Решение № 12018 от 22.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Висшия съдебен съвет срещу Решение 3323 от 29.06.2020г., постановено по адм. дело 10/2020 г. по описа на Административен съд София град в осъдителния му диспозитив . Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната от него част на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в осъдителния му диспозитив да бъде отменено като неправилно, а ВАС, тричленен състав на Трето отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от И. Ванчев от гр. София срещу ВСС иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителния му диспозитив, е предявена и втора касационна жалба от И. Ванчев от гр. Хасково с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази му част като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Вторият касатор моли ВАС да отмени съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да уважи изцяло главния и акцесорните искове, предявени срещу ВСС .Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, Висшият съдебен съвет, се представлява от юриск. Генадиева, която поддържа предявената от доверителя си касационна жалба, оспорва касационната жалба на насрещната страна, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, съответно-правилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба на ВСС, в писмения отговор на подадената от Ванчев касационна жалба и устно в хода по същество . Вторият касатор, И. Ванчев, редовна призован, не се явява лично. Представлява се от адв.Колджиева, която поддържа касационната жалба на доверителя си, оспорва касационната жалба на ВСС, а по същество твърди правилност на решението в осъдителния му диспозитив, съответно неправилност на същото в отхвърлителния диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба на Ванчев, писмения отговор на касационната жалба на ВСС, устно в хода по същество, както и в допълнително депозирана по делото писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните жалби за допустими като предявени срещу обжалваем съдебен акт от надлежни страни, за които решението в атакуваните от всеки един от касаторите части е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на И. Ванчев е основателна, а тази на Висшия съдебен съвет е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е осъдил Висшия съдебен съвет да заплати на И. Ванчев от гр. Хасково обезщетение в размер на 150 лв. за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в хода на образувано дисциплинарно производство 14/2011г. пред ВСС, настъпили вследствие отмяна на Решение по т.36 на Протокол 23 от заседание на ВСС от 07.06.2012г., с което на И. Ванчев- административен ръководител на Окръжна прокуратура Хасково е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.3 от ЗСВ намаляване на трудовото възнаграждение с 10 % за срок от 6 месеца с Решение 5127/11.04.2013г. по адм.д. 2449/2013г. по описа на ВАС, петчленен състав, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба-25.11.2016г. до окончателното й изплащане, като e отхвърлил иска над уважения размер до пълния предявен такъв от 1000 лева, както и иска за заплащане на мораторна лихва за забава върху сумата от 1000 лв от 24.11.2013г. до до предявяване на исковата молба като неоснователни. Присъдил е в полза на ищеца и съдебни разноски пред първата съдебна инстанция в размер от 69 лева. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, както и в производства по обжалване на административен акт пред по-горестоящ административен орган, е приел, че така предявения иск, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, е основателен и доказан. По делото безспорно е установено обстоятелството, че в рамките на образуваното по предложение на главния прокурор на РБ дисциплинарно производство срещу И. Ванчев / дисциплинарно дело 14/2021г. по описа на ВСС/ Ванчев е бил представляван от адв. Бенатов, като още в деня на ангажирането му като адвокат по делото Ванчев е заплатил на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв в брой. Адв. Бенатов е представлявал Ванчев на всичките три заседания на дисциплинарния състав, като е вземал активно участие при събиране на доказателствата и осъществяване на процесуалната защита- обстоятелство, което не е спорно между страните. Не се спори също, че дисциплинарното производство е приключило със становище на дисциплинарния състав за това, че не са налице основания за налагане на поисканото от Главния прокурор на РБ дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т. 6 от ЗСВ дисциплинарно освобождаване от длъжност, както и за това,че ВСС със свое решение по т.36, прието на заседание на ВСС от 07.06.2012г. /Протокол 23/ при произнасяне по дисциплинарно дело 14/2011г. по описа на ВСС е наложил на И. Вълчев в качеството му на административен ръководител окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Хасково дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.3 от ЗСВ намаляване на трудовото възнаграждение с 10 % за срок от 6 /шест/ месеца. Безспорно между страните е и обстоятелството, че така наложеното от ВСС дисциплинарно наказание на ищеца е било отменено с влязло в сила съдебно решение 5127/11.04.2013г., постановено по адм.