Решение № 4750 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5804/2013 г.

Решение № 4750 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5804/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Диан Драгомиров Митев от гр. София, срещу решение № 2155/01.04.2013 г. по адм. дело № 225/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 3030/18.12.2012 г. от полицейски орган при 06 РУП - София. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Иска да се постанови ново решение по съществото на спора, като се отмени издадената заповед, която е предмет на оспорване в първоинстанционното производство. Чрез процесуалния представител се претендират разноски и адвокатски хонорар. Ответникът -полицейски орган при 06 РУП София в подаден писмен отговор, чрез юрк. Петков оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производството по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Митев, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 18.12.2012 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от ответника Георгиев в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от касатора основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че на 18.12.2012 г. в 13.00 часа полицейският инспектор е постановил лицето Диан Драгомиров Митев да бъде задържано за срок от 24 часа, тъй като за него има основателни данни за извършено престъпление по чл. 149 от Наказателния кодекс. В заповедта е посочено, че това лице се опитва да заговаря непознати за него деца, излизащи или влизащи в района на училището в кв. "Горна баня". Правният извод на съда, че обжалваната заповед за задържане на лице от полицейските органи съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за което са налице данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая е законосъобразен. На база на доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът обосновано е приел, че осъществяването на административната принуда, чрез издадената заповед за срок от 24 часа по отношение на касационния жалбоподател е било необходимо и тази заповед се основава на данни който са уличили лицето в престъпление. За Митев периодично е получавана информация, че редовно се появява в района на училището на кв. "Горна баня", като се опитва да заговаря деца. На 18.12. 2012 г. когато е издадена процесната заповед жалбоподателят е забелязан от полицейските органи да разговаря с дете на възраст около 10 - 12 години, като не е дал смислени обяснения какво прави в кв. "Горна баня" и дали познава детето което заговаря. При тази фактическа обстановка както органът, така и съдът правилно са приели, че данните уличават лицето в извършеното престъпление по чл. 149 от НК. Изводът на решаващият съд, че за да упражни правомощието си по чл. 63 от ЗМВР е достатъчно полицейският орган да разполага с данни за извършено престъпление, независимо от какъв характер е частен или общ и без да е необходимо да съществуват достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето, а е достатъчно само предположение за извършено престъпление е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗМВР една от основните функции на полицейските органи е именно да предотвратяват и разкриват престъпления, а приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната им самостоятелност. С оглед на това, процесната заповед за задържане се явява законосъобразно издадена, като същата правилно е потвърдена от първоинстанционния съд. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,