Решение № 7771 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2008 г.

Решение № 7771 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ. Образувано е по касационна жалба на Виолета Трифонова Ангелова от гр. Плевен и касационна жалба от Цветанка Пеева Цветкова, Венета Цветкова Станева, Искрен Дамянов Дамянов, Александър Банков Банков, Марийка Генева Банкова, Йотко Трифонов Йотов, Клара Трифонова Маринова, Виолета Трифонова Маринова, Пепа Трифонова Янева, Йорданка Пеева Стойкова, Данка Маринова Станева, Габриела Станиславова Станева, Цветко Станиславов срещу решение от 30.04.2008 г. постановено по адм. дело № 3998/2005 г. на Софийски градски съд. В касационните жалби подробно са изложени и се поддържат доводи за необоснованост на решението, постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска се отмяна. Ответникът - Областния управител на област София, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационните жалби не са основателни. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение съобразно чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения : С обжалваното решение Софийския градски съд е отхвърлил жалбата на касаторите против Заповед № АД-22-015/08.11.2005 г. на областния управител на област София, като е приел същата за неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в конкретния случай е приложим чл. 4 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ. . . др. Приел е за установено, че процесния имот е бил отчужден през 1959 г. а обезщетението е изплатено през 1963 г., като се е позовал на решение от 6.02.1998 г. на СГС, според което е отчужден целия имот пл. № 6, мероприятието е реализирано и останалата незасегната част от имота с площ 610 кв. м. е възстановена и отчуждаването е отменено. Съдът е приел, че е налице сила на присъдено нещо и не може да се пререшава въпроса за частта от имота по отношение на който отчуждаването не е отменено и затова ЗОСОИ е неприложим. Решението е неправилно. Основателен е доводът на касаторите за извършено от съда нарушение на производствените правила представляващи необсъждане на възражения за наличието на влязло в сила съдебно решение, с което са им признати права - приложения към касационната жалба заверен препис от решение от 14.08.1998 г. по гр. д. 4539/1997 г. по описа на Софийския районен съд. Видно от данните по делото съдът не е изискал и приложил заявлението на жалбоподателите по ЗОСОИ с вх. № РД-97-00-6904/1998 г. с оглед установяване на факта налице ли е подадено валидно заявление в сроковете по ЗОСОИ. В придружителното писмо от областната управа № 11/698 от 19.12.2005 г. не е посочено, че същото е приложено с административната преписка. По делото е приложена молба от 3.05.2001 г. без входящ номер с допълнителното уточняване, че претенцията им е за частта от имота с площ 1718 кв. м. която е застроена, тъй като им е реституирана само незастроената част от 610 кв. м. и че искат обезщетение "равностоен парцел". Това нарушение на производствените правила е съществено и се отразява на правилността на обжалваното решение. Безспорно е, че реституционните претенции по ЗОСОИ се осъществяват лично или чрез пълномощник. За разлика от другите реституционни закони (ЗСПЗЗ и др.), където подаденото от единия наследник заявление може да ползва останалите наследници по ЗОСОИ всеки правоимащ следва лично да осъществи правата си или чрез редовно уполномощен свой представител. При липсата на подаденото заявление не може да се извърши проверка налице ли е валидно подадено искане от наследниците, приложим ли е ЗОСОИ и какво обезщетение се следва. Съдът е извършил преценка относно неоснователността на подаденото от наследниците заявление за обезщетяване по ЗОСОИ, като не е обсъдил всички доказателства и възражения направени по делото отнасящи до твърденията им, че останалата част от имота с площ 1718 кв. м. е отчуждена не по установения ред поради неплащане на обезщетение. видно от приложеното решение от 6.12.1998 г. постановено по адм. д. № 127/1997 г. на Софийски градски съд е отменено отчуждаването на частта от имота с площ 610 кв. м. за която е установено, че е отчуждена по рег. преписка № 189/1970 г. и за това отчуждаване обезщетение е изплатено. съдът е приел че през 1963 г. обезщетение е изплатено за целия имот без да посочи в мотивите си този извод на кои доказателства почива след като е посочил че е налице преписка за отчуждаване извършено през 1963 г. Ако действително са налице данни, че това е така в този случай съдът следва да изложи съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ с оглед доводите на жалбоподателите, че точно тази разпоредба (наличие на отчуждаване не по установения законов ред) е приложима и е основание за обезщетение по ЗОСОИ. Производството по ЗОСОИ е административно, но сложно от фактически състав и протича в две фази. Първата фаза по ЗОСОИ е тази, в която се решава кои са правоимащи, какво е одържавеното имущество и по кой ред е станало одържавяването и видът на обезщетението, което се следва. През втората фаза се определят обема на одържавено имущество и размерът на обезщетението съобразно наследствените квоти, посочени от правоимащите с представени от тях нотариално заверени декларации. В случая съдът не е изложил съображения във връзка с доводите на жалбоподателите за прилагане на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ във връзка със ЗОСОИ с оглед събраните доказателства, че обезщетението не е изплатено, поради което според твърденията им е налице отчуждаване не по установения законов ред съгласно цитираната законова разпоредба. Ето защо основателен е доводът за необоснованост на решението. В мотивите на решението съдът е изложил противоречиви съображения и не става ясно от къде е стигнал до извода, че имота е отчужден изцяло и обезщетението е изплатено. Видно от цитираното съдебно решение от 6.02.1998 г. наследодателят на жалбоподателите по силата на нотариален акт от 1924 г. е бил собственик на нива от 4 100 кв. м. Същият имот е бил заснет под пл. № 6 кв. 151 и кв. 151б по плана на гр. София м. "красно село " - Плавателен канал - целият с площ 2 974.50 кв. м. Имотът е бил предвиден по плана от 1959 г. за " автобусно и тролейбусно депо " и е отчужден, но обезщетението не е платено видно от приложените доказателства. По плана от 1963 г. имотът е преотреден за "детски ясли, улици, поликлиника и държавно групово строителство ". Налице са данни, че е направена оценка, но като собственик е отразен не наследодателя на жалбоподателите, а ТКЗС и АПК. През 1970 г. от имота е отчуждена площ 646 кв. м. за улица и обезщетението е изплатено на правоимащите в брой. При тази фактическа обстановка не става ясно изводът на съда, че обезщетението е изплатено на кои доказателства почива. Един от основните въпроси се отнася до налице ли е валидно отчуждаване на имущество в останалата не реституирана част, възможно ли е прилагането на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ във връзка с ЗОСОИ с оглед доводите, че е налице отчуждаване не по установения ред поради неизплащане на обезщетение. В тази връзка с оглед наличието на допуснатото съществено процесуално нарушение, което опорочава изцяло обжалвания съдебния акт същия, като неправилен следва да се отмени, а делото да се върне на друг състав на съда за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи ясни и непротиворечиви мотиви относно приетото от него за установено по делото. В тази връзка следва да се изиска заявлението на жалбоподателите с оглед изясняване на наличието на валидно подадено искане от всички наследници, възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ за да се отговори със съдебното решение ясно и точно дали е приложим ЗОСОИ или ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. . . Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение