Решение № 3443 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8804/2017 г.

Решение № 3443 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8804/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], Софийска област, срещу решение № 450/26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 647/2016 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството, срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-68/20.06.2016 г. на Началника на Регионален отдел "НСК" при РДНСК Югозападен район, с която, по реда на чл. 216, ал. 6 ЗУТ, е отхвърлена жалбата му против мотивиран отказ № 1/09.05.2016 г. на Главния архитект на община Горна малина, да съгласува и одобри работен инвестиционен проект и да издаде разрешение за строеж на обект "оптична кабелна мрежа в община Горна малина". Счита се, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния закон. Сочи се некомпетентност на вещото лице, което не е инженер по съобщителна техника и проектант по смисъла на ЗКАИП, че ЗЕС се явява специален закон по отношение на ЗУТ, с което Гл. архитект, а и съдът не са съобразили, акцентува се и, че в случая става въпрос за линеен обект, за който следва да се издаде едно разрешение за строеж, а проектирането да се извърши по чл. 281 ЗЕС, а не по ЗУТ и пр., като се претендира отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се уважи жалбата. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответната страна - Началник на РО "НСК" при РДНСК Югозападен район, чрез юрк. П., оспорва жалбата като неоснователна, по съображения, изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея и подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови посочения правен резултат, първоинстанционният съд е изследвал подробно фактическата обстановка по спора, въз основа на детайлен анализ на доказателствата, включително и неоспореното заключение по изготвената СТЕ, е извел обосновани изводи за законосъобразност на оспорената заповед, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно съдът е посочил, че оспореният административен акт е постановен от компетентния орган, в кръга на правомощията му по чл. 216, ал. 6 ЗУТ и в изискуемата форма, при постановяването на който са спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати нарушения на материалния закон. В решението са изложени подробни мотиви досежно вида на строежа, с посочване, че обектът не представлява единство - цялостна и взаимосвързана оптична кабелна мрежа, за която да е възможно издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 152, ал. 1 или 2 ЗУТ, а е разделен на части, които не могат да се разглеждат като етапно строителство, а подлежат на изграждане и въвеждане в експлоатация поотделно. На стр. 6 от съдебния акт са конкретизирани и пунктовете, по които са направени констатации в Мотивираното становище № 1/09.05.2016 г. на Гл. архитект, за несъгласуване на представения инвестиционен проект в необходимата пълнота и с преписката не са представени задължителни документи по т. т. 5. 1-5-6 от отказа (влязло в сила решение за оценка на въздействието върху околната среда, или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС; проектната документация не е съгласувана с водещ проектант и проекта по част "Геодезия – трасировъчен план" не е съгласуван от възложителя на строежа, в съответствие с чл. 139, ал. 3 от ЗУТ, в актуалната му редакция към датата на издаване на мотивирания отказ; преписката не съдържа документи по реда на чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, вр. чл. 169, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от ЗУТ и чл. 76, ал. 4 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците), като е отчетено, че в хода на производството пред съда също не са представени доказателства, които да опровергаят тези констатации. Отчетено е и, че категорията на строежа, предмет на инвестиционния проект не е определена правилно - пета, тъй като трасето на мрежата частично преминава през урбанизираната територия, (в районите с ниско застрояване строежът е пета категория, в тези със средно и високо застрояване, същият следва да бъде определен като четвърта категория), а след като Горна Малина е общински център и трасето на път ІV-10513 - общинския път от четвърти клас), по този критерий строежът следва да бъде определен като трета категория, съгласно чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. Крайният направен извод, с позоваване на заключението по СТЕ е, че разгледаните участъци от трасето не могат да бъдат еднозначно категоризирани за целия проект. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Не е спорно по делото, че инвестиционният проект за строеж "Оптична кабелна мрежа в община Горна Малина", е представен за повторно одобряване, след като е бил предмет на изричен отказ на Гл. архитект на община Горна Малина от 22.05.2015 г., оставен в сила със заповед на Началника на РДНСК от 30.06.2015 г. и решението по адм. дело № 696/2015 г. на АССО. Констатациите, че формулираните в отказа и оставилата го в сила заповед недостатъци на проекта не са отстранени, освен извършена корекция в част "геодезия-трасировъчен план", не са оборени в производството. