Решение № 9817 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13319/2011 г.

Решение № 9817 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13319/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 3671/21.07.2011 г. по ахд № 3421/2009 г. на Административен съд - София град, с която е отменен РА № 804193/28.11.2008 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП -София, потвърден с решение № 490/7.04.2009 г. на Директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП в частта на начислени лихви за забава върху осигурителни вноски за ДОО за 2004 г. за горницата над 2 274,15 лв., за 2006 г. - за горницата над 2 905,67 лева, за 2007 г. за горницата над 1754,12 лева и за 2008 г. за горницата над 1493,06 лева. Касаторът поддържа в бланкетна касационна жалба, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно. В допълнителни писмени бележки излага доводи, че при определяне размера на дължимите осигурителни вноски неправилно от съда е прието, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от КСО в относимите редакции за процесните периоди от обхвата на ревизията. Неправилно е кредитирано заключението на вещото лице, тъй като не са разграничени основанията, на които се дължат осигурителни вноски. Иска отмяна на решението и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Кремиковци - Рудодобив" АД, редовно призовани не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че с процесния РА на дружеството в съответствие с чл. 7, ал. 1 от КСО в редакцията му - изм. ДВ, бр. 112 от 2003 г. са установени осигурителни вноски за довнасяне за процесните периоди 2004-2006 г., съгласно чиято разпоредби осигурителните вноски за ДОО, които са за сметка на осигурителите се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или част от него. За процесните периоди 2007-2008 г. като приложим закон за определяне на датата на внасяне на дължимите осигуровки е чл. 7, ал. 1 от КСО, чиято редакция не е изменяна. Приложима в случая е и ал. 3 от същия текст, съгласно която, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и ал. 2 да края на месеца, през който е извършено начисляването. В съответствие с различния режим за определяне на датата на която е следвало да бъдат внесени осигуровките, т. е на датата на която те са станали дължими в хода на съдебното производство е допусната ССЕ и допълнителна такава. Съдът е кредитирал неоспореното от страните заключение на вещото лице и е приел, че размерът на дължимите вноски и лихви върху тях е неправилно изчислен с РА и следва да бъде коригиран. Доколкото съдът не е променил нито едно от правните основания за дължимост на различните видове осигурителни вноски по РА, без основание е твърдението на касатора за допуснато материалноправно нарушение, изразяващо се в неправилна преценка на материалната законосъобразност на РА. Изложените допълнително съображения по повод заключението на вещото лице представляват закъсняло оспорване, извън сроковете по чл. 154 от ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК вр. § 2 от ПЗР на ДОПК, което е недопустимо и не би могло да бъде основание за отмяна на решението като материалноправно незаконосъобразно. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, осмо отделение