Решение № 11081 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4727/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Алсабия, гражданин на Сирия, подадена чрез назначения служебен защитник адвокат Р. Попова Пенкова, против решение 1803 от 21.03.2023 г., постановено от Административен съд София град, по адм. д. 2034/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение 2540/06.02.2023 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага твърдения, че първоинстанционният съд не е съобразил и неправилно е тълкувал чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, тъй като от представената бежанска история и от проведеното интервю се установява, че чуждият гражданин е напуснал страната си по произход заради войната и непрестанните военни действия в неговия район. Счита, че съдът, макар да е преценил като достоверна информацията, че С. Алсабия е напуснал Сирия поради водещите се там военни действия, не е съобразил, че след като е от гр. Идлиб и режимът го приема като част от опозицията, това обстоятелство е предпоставка за бъдещо преследване. Според касационния жалбоподател всички справки изготвени от Дирекция Международна дейност на ДАБ показват, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватното насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война и поради това са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Изрично посочва, че приетият през 2014 г. в Турция Закон за чужденците и международната закрила гарантира на сирийските граждани временна закрила докато трае военния конфликт, което е причината С. Алсабия да се страхува, че ще бъде върнат отново в страната си по произход. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт А. Георгиева, която в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Счита, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че относно чуждия гражданин не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както и че по отношение на сирийския гражданин Република Турция се явява като трета сигурна страна по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът е анализирал материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила и правилно е интерпретирал доказателствата по делото, като обосновано е приел, че мотивите, обуславящи желанието на оспорващия да получи статут не попадат в обхвата на закрила по ЗУБ. Според участващия по делото прокурор не са налице данни лицето да е имало причини за хуманитарна или за бежанска закрила, не се обосновават основателни причини за преследване на лицето поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Счита, че с оглед бежанската история на касатора, събраната информация за обстановката в конкретния регион на държавата му по произход и обстоятелството, че чужденецът е пребивавал шест години в Република Турция, преди да я напусне по причини единствено от икономически характер, не могат да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки, респ. приетите с чл. 15 ал.16. във вр. с чл. 2, буква д от Директива 2004/83/ЕО. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 1803 от 21.03.2023 г. е отхвърлена жалбата на С. Алсабия, гражданин на Сирия, търсещ закрила, против решение 2540/06.02.2023 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което поради липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд София град /АССГ/ е приел за установено, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Преценил е като правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като заявените от жалбоподателя обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините за преследване посочени в закона. Констатирано е, че в проведеното интервю чуждият гражданин изрично е заявил, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е нямал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. Същевременно от бежанската му история ставало ясно, че е напуснал Сирия заради войната, а Турция - защото от самото начало искал да стигне до Европа, независимо че там е живял и работел в продължение на шест години, без да е бил гонен или преследван. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган, включително подкрепено от справки относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република, че в Сирия е налице "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който е до степен на безогледност и/или повсеместност и поради това животът и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия сам по себе е изложен на реален риск от посегателство. От друга страна първостепенният съд е отчел обстоятелството, че чуждият гражданин в продължение на шест години е живял на територията на Република Турция, където е работил и му е била издадена разписка - документ, с който работи и има достъп до определени социални услуги, без да е бил гонен или преследван на територията на тази държава. Съобразил е, че сочените от чуждия гражданин причини да напусне Турция са само лични и икономически, а именно търсене на по-добър живот, без да са налице данни за наличие на основателни опасения от преследване. Съдът приел, че в случая обоснована се явява преценката на административния орган относно сигурността на територията на тази държава, съответно наличието на изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на жалбоподателя. Този извод е допълнително мотивиран с оглед разясненията, дадени от ВКБООН в Правните съображения относно връщането на лица, търсещи международна закрила от Гърция в Турция, публикувани на сайта на ВКБООН. Оттук е изведено заключение, че процесното решение на административния орган съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, съдът е отхвърлил жалбата против него като неоснователна. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от заместник-председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган правилно е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, на чиято територия е пребивавал необезпокоявано продължително време, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия, роден в [населено място], област Идлиб, [народност] народност, с вероизповедание [вероизповедание], неженен и с основно образование. Сам заявява, че е напуснал Сирия на 15.11.2016 г., като е влязъл нелегално в Турция, където останал около шест години. Там е бил общ работник, не е взел кимлик, а е работил с квитанцията, която му дали. Желанието му е било да замине за Европа, но нямал пари. На 20.09.2022 г. е влязъл в България нелегално от Турция, като прескочил теленото заграждение със стълба, десет дни вървял пеша през гората, после с кола стигнал до българо-сръбската граница и бил задържам преди да я премине. Към настоящия момент в Сирия са останали да живеят майка му и четиримата му братя и сестри. Сочените от него причини да напусне страната си по произход са, че режимът в Дамаск мислил, че е от опозицията, тъй като е от Идлиб. От всичко изложено е видно, че сирийският гражданин не е посочил нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на С. Алсабия налага извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Турция, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Освен това административният орган и съдът вярно са констатирали, че в държавата по произход - Сирия и към момента съществува въоръжен конфликт, който би могъл да изложи на опасност касационния жалбоподател. Същевременно е безспорно установено, че пребиваването на чуждия гражданин в Република Турция е било необезпокоявано, там е имал възможност да работи, включително му е бил издаден валиден документ за това /разписка/, независимо че не притежава документ за временна закрила кимлик. При това положение се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Цялостният анализ на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин, както и на Република Турция е извършен, както въз основа на обсъдените от административния орган и първостепенния съд справки за двете страни, така и при съобразяване на допълнително представените в съдебното производство справки с вх. ЦУ-148/10.03.2023 г. и с вх. ЦУ-147/10.03.2023 г. Представените пред настоящата касационна инстанция две нови справки - справка вх. ЦУ-1317/04.09.2023 г. относно Сирийската арабска република и справка вх. ЦУ-1315/04.09.2023 г. относно Република Турция, не сочат на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. Касационният съдебен състав счита, че обосновано административният съд е преценил и липсата на предпоставките за получаване на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който нормативен текст съответства на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Неоснователни са касационните оплаквания, че след като чуждият гражданин е от Идлиб, макар конкретни действия на преследване по тази причина не били осъществени до момента, то е налице риск от бъдещо такова преследване. Твърденията на жалбоподателя, че произходът му е основание правителството да мисли, че е в опозиция, остават неподкрепени с доказателства и не установяват конкретни обстоятелства, от който може да се формира извод за основателно опасение от преследване или риск от бъдещо такова, а оттам и за възможността за предоставянето на закрила на това основание. Освен това, макар да е вярно, че със Закона за чужденците и международната закрила, включително с Регламента за временна закрила не се предоставя бежански статут, то тези актове предоставят правна рамка за легален престой в Турция и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Този вид закрила основателно следва да бъде предоставян до овладяване на военния конфликт в Сирия, тъй като тогава сирийските граждани ще могат да се завърнат в страната си по произход без да се страхуват от безогледното и повсеместно насилие заради военните действия. Опасенията на касационния жалбоподател, че ще бъде върнат наново в Сирия, вече при липсата на въоръжен конфликт, всъщност свидетелстват за действителните причини да напусне страната. За настоящата касационна инстанция остава извън всякакво съмнение, че чуждият гражданин не желае да се завърне по икономически причини, каквито впрочем са били и причините му да напусне Република Турция, а не защото не може да се ползва със закрила. При тези данни, верни са правните заключения на първостепенния съд, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният административен съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,