диетични храни по възрастови групи следва, че по отношение на малолетните деца храните MD мил ФКУ-1 и MD мил ФКУ-3 не са взаимозаменяеми, нито могат да бъдат заместени една с друга храните PKU-2 и MD мил ФКУ-3. Съпоставката с предходния Списък сочи, че в новия такъв храната MD мил ФКУ-1 за лица от 1 до 7 години е отпаднала, т. е. не се заплаща от Касата нито изцяло, нито отчасти, а стойността на PKU-2, подходяща за същата възраст и заплащана до този момент на 100% от НЗОК, след промяната се поема частично от Касата, като сумата, която остава за доплащане от страна на пациентите (34, 62 лева за една разфасовка) при необходимото количество за лечение възлиза приблизително на 200 лева месечно, което води до значително неблагоприятно засягане на семействата с ниски доходи и създава опасност за настъпване на рискови за здравето на децата от тази възрастова група последици. Изцяло заплащани от НЗОК според новия Списък са храните MD мил ФКУ-0 (за кърмачета) и MD мил ФКУ-3 (от 1 до 18 години). По отношение на всички храни PKU заплащането от Касата е частично и се налага доплащане от ЗЗОЛ. Както беше отбелязано по-горе, с оглед анализа на доказателствата в тяхната съвкупност, не би могло да се приеме, че MD мил ФКУ-3 от една страна и MD мил ФКУ-1 и PKU-2 от друга, са взаимозаменяеми. Доказателства за противното не са представени. При това положение се налага извод, че децата на възраст от 1 до 7 години, страдащи от фенолкетонурия, са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с болните от същото заболяване от останалите възрастови групи, които разполагат с алтернатива да получат безплатно необходимите за лечението им диетични храни, за разлика от малолетните болни, за които е необходимо доплащане на подходящата за тях храна PKU-2. Налице е неравно третиране (дискриминация) по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. по признак "възраст" на болните от фенилкетонурия деца от възрастовата група 1 - 7 години, осъществено от НЗОК с утвърждаване на Списъка с медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, стойността на които се заплаща напълно или частично от Касата, в сила от 1.02.2008 г. Съгласно Указание № РД-16-4/10.01.2008 г. на НЗОК за работа със Списъка (част III, В. 1. "Условия за получаване"), право да получават диетични храни за специални медицински цели имат всички ЗЗОЛ до 18 години, диагностицирани със заболяването фенилкетонурия и бременните с фенилкетонурия за периода на бременността. Така очертания в указанието кръг правоползващи лица автоматично налага изводът, че страдащите от заболяването на възраст над 18 г. и бременни жени с фенилкетонурия преди забременяването са лишени от правото да получат диетичните храни по списъка на НЗОК, т. е. същите заплащат цялата стойност на продуктите (150,31 лв. за кутия MD мил ФКУ-3, респ. - 201,73 лв. за кутия PKU 3). Следователно по отношение на изключените според указанието категории лица, страдащи от процесното заболяване, също е налице дискриминационно третиране по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., т. к. те не могат да се ползват от преференциите по Списъка (безплатно получаване на MD мил ФКУ-3), а са длъжни да заплащат пълната цена на диетичните храни, от които се нуждаят в същата степен като останалите възрастови групи. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно като краен резултат. Развитие в жалбата до съда доводи за липса на предложение от кандидата-вносител на MD мил ФКУ-1 в процедурата по договаряне; за увеличаване на цените на продуктите PKU на "Милупа"; за изпълнение на нормативно установените правила досежно определяне на максималния размер на заплащаната от НЗОК стойност; за спазване на условията и реда за утвърждаване на Списъка и т. н., не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни изводи за наличие на дискриминация. Жалбата се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение