Решение № 49 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7392/2013 г.

Решение № 49 от 13.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7392/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 307 ГПК. Производството по делото е образувано по повод подадената молба за отмяна от М. Х. А. и Н. К. А. на влязлото в сила решение от 30.01.2013 г. по гр. д. № 1262/2012 г. на РС Пловдив, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и чл. 304 ГПК. Ответникът [фирма] не изпраща представител и не взема становище по молбата. Молбата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди оплакванията на молителите и като провери данните по делото, намира следното: Молбата е неоснователна. С атакуваното решение РС Пловдив е признал за установено, че М. Х. дължи на [фирма], с сумата 1668.88 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в [населено място], за периода 1.10.2009 г. - 30.04.2011 г., както и сумата от 206.25 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 1.12.2009 г. - 4.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.12.2011 г. до пълното й изплащане, както и деловодни разноски, включващи платена държавна такса в размер на 37.50 лв. и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение по издадена Заповед № 15301 от 6.12.2011 г. на ПРС, VII гр. състав, по ч. гр. дело № 22480/2011 г. Съдът е приел, че между страните по делото съществува облигационно правоотношение, относно ползването на топлинна енергия /ТЕ/. Прието е, че вземането за ТЕ за отопление за процесния период е установено и по основание, и по размер, а начислената сума за сградна инсталация е също дължима от ответника, тъй като такава се дължи от всички абонати в абонатните станции с топлоподаване на топлоенергия за отопление, т. е. от всички етажни собственици на вход, който се отоплява с топлинна енергия от абонатна станция с топлоподаване и за това не е необходимо наличието на индивидуален писмен договор с всеки абонат. Молителката Н. К., поддържа, че е лице, спрямо което решението има сила, тъй като е съпруга на молителя М. Х., с който са придобили апартамента, представляващ обект на потребление на топлинна енергия, по време на брака им, поддържа, че е следвало да участвува в производството като необходим другар, а не е била конституирана и това е основание за отмяна на решението по чл. 304 ГПК. Молителят М. Х. поддържа, че неговото право на участие в процеса е нарушено, тъй като не е участвувала като страна по делото и съпругата му, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед на така установените по делото обстоятелства Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Молителката черпи права от придобиване на апартамента, представляващ обект на потребление на топлинна енергия, по време на брака им с молителя М. Х. В случая естеството на спорното правоотношение не е налагало участието й като страна заедно с М. Х. (чл. 216, ал. 2 ГПК). Щом спорът не е с вещноправен характер по отношение придобития недвижим имот, то спорното правоотношение не е от такова естество, че решението следва да бъде еднакво за двамата съпрузи. Двамата съпрузи в делото нямат положение на необходими другари. В тази насока е т. 12 на постановление № 2 от 29.IX.1977 г. на Пленума на ВС на НРБ. Н. К. не е конституирана и не е участвувала в делото, но това обстоятелство не е основание за отмяна по чл. 304 ГПК, тъй като решението няма сила по отношение на нея, без да е участвувала в производството. Ето защо атакуваното решение не следва да се отмени на това основание. В случая, не е налице твърдяното от молителя М. Х. основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - лишаване на страната от възможност да участва в делото вследствие нарушение на съответните правила. В действителност същият е участвувал лично в производството по делото, а неконституирането на съпругата му не съставлява действие, с което съдът да е нарушил процесуални правила, лишаващи го от възможност да участвува в делото или да бъде надлежно представляван. Предвид изложените съображения ВКС, състав на IV-то г. о.,