Решение № 13588 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2014 г.

Решение № 13588 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Стефанов Костов против решение № 48 от 09.01.2014 г., постановено по адм. дело № 2083/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - кметът на Община Пловдив не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок, от страна с интерес от оспорването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Димитър Стефанов Костов против заповед № 7/27.01.2012 г. на кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), утвърдено длъжностно разписание и решение № 01/19.01.2012 г. на Общински съвет гр. Пловдив е прекратено служебното му правоотношение, считано от 06.02.2012. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че спрямо държавния служител е осъществен фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., е законосъобразен и обоснован. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че до прекратяване на служебното му правоотношение Димитър Костов е заемал длъжността началник отдел "Любителско творчество" в Дирекция "Култура". С решение от 19.01.2012 г. Общински съвет гр. Пловдив е одобрил нова структура и численост на общинската администрация, като Дирекции "Култура" и "Образование и наука" са обединени в Дирекция "Култура, образование и развитие" с два отдела, отдел "Култура" и отдел "Образование и развитие". Длъжностите началник отдел за новосъздадените отдели, са различни като функции и задължения от длъжността, изпълнявана от жалбоподателя. Неправилно съдът е сравнявал длъжностите началник отдел "Любителско творчество" с длъжността "младши експерт" в отдел "Култура" и длъжността "главен специалист", тъй като се касае до длъжности с различно ниво и компетентности. Ето защо и фактът, че по-голяма част от функциите и дейностите, присъщи за длъжността началник отдел "Любителско творчество" се изпълняват от длъжността "младши експерт" и длъжността "главен специалист" не обосновава липса на съкращаване на длъжността "началник отдел", изпълнявана от Костов. В случая би следвало да се съпостави длъжността началник отдел "Любителско творчество"с длъжностите началник отдел "Култура" и началник отдел "Образование и наука", които са с една нормативна позиция, но от приложените по делото длъжностни характеристики се установява, че същите са с различни функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От изложеното следва, че е налице съкращаване на длъжността, заемана от държавния служител, като същата е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Ето защо като е направил извод, че е налице реално съкращаване на заеманата от Костов длъжност първоинстанционният съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила са в съответствие със събраните по делото доказателства. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от ГПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,