Решение № 15214 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9916/2013 г.

Решение № 15214 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9916/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Асан Асанов Османов от гр. Две могили, живущ в с. Бъзовец, Русенска област срещу решение № 9 от 30.05.2013 г. по адм. д. № 84/2013 г. по описа на Административен съд гр. Русе, втори състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директор на ТП на НОИ - гр. Русе, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 9 от 30.05.2013 г. по адм. д. № 84/2013 г., Административен съд - гр. Русе, втори състав е отхвърлил жалбата на Асан Асанов Османов против решение ПО № 14 от 11.02.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № ИП-6006 от 18.10.2012 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Русе. Съдът е приел, че оспорващият не отговаря на кумулативно посочените предпоставки на нормата на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО, тъй като осигурителният му стаж е под предвидения в нея минимум от 5 години до датата на инвалидизирането. Направен е окончателния извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен. Решението на първоинстанционния съд не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че с Експертно решение № 0809 от 28.03.2012 г. на "МБАЛ Русе" АД на Османов е призната 56% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 10.05.2011 г. Със заявление вх. № ОП-9203 от 11.04.2012 г., жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО. Към датата на инвалидизиране Османов има навършени 64 г., 1 м. и 23 дни. При проверка на наличните документи му е зачетен осигурителен стаж от 03 г, 02 м, 04 дни. Пред първоинстанционния съд лицето е твърдяло, че има трудов и осигурителен стаж за 1976 г., 1977 г. и 1978 г. в "Комунални услуги" гр. Две могили, както и през 1969 г. в Горско стопанство гр. Бяла. За изясняване на спорните правоотношения, съдът е изискал от Държавно горско стопанство гр. Бяла данни за положения от Османов трудов и осигурителен стаж. Издадено е удостоверение изх. № 720 от 11.04.2013 г., от което се установява, че лицето има само общ трудов стаж от 5 месеца и 6 дни и той се отнася за 1979 г. Що се касае до трудовия и осигурителен стаж в "Комунални услуги" - гр. Две могили, съдът е изискал справка от РУСО - гр. Русе, сектор "Осигурителен архив". От доклада на специалист от този сектор се установява, че документацията на СП "Благоустройство и комунално стопанство" ("Комунални услуги") гр. Две могили се съдържат следните данни: разплащателни ведомости са съхранени за периодите 01.01.1974 г. - 30.06.1976 г., както и за период 01.06.1975 - 31.08.1979 г. По отношение на АПК Георги Димитров, производствен участък "Две могили" са съхранени разплащателни ведомости от 01.01.1977 г. до 30.11.1977 г. и за периода 01.01.1977 г. до 31.12.1979 г., както и заповеди, свързани с трудовата дейност за периода 21.12.1972 г. - 01.05.1995 г. Посочени са съответните архивни единици, в които се намират тези документи. При извършената проверка данни за Асан Асанов Османов не са намерени. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО, осигурените лица, които към датата на инвалидизиране са навършили 30 години придобиват право на лична пенсия за инвалидност при 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране. Както бе посочено по-горе, Османов има 03 г., 02 м., 04 дни. Що се касае до възраженията на касационния жалбоподател относно приложението на отменения Закон за пенсиите следва да се има предвид, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване е поискана от лицето през 2012 г. при действието на КСО. Но и разпоредбата на чл. 19, ал. 1, б. "в" ЗП (отм.), също е изисквала 5 години трудов стаж при възраст на инвалидизиране над 25 години. По изложените съображения се приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, поради което постановеното решение се оставя в сила. Пред Османов, ако действително е положил трудов и осигурителен стаж, за който не са съхранени данни, съществува правната възможност да докаже този стаж по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,