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че след акто става въпрос за линеен обект, за него следва да се издаде едно разрешение за строеж, а проектирането да се извърши по чл. 281 ЗЕС, а не по ЗУТ. Цитираната разпоредба (към момента на постановяване на настоящето решение - вече отменена), в ал. 3 е предвиждала контролът по проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на обектите да се извършва по реда и условията на ЗУТ, а изграждането на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура да се извършва по реда на този закон и ЗУТ. Съгласно чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗУТ, електронните съобщителни мрежи и съоръжения са елемент на техническата инфраструктура и са строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Относно кабелните електронни съобщителни мрежи, е приложима Наредба № 35/30.11.2012 г., съгласно чл. 4 от която кабелните електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура се проектират, изграждат и въвеждат в експлоатация съгласно изискванията на действащото законодателство - ЗУТ, ЗЕС, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за пътищата, Закона за железопътния транспорт, нормативните актове за тяхното прилагане и др. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесният инвестиционен проект не е съгласуван в необходимата пълнота, предвид липсата на влязло в сила решение за оценка на въздействието върху околната среда, (съобразно изискването на чл. 148, ал. 8, вр. чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ), че липсва съгласуване на проектната документация с водещ проектант по част "Геодезия - трасировъчен план", (съобразно изискването на чл. 139, ал. 3 от ЗУТ, в приложимата редакцията), че не са представени документи по реда на чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, вр. чл. 169, ал. 1, т. 3 и ал. 4 ЗУТ и чл. 76, ал. 4 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, че е налице липса на разрешения за специално ползване на третокласен път ІІІ-6004, част от републиканската пътна мрежа - също изискуем документ по чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, ЗП и чл. 295 от ЗЕС, че не са представени договори и/или становища със собствениците на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура за водоснабдяване и канализация и доставка на електронни и съобщителни услуги, чиито трасета се пресичат от трасето на строеж "Оптична кабелна мрежа в община Горна Малина". В тази връзка в решението са изложени обосновани подробни мотиви относно липсата на императивните предпоставки за издаване на разрешение за строеж от Гл. архитект на Община Горна Малина, а след като проектът не изпълнява изискванията на Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието инвестиционните проекти, изводът за законосъобразност на издадения административен акт, е обоснован. Несъстоятелно е и касационното оплакване за неправилност на възприетото становище на вещото лице, че обектът се състои от различни части, представляващи строежи от различна категория, поради което вещото лице не е в състояние да определи точно категорията на обекта и с оглед това се счита некомпетентно. Експертното заключение е депозирано в присъствие на представител на дружеството, прието е без възражения по делото, дори без каквито и да е въпроси, с основание съдът се е позовал на изводите в него и оспорването му едва в касационното производство, в което не се извършват фактически установявания, е недопустимо. Освен това, въпросният извод е направен въз основа на обективните данни за самото трасе, предвидено по проекта, преминаващо между землищата на селата Долна Малина-Петково и Долна Малина-Априлово - сигналът пристига в Долна Малина по оптично влакно, арандувано от СЖН и оттам - по въздушната мрежа на селото (по друг проект), (като договор за ползването на изградената мрежа не е представен), а от последните стълбове, влиза в подземно трасе извън селата. Затова правилна е констатацията за наличие на три изолирани отделни трасета, за които не е предвидена етапност в изграждането и не представляват единен обект, за да се издаде едно разрешение за строеж. Съгласно чл. 286 ЗЕС, в редакцията му към постановяване на заповедта, сега - отменен), кабелните електронни съобщителни мрежи се изграждат подземно, като (ал. 2) могат да се изградят въздушно само извън границите на урбанизираните територии и в такива, с население до 10000 жители или ниско жилищно застрояване. Т. е., законът поставя критерии, съобразно които е направена обективна преценка, че след като трасето преминава и през район с предвидено средно и високо застрояване, както и през общински център (чл. 6, ал. 7 от Наредба № 1/2003 г.), категорията на обекта не може да се определи еднозначно и ЗЕС не "коригира" ЗУТ, както се сочи в жалбата. Отделно от това, правилно в мотивите на решението е направен извода, че нито по инвестиционния проект, нито в доклада за съответствие по реда на чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ, е налице отразяване за съответствие с предвижданията на ПУП –ПП и издадените строителни книжа за път IV-10513/с. Горна Малина – с. Априлово, липсва отразяване за съответствието на проекта с действащите КП и РП на населените места, които пресича. Съдът е отчел, че в мотивите на процесната заповед са изложени подробни съображения в подкрепа на изложеното в мотивирания отказ, които, след обективната преценка, че се подкрепят от доказателствата по делото, с основание са били възприети от решаващия състав. В настоящето производство те не са оборени. С оглед тези съображения, при постановяването на решението съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му, като правилно, то следва да бъде оставено в сила, като разноски на жалбоподателя не се присъждат, с оглед изхода на спора, а от ответника не са претендирани нито в о. с. з., нито в писмената защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,