Решение № 4607 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2011 г.

Решение № 4607 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Драгомир Динев Драгиев от гр. София срещу решение № 3079 от 22.06.2011 г., постановено по адм. д. № 3354/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 57990 от 9.01.2007 г. на началника на ОППП - СДВР за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата и е осъден да заплати разноските по делото. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Ответникът по касационната жалба началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е обсъдил подробно фактическите обстоятелства относно надлежното връчване на наказателните постановления и тяхната стабилност в правния мир, с които на жалбоподателя са наложени административни наказания за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и е посочил, че са налице данни за отнети 61 контролни точки. Приел е, че законосъобразно административният орган е приложил предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна административна мярка спрямо жалбоподателя. Счел е за неоснователни доводите за изтекла давност за изпълнение на наложените административни наказания съгласно чл. 82 от ЗАНН по съображения, че визираният законов текст не намира приложение в този случай. Решението е правилно. За да приложи спрямо Драгиев принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, административният орган е посочил, че на водача са отнети всички контролни точки на основание влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, а именно: НП № 39641/2005 г. - отнети 13 контролни точки; НП № 2612/2005 г. - отнети 16 контролни точки; НП № 68746/2005 г. - отнети 6 контролни точки; НП № 57990/2006 г. - отнети 16 контролни точки и НП № 107913/2006 г. - отнети 10 контролни точки. Съдът е приел за доказано посоченото от органа фактическото основание за прилагане на ПАМ. Видно от представените по делото писмени доказателства, наказателни постановления № № 39641/2005 г., 57990/2006 г. и 107913/2006 г. са обжалвани по съдебен ред и са потвърдени с влезли в сила съдебни решения. Наказателно постановление № 68746/2005 г. е надлежно връчено по пощата на адресата на 10.08.2005 г., съгласно приложеното копие на обратна разписка, и е влязло в сила. Приложеното към административната преписка НП № 606/2005 г. не е съобразено от административния орган при издаване на заповедта, поради което е ирелевантно за конкретния правен спор. В тежест на издателя на акта е да докаже фактите и обстоятелствата, на които се позовава при постановяването му. В случая ответникът не е представил посоченото в заповедта НП № 2612/2005 г., с което на Драгиев са отнети 16 контролни точки, поради което и същото следва да се изключи от фактите при проверката за законосъобразност на акта. Но и в този случай посоченото от органа фактическо основание за прилагане на ПАМ е налице. На Драгиев са отнети 45 контролни точки за нарушения на правилата за движение по пътищата, установени с влезли в сила наказателни постановления. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимата Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. (отм.) е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно чл. 4 от Наредбата контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. За да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 3 от Наредбата нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. Наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Ето защо, противно на твърденията на касатора, оспорената заповед съдържа фактическите и правни основания за постановяване на принудителната мярка и съдът, в съответствие със закона, е обосновал извод за нейната законосъобразност. Правилно е прието за неоснователно оплакването за изтекла погасителна давност за изпълнение на административните наказания и съответно отпадане възможността да се приложи предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП ограничителна мярка спрямо адресата. Отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него. Поради това изтеклата давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложените наказания не рефлектира върху правните последици от извършеното нарушение, каквито са отнемането на съответния брой контролни точки, а в резултат на това и изземването на свидетелството за правоуправление. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд