Решение № 12908 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, чрез процесуалния му представител адв. Недялкова, срещу решение 2220 от 20.06.2024г., постановено по адм. д. 183/2024г. по описа на Административен съд (АС) гр. Плевен, с което е отменена по жалбата на Г. Д. Д. заповед ОСОС - 10 от 01.02.2024г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното ѝ правоотношение на длъжност старши юрисконсулт в отдел финансово стопанска дейност към Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Плевен, считано от 01.02.2024г. С решението БАБХ е осъдена да заплати разноски по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и целта на същия, със събраните в хода на производството доказателства и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3АПК. Навежда съображения за наличие на елементите от фактическия състав за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като посочва, че длъжността като система от функции и задължения и като нормативно определена позиция е действително съкратена и такава длъжност старши юрисконсулт не съществува вече нито в отдел финансово стопанска дейност, нито въобще в ОДБХ - Плевен, тъй като функциите на тази длъжност са били премахнати изцяло и са предоставени като външна услуга. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски. Ответникът Г. Д. Д. от гр. Плевен, чрез процесуалния си представител адв. Гашаров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Плевен е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаването, при спазване на минимално необходимото съдържание по чл. 108 ал. 1 ЗДСл и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като за да е налице съкращаване на длъжността следва същата да не фигурира вече като наименование в щатното разписание, т.е. като нормативно определена позиция, както и като съвкупност от определени функции, задължения и задачи, утвърдени с длъжностната характеристика. Приел е, че от събраните доказателства безспорно се установява, че са изпълнени тези условия. Изложил е съображения, че въпреки, че органът има оперативна самостоятелност при извършване на преценка с оглед на организирането на длъжностите във връзка с необходимостта в работата, в конкретния случай е нарушен принципът за съразмерност, с което е нарушена целта на закона. Направил е този извод като се е базирал на това, че длъжността, заемана от жалбоподателката е била съкратена и щатната бройка за тази длъжност е била трансформирана в една щатна бройка на главен инспектор в отдел Контрол по храните, която щатна бройка обаче не е била заета до 26.03.2024г., което е приел, че противоречи на мотивите, изложени в доклада, въз основа на който е извършено и който обосновава необходимостта от съкращение на длъжността старши юрисконсулт. Посочил е и че мотивите на доклада се опровергават и от факта, че е била съкратена жалбоподателката, която е била единственият служител с юридическо образование в ОДБХ, като непосредствено след съкращаване на длъжността на 23.02.2024г. е сключен договор за правни услуги с адвокатска фирма, на която за периода до 26.03.2024г. са заплащани възнаграждения многократно по високи от възнаграждението на жалбоподателката. По тези съображения съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с чл.6 ал. 1 АПК, а именно за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на права от страна на администрацията, както и на чл. 6 ал. 2 АПК, тъй като правата на жалбоподателката са били засегнати в по голяма степен от необходимото за целта. Поради това е приел, че заповедта като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Решението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаване съгласно чл. 5 ал. 1 т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ, както и че е спазена минимално изискващата се форма съгласно чл. 108 ал. 1 от ЗДСл, както и че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения от категорията на съществените. Правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразно на оспорената заповед, както и за несъответствието й с целта на закона. За да е налице основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение към момента на прекратяване на служебното правоотношение, като съкращаването следва да е извършено с оглед предвидени структурни промени в администрацията, а не с оглед елиминиране на длъжността на конкретен служител. В случая предходното щатно разписание е одобрено на 01.01.2024г., в което е налице отдел Финансово стопанска дейност с предвидена щатна бройка за старши юрисконсулт. На 31.01.2024г. е одобрено ново щатно разписание, с което е закрита щатната бройка за старши юрисконсулт в отдел финансово стопанска дейност и е открита още една щатна бройка главен инспектор в отдел Контрол по храните, въз основа на доклад - предложение за промяна на длъжностното разписание на главен секретар на БАБХ. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че заповедта е незаконосъобрзна, като тук следва да бъде допълнено и че е налице допуснато нарушение при одобряване на новото длъжностно разписание, послужило за издаване на заповедта, тъй като същото противоречи на чл. 11 от Устройствения правилник на БАБХ и одобрената с него структура на общата администрация, която включва дирекция "Финансово - стопанка дейност", дирекция "Правна", дирекция "Административно обслужване, протокол, връзки с обществеността и инвестиции", дирекция "Човешки ресурси, обучение и квалификация", нова дирекция Одит на официалния контрол /изм. ДВ бр. 8/2024г./ и отдел Европейска координация, международно сътрудничество и проекти, доколкото с одобреното ново длъжностно разписание, съответното ОДБХ остава без една от дейностите, които следва да са задължително подсигурени, а именно правна. В случая с новото утвърдено длъжностно разписание е нарушено изискването за структурата на общата администрация по Устройствения правилник на БАБХ. Правилен във връзка с изложеното е и извода на съда, че не е спазена целта на закона и е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. В случая от събраните доказателства може да се направи извод за превратно упражняване на власт и съответно за утвърдено ново длъжностно разписание само и единствено за осигуряването на условия за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Това е така, тъй като видно от доказателствата в кратък срок след съкращаване на длъжността са били ползвани, както и до сега се ползват външни правни услуги на стойност по висока от възнаграждението на жалбоподателката и покриващи характеристиката на дейността извършвана от нея като страши юрисконсулт, което е в противоречие с целта на закона, а именно съкращение да се извършва тогава, когато е отпаднала необходимостта от определена нормативно длъжност, както и когато е отпаднала необходимостта от съвкупността от задачи, функции и задължения, които тя включва, с цел оптимизиране на дейността на администрацията, а не прехвърлянето на тези задачи и функции върху външшни изпълнители и то при по високо заплащане. Поради това е правилен извода на съда за противоречие на заповедта с целта на закона, като съответно правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски в производството, а искането на ответника по касация за присъждане на разноски във връзка с изхода на делото като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени такива пред настоящата инстанция, следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,