Решение № 243 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 698/2013 г.

Решение № 243 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 698/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби /допълнени по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК/ на защитниците на подсъдимите Л. П. М. и О. П. П. против присъда № 19 от 21.11.2012 г. по внохд № 343/2012 г. на Ловешкия окръжен съд.

Жалбите имат почти идентично съдържание.

В тях се сочи, че присъдата е постановена при касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторите твърдят, че мотивите на въззивния съд са вътрешно противоречиви, а изводите относно фактическата обстановка - направени в нарушение процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствения материал. Този подход опорочил правната квалификация на инкриминираната дейност.

В заключение се отправя искане присъдата да бъде отменена, а подсъдимите - оправдани, или, алтернативно - да бъде постановено решение "по чл. 354, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 от НПК".

Прокурорът пледира за неоснователност на жалбите.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Районният съд в гр. Троян с присъда № 25 от 06.07.2012 г. по нохд № 22 от 2011 г. признал

1. подсъдимата Л. П. М. за виновна в това, че на 01.07.2009 г. държалА на склад в лек автомобил "Тойота Корола" акцизни стоки - 2500 кутии - 50 000 къса цигари, на които следвало да се начисли акциз в размер на 6 100 лева, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК във връзка с чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/и във вр. с чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и 7, чл. 20, ал. 1 и 2, т. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и чл. 78а, ал. 1 от НК я освободил от наказателна отговорност, като й наложил глоба в размер на 1000 лева. Съдът оправдал подсъдимата по повдигнатото й обвинение в останалата част за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. с ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ във вр. с чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и 7, чл. 20, ал. 1 и 2, т. 5 от ЗАДС

1. подсъдимият О. О. П. за виновен в това, че 30.06.2009 г. държал на склад в товарен автомобил "Фолксваген" акцизни стоки - 1 500 кутии - 30 000 къса цигари, на които следвало да се начисли акциз в размер на 3 660 лева, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК с чл. 28, ал. 1 ЗТТИ и във вр. с чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и 7, чл. 20, ал. 1 и 2, т. 5 от ЗАДС и чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, като го оправдал по повдигнатото обвинение в останалата част за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ във вр. с чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и 7, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАДС

Със същата присъда съдът отхвърлил гражданските искове, предявени от "Агенция Митници" срещу подсъдимите за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението.

В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски.

Окръжният съд в гр. Ловеч с присъда № 19 от 21.11.2012 г. по внохд № 343/2012 г.

1.отменил първоинстанционната присъда в частта, с която Л. П. М. и О. О. П. "са признати за невиновни по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 234, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ във вр. с чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и 7, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАДС и са им наложени административни наказания глоба по реда на чл. 78а от НК", и вместо нея

2.признал Л. П. М. и О. О. П. за виновни и в това, че на 01.07.2009 г. в гр. А., в съучастие, при условията на продължавано престъпление, държали на склад акцизни стоки/ тютюневи изделия/, цигари без бандерол 160 000 къса, за които е следвало да се начисли акциз в размер на 19 520 лева, като случаят не е маловажен и предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ във вр. с чл. 2, т. 2, чл. 4, т. 1 и 7, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗАДС ги осъдил на по една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

3.потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.

Жалбите срещу така постановения въззивен акт са основателни.

Окръжният съд в гр. Ловеч е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК. Обосновката на новата присъда съдържа дълбоки противоречия, съпоставими с липса на мотиви, поради което за настоящата инстанция е невъзможно да извърши проверка по направените касационни оплаквания за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наказанията.

Второстепенният съдебен състав отменил една част от присъдата и потвърдил друга със съображения, които взаимно се изключват. Още в началото на постановения диспозитив е обявено, че се отменя частта от първоинстанционната присъда, с която на подсъдимите са наложени административни наказания. Съдът обаче не се е произнесъл по престъпленията по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, за които подсъдимите били признати за виновни и санкционирани по реда на чл. 78а от НК. Нещо повече, в мотивите си въззивният състав категорично отхвърлил жалбите на двамата подсъдими срещу осъдителната част на първоинстанционната присъда, като изложил съображения за тяхната виновност в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 1 пр. 2 от НК. Така с проверявания съдебен акт възникнало парадоксално положение, при което била потвърдена частта от присъдата, признаваща подсъдимите за виновни в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, но в същото време била отменена наложената за него санкция, без да се определя друга. Това е така, тъй като с новата присъда въззивният състав се занимал само с деянието на 1.07.2009 г., касаещо 160 000 къса цигари, намерени в махала "М.", но не и със цигарите от леките автомобили "Тойота Корола" и "Фолксваген".

Хаосът в правната квалификация на инкриминираната дейност се задълбочил и поради признаването на подсъдимите за виновни в извършването на продължавано престъпление без да са посочени отделните деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление при условията на чл. 26, ал. 1 от НК. В мотивите на въззивната присъда няма дори намек в тази насока, което затруднява както защитата на подсъдимите, така и инстанционния контрол. В крайна сметка след въззивната присъда е останало напълно неясно за кои деяния са осъдени касаторите, а това изключва окончателни изводи за законосъобразност на правната квалификация на инкриминираната дейност и справедливост на определените санкции.

По изложените съображения присъдата на Ловешкия окръжен съд следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд, при което да се отстранят посочените процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,