д. 2449/2013г. по описа на ВАС, петчленен състав. Анализирайки горните факти, АССГ е стигнал до извод за основателност на исковата претенция поради наличието на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт- решението за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца, настъпили са твърдените от него имуществени вреди платено адвокатско възнаграждение в рамките на дисциплинарното производство пред ВСС, за заплащането на които не е предвиден специален процесуален ред в рамките на уредената в ЗСВ процедура по налагане на дисциплинарни наказания, както и в действащите други национални процесуални закони. Налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между причинените вреди и незаконосъобразния административен акт, доколкото, ако не беше образувано дисциплинарно производство пред ВСС, не би се стигнало до налагане на отмененото дисциплинарно наказание, съответно до заплащане от страна на ищеца на възнаграждение за процесуален представител пред дисциплинарния състав на ВСС. При определяне размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди, АССГ, основавайки се на направеното възражение за прекомерност на исковата претенция, както и на обстоятелството, че според съда дисциплинарното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, е приел справедлив размер на претендираното обезщетение- 150 лв, което съответства на минималното възнаграждение за един адвокат в подобен вид производства, определен с действащата към датата на плащане на адвокатското възнаграждение Наредба за минималните адвокатски възнаграждения.Съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за мораторна лихва, считано от 24.11.2013г. следваща датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наложеното на Ванчев дисциплинарно наказание, до датата на предявяване на исковата молба с мотива, че , макар такава лихва действително да се дължи с оглед т.4 от ТР 3/1995г. на ОС на ВКС, същата се дължи след покана до юридическото лице, в чиято структура е административният орган, постановил отменения административен акт, а такава покана до ответника в случая е отправена едва с предявяване на исковата молба. Съдебното решение е правилно относно основателността на исковата претенция, но неправилно в частта за определения по справедливост размер на присъденото обезщетение. Неоснователни са всички, наведени в касационната жалба на ВСС доводи за принципна неоснователност на исковата претенция. Неправилно обаче АССГ е приел, че претендираният размер на обезщетението за имуществени вреди е несправедливо завишен и не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото пред дисциплинарния състав на ВСС. Видно от предложението на Главния прокурор на РБ, дисциплинарното производство пред ВСС е образувано за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ дисциплинарно освобождаване от длъжност. Ангажираният от ищеца Ванчев адв. Бенатов се е явил лично на всичките три заседания на дисциплинарния състав, активно е участвал в дисциплинарното производство както при събиране на относимите доказателства, така и при обсъждането им и подвеждането им под приложимата правна норма чрез устни и писмени становища по същество. Обстоятелството, че дисциплинарното производство по дисц.д. 14/2011г. по описа на ВСС е приключило с Решение 10-00-009/17.04.2012г., с което на ВСС е предложено поисканото от Главния прокурор на РБ дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ да се приеме за недоказано и неоснователно, както и последвалото наложено на Ванчев по-леко дисциплинарно наказание/по-късно отменено по съдебен ред/ указва на ефективно и успешно проведена адвокатска защита, в който случай платеният за осъществяването й хонорар от 1000 лв е справедлив , обоснован и не е прекомерен. Предвид гореизложеното съдебното решение в частта му, с която исковата претенция е отхвърлена за сумата над 150 лв до пълния й предявен размер от 1000 лв, е неправилно и , като такова, следва да бъде отменено.Вместо него ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ВСС да заплати на И. Ванчев от гр. Хасково сума от още 850 лв обезщетение за имуществени вреди на претендираното от него по делото основание. АССГ неправилно е определил и началната дата, от която се дължи законната лихва върху така присъденото обезщетение. Видно от установената съдебна практика , както и от мотивите на ТР 5/14.07.2022г., постановено по т.д. 4/2020г. на ОСС на ВАС, законната лихва върху обезщетенията за вреди по чл.1 от ЗОДОВ, изразяващи се в платени адвокатски възнаграждения в административни производства, за които процесуалните закони не предвиждат възможност за претендирането им като разноски, се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което решението на административния орган, с което е приключило производството / в случая дисциплинарното производство по чл.308 от ЗСВ/ е отменено като незаконосъобразно.Предвид гореизложеното законната лихва както върху вече присъденото обезщетение от 150 лв, така и върху разликата до пълния претендиран размер от 1000 лв , следва да се начислява не от датата на предявяване на исковата молба -25.11.2016г., а от датата на влизане в сила на съдебното решение по адм.д. 2449/2013г. по описа на ВАС, петчленен състав т.е. от 11.04.2013г.Доколкото обаче с исковата молба се претендира лихва от по-късна дата от 24.11.2013г., тази законна лихва / съвпадаща по размер с претендираната мораторна лихва/ следва да се присъди от посочената от ищеца дата т.е. от 24.11.2013г. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция и предвид своевременно направеното от страна на касационния жалбоподател възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, на ответника следва да се присъдят за тази инстанция разноски в размер на 500 лв., в която сума е включена и платената от него държавна такса за касационно обжалване. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд