Решение № 1162 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2008 г.

Решение № 1162 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "КОМЕРС-ГОШЕВ И СИЕ" СД, гр. Плевен, чрез пълномощника си адв. Константинова, срещу Решение № 315/5.08.2008 г., постановено по адм. д. № 324/08 г., по описа на Административен съд (АС) гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу РА № 1562789/24.04.2007 г., издаден от данъчен орган към ТД на НАП - Плевен, потвърден с Решение № 492/2.07.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново в частта, в която за данъчен период месец декември 2005 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 040 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила е влошено положението му, като съдът е приел липса на реалност на доставката. По същество излага доводи за наличие на реална доставка, като факта на плащането не е част от фактическия състав за признаване правото на данъчен кредит. Налице е и факта на разваляне на договора за изработка, поради което ДКИ следва да бъде съобразено, с посоченото в него намаляване стойността на процесната фактура. В писмени бележки пълномощника поддържа доводите в жалбата. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. Търново при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218 ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 1562789/24.04.2007 г., издаден от данъчен орган към ТД на НАП-Плевен, потвърден с Решение № 492/2.07.2007 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на СД "Комерс-Гошев и сие" в размер на 26 040 лв., по фактура № 3154/22.12.2005 г., издадена от "Технопринт" ЕООД Настоящото касационно производство е повторно, а обжалваното решение, постановено в изпълнение указанията на Върховния административен съд по адм. д. № 897/2008 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 215/17.12.2007 г. постановено по адм. д. № 478/07 г. по описа на АС гр. В. Търново и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. За да отхвърли жалбата АС е приел, че обжалвания РА е издаден въз основа на надлежно възложена и извършена в съответствие с процедурните правила ревизия на жалбоподателя. Предмет на доставката по процесната фактура е "отпечатване на луксозни календари" - 4 200 броя. Основанието за обжалвания отказ за признаване право на данъчен кредит е разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, а именно, данъкът по процесната фактура не е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от доставчика най-късно към датата, на която изтича данъчния период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка и на основание чл. 64, ал. 1, т. З от ЗДДС (отм.)- липсват доказателства за наличие на реална облагаема доставка към по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.). Във връзка с указанията в отменителното решение на ВАС относно установяване на основанието за издаване на ДКИ, отразяването му в счетоводството на касатора, местонахождението на календарите, предмет на договора между "Технопринт"ЕООД и СД"Комерс-Гошев и сие", платена ли е цената по договора, както и платен ли е дължимия ДДС по ДДС сметка, съдът е допуснал изслушване на ССЕ. От приетото заключение е установено, че ДКИ № 3196/1.06.2006 г. е отразено в счетоводството на жалбоподателя за данъчен период м. 06.2006 г., а правото на данъчен кредит по процесната фактура е упражнено през данъчен период м. 12.2005 г. Данъка не е начислен в счетоводството на доставчика, нито е включен в ДП и СД за съответния данъчен период, а в СД и ДП за м. 06.2006 г., и е сторнирана с ДКИ. Плащане по фактурата както на данъчната основа, така и ДДС не е извършвано. При така установеното съдът е приел, че не е изпълнено условието на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като данъкът по процесната фактура не е начислен от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Липсва и плащане по доставката. На следващо място е приел, че липсват доказателства за реална облагаема доставка, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС (отм.), респективно възникнало данъчното събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.). От представените в хода на ревизията доказателства съдът е приел, че реално изработените от "Технопринт" ООД календари не са предадени на жалбоподателя към датата на издаване на фактурата. Съдът не е кредитирал представените доказателства за рекламация от страна на жалбоподателя, направена през месец октомври 2005 г. и приемо-предавателен протокол от 22.12.2005 г., тъй като са представени едва в хода на оспорване на ревизионния акт пред съда. Издаденото ДКИ № 3196/1.06.2006 г., съдът е приел, че не може да породи целените правни последици, тъй като липсва основание за издаването му. Позовава се на разпоредбата на чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.). В хода на съдебното производство, съдът е приел, че не са представени доказателства за наличието на валидно основание за издаване на ДКИ и дали е издадено 5 дни след настъпването на данъчното събитие по силата на което издадената данъчна фактура следва да бъде обезсилена с обратна сила, като не притежава един от задължителните реквизити, а именно основание за изменението му. Решението е правилно. Неоснователен е първия касационен довод за влошаване положение на касатора, довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Липсата на реалност на доставката и настъпило данъчно събитие е приета като основание за отказа в решението на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В решението при първоначалното разглеждане на делото и отменителното решение на ВАС са обсъждани само предпоставите на чл. 64 ал. 1 т. 2 от ЗДДС (отм.), поради което предпоставките на чл. 6 и чл. 25 от ЗДСДС (отм.) не са предмет на разглеждане за първи път в обжалваното решение. Основните спорни моменти в хода на първоинстанционното и настоящото касационно производство, с оглед и доводите в жалбата са, налице ли са предпоставките визирани в чл. 64 ал. 1 от ЗДДС (отм.) за касатора като получател по доставката да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, осъществена ли е реална облагаема доставка към датата на издаване на процесната фактура и следва ли да бъде взето предвид последващото ДКИ, респ. налице ли са предпоставките за издаването му. Правилно са изводите на съда относно липсата на предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), съгласно която, получателят има право на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Безспорно установено е в хода на ревизията и съдебното обжалване, че доставчика "Технопринт" ООД не е начислил данъка по процесната фактура, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, като фактурата не е отразена в дневника за продажби на "Технопринт" ООД за данъчен период месец декември 2005 г. Отразена е в дневника за продажби за м. 06.06 г. и е сторнирана с ДКИ № 3196/1.06.2006 г., поради което като е приел, че за касатора не е налице правото на приспадане на данъчен кредит съдът правилно е приложил материалния закон. Позоваването в тази насока в касационната жалба на практика на ВАС е неоснователно. Цитираните решения на ВАС визират данъчни периоди преди изменението на разпоредбата на чл. 64 ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) в ДВ., бр. 117/2002 г., респ. фактури отразени в дневника за покупки за последващи данъчни периоди, предвид разпоредбата на чл. 67 ал. 1 и 2 ЗДДС (отм.) в редакцията ДВ бр. 153/1998 г., какъвто не е настоящия случай. Относно втория спорен момент - наличие на реална доставка, настоящият състав намира, че изводите на съда са незаконосъобразни, но това обстоятелство не се отразява върху законосъобразността на крайния съдебен акт. Представените от касатора в първоначалното разглеждане на спора приемо-протоколи, са оспорени от ответната страна и съда е открил производство по реда на чл. 154 от ГПК (отм.). До приключване на производството от касатора не са ангажирани допълнителни доказателства, поради което законосъобразно съдът ги е изключил от доказателствения материал по делото. В хода на ревизионното производство процесните количества - календари са намерени в държане на касатора, което се установява и от декларация на представителя на касатора. От ПИНП от 29.06.2006 г. се установява, че в обекта нает от доставчика, не се съхраняват стоки на други лица. Наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика е установена въз основа на изслушаната експертиза в хода на първоначалното разглеждане на делото. При тези налични доказателства следва да бъде прието, че стоката е била получена от касатора, като с последващи писма доставчикът е уведомяван, че следва да издаде ДКИ поради разваляне на договора за изработка на процесните календари. Съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗДДС (отм.) Данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по-ранната от двете дати: 1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата; 2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане), поради което и въпреки липсата на плащане по процесната доставка, към момента на издаване на фактурата следва да се приеме, че собствеността върху календарите е прехвърлена и същите са се намирали във владение на касатора. Относно издаденото ДКИ № 3196/1.06.2006 г., правилно съдът е приел, че същото не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 95 ал. 3 от ЗДДС (отм.), съгласно която в случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена данъчна фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на което се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила, се издава данъчно кредитно известие към датата на възникване на това обстоятелство. Както беше посочено по-горе данъчното събитие е датата на завършване на услугата и предаване на процесните 4200 броя луксозни календари. Както сам твърди касаторът, на 13.01.2006 г. доставчикът е бил уведомен, че следва да издаде ДКИ и да получи обратно стоката предмет на доставката, поради загубен интерес от забавено изпълнение, с оглед невъзможността календарите да се реализират на пазара. ДКИ не е издадено към тази дата, нито процесните календари са били върнати на доставчика към момента на издаването му. С оглед на изложеното досежно момента на настъпване на обстоятелството, по силата на което се обезсилва данъчното събитие се налага извода, че не е изпълнено и изискването на разпоредбата на чл. 93 ал. 2 от ЗДДС (отм.), съгласно която данъчните известия се издават в срок до пет дни от изменението на данъчната основа и се отразяват в счетоводството и в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени. С оглед на изложеното, като е достигнал до същите прави изводи, съдът е постановил правилно решение, а наведените доводи в касационната жалба са неоснователни. С оглед крайният съдебен акт, претенцията на пълномощника на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение