Решение № 3653 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2012 г.

Решение № 3653 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на кмета на община Плевен против решение № 218 от 03.04.2012 г. по адм. дело № 119/2012 г. на Административен съд -Плевен, с което е отменена заповед № 23/03.01.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Людмила Иванова Димитрова е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необоснован, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички процесуални и материалноправни изисквания, а изводите на съда не съответстват на закона и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Димитрова против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответницата не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Плевен е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 23/03.01.2012 г., с която служебното правоотношение на ответницата в касационното производство и жалбоподател пред първоинстанционния съд е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът на общината е орган по назначаването за държавните служители в общинската администрация) и в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Аргументирано и законосъобразно е и заключението, че въпреки това атакуваната заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон и на целта на закона. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от служителката е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че Димитрова е назначен на длъжност "младши експерт" в дирекция "Административно обслужване и международно сътрудничество", отдел "ЕСГРАОН", като заема 1 от общо 7 щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 18.11.2011 г. С решение № 16/07.12.2011 г. Общинският съвет Плевен след предложение на кмета на общината одобрява нова численост и структура на общинската администрация, считано от 01.01.2012 г. и възлага на кмета на общината да извърши съкращение на персонала след провеждане на вътрешен подбор. Въз основа на решението на общинския съвет на 03.01.2012 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на общинската администрация, според което бройките за длъжността "младши експерт" на отдел "ЕСГРАОН" са намалени на 5 (длъжностно разписание от 03.01.2012 г.). По тези причини със заповед № 23/03.01.2012 г., предмет на оспорване, служебното правоотношение на Димитрова е прекратено, без да е извършен подбор. При тези данни първоинстанционният съд правилно приема, че служебното правоотношение на Димитрова е прекратено в нарушение на административнопроизводствените правила. Разпореденото с решението на общинския съвет задължение за извършване на подбор е част от процедурата по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителите. Поради това, макар и непредвидено в специалния закон, това задължение, вменено с т. 4 от решение № 016/07.12.2011 г. на Общински съвет - Плевен, е условие за законосъобразност на крайния административен акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Ето защо несъобразяването с установените процедурни задължения, както в случая, опорочава постановената заповед, тъй като придържането към предвидените в акта на общинския съвет изисквания е гаранция за следване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. По този начин е нарушена и целта на закона - след съкращение на работа на останат служителите с по-висока квалификация и професионални умения, което ще позволи възложената работа да се изпълнява с по-малко служители. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Ето защо като достига до заключение в този смисъл е приема, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на Димитрова е упражнено в противоречие с нормативните изисквания, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. Доводът на касатора, че изискването за подбор се отнася само за длъжностите по трудово правоотношение, е неоснователен. Такова разграничение не е направено нито в предложението на кмета до общинския съвет за утвърждаване на нова численост и структура на общинската администрация, нито в решението на Общинския съвет Плевен, с което това е направено. Поради това следва да се приеме, че вътрешният подбор, предвиден с решението на общинския съвет, се отнася за всички служители, включително и тези, които заемат длъжности по служебно правоотношение. Обстоятелството, че не са утвърдени правила за извършване на подбор не води до извод за неприложимост на решението на общинския съвет в частта, в която подбор е предвиден. Изработването на правила и критерии за подбор е задължение на органа по назначаването, на когото с решението на общинския съвет е разпоредено да проведе подбор. Поради това неизпълнението на задължението не може да се тълкува в полза на органа и само потвърждава извода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните доказателства. Изводът за нарушение на процедурата по издаване на оспорената заповед е направен след съобразяване с решението на общинския съвет, в което изрично е предвидено, че съкращението на персонала ще се извърши след вътрешен подбор, извършен от кмета на общината. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Обсъдени са събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нейната незаконосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,