Решение № 2601 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2011 г.

Решение № 2601 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12721/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е образувано по касационна жалба на Иванка Методиева Павлова и Силвия Методиева Младенова от София, против Решение № 3774/27.07.2011 г., постановено по дело № 5678/2010 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени подробни съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответника- Столична община, чрез процесуалния представител- юрк. Каменова, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, след обсъждане на посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството по делото е било образувано по предявен иск от Иванка Павлова и Силвия Младенова против Столична Община с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на суми представляващи обезщетение за причинени от ответника имуществени и неимуществени вреди, в резултат на бездействията на органи и длъжностни лица от общинската администрация. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че имот на наследодателят им е отчужден за изграждане на ведомствен блок, като му е предоставено за обезщетение- тристайно жилище. Поради не изграждане на сградата, с молба от 04.05.2004 г.- ищците са поискали ответника да ги обезщети с друг имот. С влязло в сила решение на СГС, постановено по адм. дело № 3727/2004 г., е отменен мълчаливия отказ на кмета на Столична община, с връщане на преписката за произнасяне по искането за обезщетение. Предмет на исковата претенция е именно- обезщетение за неимуществени вреди- по 40 000 лева за всеки един от ищците- произтичащи от причинени стрес, безпокойство и несигурност и 5 000 лева- имуществени вреди- присъдени суми в полза на трето лице- обезщетение за ползване на недвижим имот. С решението си, постановено след събиране на писмени доказателства, съдът е отхвърлил така предявените искове, приемайки, че са неоснователни и недоказани. Обосновал се е с липсата на доказателства за действително претърпени вреди в сочените размери, на предявеното основание. За да достигне до този правен извод, съдът се е обосновал с фактите, установени от събраните по делото доказателства. Така постановеното решение е правилно. Съдът мотивирано е отговорил на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Правилно е преценил, че на база събраните в процеса доказателства не е установено наличие на конкретно бездействие на органи или длъжностни лица, което да е осъществено в противовес с нормативно установено задължение да извършат определени административни действия. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. В тежест на ищеца в исковото производство е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ което не е направено пред първостепенния съд. Съгласно чл. 204 от АПК процесуалните предпоставки за допустимост на иска са следните: 1. искът да се предяви след предварителна отмяна на незаконосъобразен административен акт по съответния ред. 2. допусната е възможност за обективно съединяване на жалба срещу административен акт с иск за вреди, които са в причинна връзка с него. Когато вредите са от незаконосъобразни действия и бездействия по силата на чл. 204, ал. 4 от АПК съдът, сезиран с иска за вреди се произнася по не законосъобразността на действието или бездействието. Следователно при тази хипотеза исковата защита винаги е кумулативна. В тази връзка- законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че редът за защита по раздел II от Глава 15 на АПК- "Защита срещу неоснователни бездействия" по чл. 256 и чл. 257 от АПК е само за задължения за фактически действия, които произтичат от закона или "пряко от нормативен акт". Не са предмет на защита задълженията за волеизявления, т. е. за издаване на административни актове, съдържащи се в отчуждителното производство. Неоснователно е възражението на касаторите, че основание за претендираната обезвреда е и сочената от тях отмяна на мълчалив отказ и връщане на преписката за ново произнасяне/ решение от 20.03.2009 г. по адм. дело № 3727/2004 г. на СГС/. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда, установен в чл. 203 до чл. 207 от АПК. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая, както правилно е приел и първоинстанционния съд претърпените вреди не са нито пряка, нито непосредствена последица от отменения незаконосъобразен административен акт. Вредите са претърпени от имуществени спорове с трето лице, за което ответникът не носи и не може да носи отговорност. Затова не може да се приеме, че са типична и нормално настъпваща непосредствена последица от мълчаливия отказ на административния орган. Само това е достатъчно за отхвърлянето на исковете като неоснователни, в какъвто смисъл е решението на първоинстанционния съд. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение,