Решение № 12107 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15098/2014 г.

Решение № 12107 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15098/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Стара Загора против решение № 183 от 27.10.2014 г. по адм. дело № 324/2014 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменена заповед № РД-11-180/14.07.2014 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Злати Христов Христов на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като са изпълнени всички условия за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Стара Загора, предмет на касационно обжалване, е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповед № РД-11-180 от 14.07.2014 г. на директора на РИОСВ - Стара Загора е издадена от компетентния административен орган (съгласно чл. 5, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите директорът на съответната инспекция назначава и освобождава държавните служители в нея), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че независимо от горните констатации, заповедта на административния орган следва да бъде отменена, тъй като служебното правоотношение на служителя е прекратено при отсъствие на предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. В случая мотивирано и при правилно тълкуване на закона административният съд приема, че изброените условия не са изпълнени. Жалбоподателят в първоинстанционното производство и ответник по касационната жалба Злати Христов е назначен на длъжност "директор на дирекция "Административни, финансови и правни дейности" в РИОСВ - Стара Загора през 2012 г. (заповед за преназначаване). Съгласно подписаната от служителя длъжностна характеристика за длъжността се изисква образователна степен "магистър" по специалност икономика, каквато Христов притежава. Считано от 15.07.2014 г. длъжностното разписание на инспекцията е изменено, като дирекция "Административни, финансови и правни дейности" и съответно и длъжността, заемана от Христов са запазени. На 14.07.2014 г. от директорът на РИОСВ - Стара Загора утвърждава нова длъжностна характеристика за длъжността "директор на дирекция "Административни, финансови и правни дейности", според която областта на дейност е съсредоточена само върху правното обслужване на инспекцията, а за заемането на длъжността се изисква образователна степен "магистър" със специалност "право". С оглед променените изисквания за заемане на длъжността, на които Христов не отговаря, е издадена оспорената заповед, с която, считано от 15.07.2014 г., служебното правоотношение на служителя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - обективна невъзможност да изпълнява задълженията си. При тези данни и при правилно тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че не са налице предпоставки за издаване на заповедта на посоченото основание. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая не може да се приеме, че промяната на изискването за заемане на длъжността, е обстоятелството извън волята на органа по назначаването. Новото изискване на заемане на длъжността е въведено с длъжностната характеристика, утвърдена от директора на РИОСВ - Стара Загора на 14.07.2014 г. Следователно промяната във фактическото положение не се дължи на обективна причина, а е изцяло в компетентността на органа по назначаването. Измененията в длъжностното разписание не засягат функциите на дирекция "Административни, финансови и правни дейности" и съответно не би следвало да засягат и задълженията на директора на тази дирекция, които са по ръководство, контрол и организация на дейността на звеното, свързана с административното, финансовото и правното обслужване на инспекцията. Ето защо правилно е прието, че измененията в длъжностната характеристика (както на изискванията за заемането й, така и на възложените функции, които са почни изключително в областта на правното обслужване), не са свързани с обективен фактор, а са предприети по разпореждане на органа по назначаването, поради което не могат да обосноват обективна невъзможност за служителя да изпълнява задълженията си. Допълнително следва да се посочи, че така постановена заповедта на директора на РИОСВ - Стара Загора противоречи и на целта на закона, тъй като действията на органа по назначаването не са предприети в изпълнение на обективни изисквания, а са резултат на субективна преценка, направена в противоречие с необходимостта от цялостно ръководство на дирекцията в областта на административното, финансовото и правното обслужване на инспекцията и насочена към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител. Поради всичко изложено следва да се приеме, че в случая не е налице промяна на фактическото положение, дължащо се на обективна причина, обуславяща невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отменя оспорения административен акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. При липсата на доказателства, установяващи настъпила извън волята на страните по правоотношението промяна на обстоятелствата, водеща до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, както и с оглед представените длъжностно разписание от 15.07.2014 г. според което функциите на дирекция "Административни, финансови и правни дейности" не са изменени или премахнати и депозираната длъжностна характеристика от 14.07.2014 г. - доказателства, които сочат, че всички промени в изискванията за заемане на длъжността, визирани като основание за постановяване на заповедта за прекратяване на правоотношението, са предприети единствено по волята на органа по назначаването, съответен на събраните доказателства е изводът на първоинстанционният съдебен състав, че изискванията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение със служителя не са осъществени. По тези съображения доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство РИОСВ - Стара Загора следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 680.00 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, пето отделение,