Решение № 207 от 16.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 730/2019 г.

Решение № 207 от 16.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 730/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Пазарджик против присъда № 32/11.06.2019 г., постановена по ВНОХД № 326/2019 г. от Окръжен съд – Пазарджик. В протеста е ангажирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че новата присъда е постановена в нарушение на закона, като в подкрепа на оспорването се изтъкват аргументи, почерпени от мотивите на осъдителната първоинстанционна присъда. Отправеното искане е за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Подсъдимият А. С. И. и неговият защитник поддържат становище, че въззивната присъда е правилна и следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъда № 29 от 18.02.2019 г., постановена по НОХД № 1821/2018 г., Районният съд – Пазарджик е признал подсъдимия А. И. за виновен и го осъдил за извършено от него на 03.07.2017 г. престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. При условията на чл. 54 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия А. И., по която е образувано ВНОХД № 326/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. С атакувания сега съдебен акт въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и вместо нея е признал подсъдимия за невинен в това, че на 03.07.2017 г. в съдебното заседание, проведено по АНД № 946/2017 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в качеството си на свидетел, устно, съзнателно е потвърдил неистина, поради го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК. Касационният протест срещу постановения въззивен съдебен акт е неоснователен. Доводите, поддържани в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, са концентрирани върху това, че за подсъдимия като актосъставител е било налице основание за отвод по чл. 51 от ЗАНН, което би представлявало и самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, предмет на разглеждане по АНД № 946/2017 г. В съдебната практика и доктрината последователно е изразявано разбирането, че отговорност за престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК не може да бъде ангажирана, когато свидетелят депозира показания за факти и обстоятелства, които не са свързани с предмета на доказване по конкретното дело и нямат значение за правилното му решаване, независимо дали потвърждават неистина или затаяват истина. Коментираното престъпление е против правосъдието и правно защитените отношения са засегнати, когато свидетелят дава неверни показания, създавайки опасност да не бъде разкрита обективната истина, която е цел на правораздаването (виж в този смисъл решение № 76/09.05.2016 г. по н. д. № 240/2016 г., ІІІ н. о. и цитираната там съдебна практика). Прегледът на мотивите на въззивната присъда позволяват извод, че те съдържат съображения както от фактическа страна, така и правна оценка на възприетите факти на основата на състава на престъплението по чл. 290 от НК. Установено е по делото, че наказателното постановление, предмет на съдебен контрол по цитираното административнонаказателно дело, е отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, тъй като санкционната разпоредба на чл. 105 от Закон за автомобилните превози е неприложима за вмененото на лицето Г. Р. нарушение на чл. 4, б. "о", изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета. Въззивният съд ясно е изразил несъгласието си с позицията на първата инстанция, обосновала отговорността на подсъдимия за лъжесвидетелстване, с оглед наличието на основание за отвод на същия по чл. 51 от ЗАНН. В мотивите на въззивната присъда са изложени разсъждения за функциите на акта за установяване на административно нарушение, за систематичното място на цитираната разпоредба и аргументирано е прието, че основанията за отвод, предвидени в нея, са относими към административнонаказващия орган, но не и за актосъставителя. При тези съображения въззивният съд е приел, че инкриминираните показания не са били релевантни към предмета на доказване по административнонаказателното дело и не са повлияли и не са могли да повлияят върху правилното му решаване. Срещу така изложената аргументация на съда в протеста не се съдържат конкретни доводи, като декларативно се заявява, че за подсъдимия е било налице основание за отвод по чл. 51, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, което изначално е опорочило административнонаказателното производство. Впрочем, именно разпоредбата, на която се позовава протеста изрично предвижда забрана актосъставителят, какъвто е бил подсъдимият, да е и административнонаказващ орган. Отделно от казаното и за изчерпателност на процесуалното изследване, следва да се отбележи, че в съдебния протокол по АНД № 946/2017 г. отсъстват зададените въпроси, на които И. в качеството си на свидетел е давал отговори, последните инкриминирани по настоящето дело. Така е създадена и известна неяснота относно "въпросната фирма", без да е посочена коя, съответно за посещението на кой "офис" става дума. Обобщено, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона, като е приел, че установените по делото факти не могат да се отнесат към фактическия състав на чл. 290, ал. 1 от НК, и е оправдал подсъдимия, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение