Решение № 12094 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4173/2010 г.

Решение № 12094 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4173/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ружана Стоянова Тодорова и Кирил Тодоров Кирилов, двамата от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Ст. Славов, против решение № 21 от 7.01.2010 г., постановено от Административен съд - Варна, ХХХIII състав, по адм. д. № 2239/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди, че съдът не е коментирал и съобразил факта, че молбата за оценка е подадена след изтичане на преклузивния срок, посочен в § 31, ал. 1 от ПМС № 234/1999 г. Касаторите заявяват, че лицето, поискало оценка не е правоимащо по реда на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно при нарушения на материалния и процесуалния закон. Ответникът - кметът на район "Приморски" - община Варна не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Юрий Кръстев Георгиев, Емилия Върбанова Георгиева и Янита Веселова Георгиева също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото решението на административния съд е правилно и при постановяването му не е нарушен материалния закон. Правилно е прието от съда, че срокът по § 31, ал. 1 от ПМС № 234/1999 г. за подаване на молба от правоимащите лица по § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ за оценка на имота не е преклузивен и с неговото изтичане не се погасява правото им да искат оценяване на имота. Неуведомяването на жалбоподателите по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство по извършване на оценка на процесния имот не е съществено нарушение на административно-производствените правила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 21 от 7.01.2010 г. е отхвърлено оспорването на Ружана Стоянова Тодорова и Кирил Тодоров Кирилов, двамата от гр. Варна против заповед № 425/5.06.2009 г. на кмета на район "Приморски" при община Варна, с която е одобрена оценка на част от имот № 506 по ПНИ на м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" за площ от 256 кв. м в размер на 4015, 72 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената за това писмена форма и при постановяването й са спазени материалноправните изисквания, предвидени в § 31, ал. 1 и 2 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът се е позовал на влязъл в сила ПНИ за процесния имот и на приета и неоспорена съдебно- техническа експертиза, според която оценката на спорната част от 256 кв. м възлиза на 2150, 40 лв., изчислена съобразно глава VII, раздел I от ППЗДС. В мотивите на съдебното решение е съобразено обстоятелството, че определянето на по-нисък размер на процесната оценка би влошило положението на обжалващите, от което е изведен обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт и отхвърляне на жалбата. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Варна точно е констатирал, че планът на новообразуваните имоти на м."Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" е обн. в ДВ, бр. 57 от 24.06.2008 г. и тъй като за имот № 506 не е обжалван, същият е влязъл в сила на дата 09.07.2008 г. По делото е безспорно установено, че заявлението за оценка по реда на § 31 от ППЗСПЗЗ за 256 кв. м от имот № 506 е подадено от Юрий Кръстев Георгиев на 5.08.2008 г. С оглед на това решаващият съдебен състав счита за неоснователно твърдението на касаторите, че той не е спазен от заинтересованите лица. Също така настоящият съдебен състав намира за неоснователно и оплакването, развито в касационната жалба, относно неспазване от длъжностните лица в общината на срока по § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Посоченият срок е инструктивен и той не преклудира задължението на длъжностните лица да изготвят оценка на имота. По отношение довода на касаторите за неуведомяването на жалбоподателите по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административно производство по извършване на оценка на процесния имот, съдът счита, че не е осъществено съществено нарушение на административно-производствените правила, защото в съдебното производство жалбоподателите са разполагали с процесуалната възможност да изразят възраженията си и да представят доказателствата си в тяхна подкрепа. Първоинстанционният съд точно е преценил, че в случая е спазен редът за определяне на оценката, регламентиран в чл. 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 31, ал. 2, т. 1, предложение първо от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От текста на определената от административния орган оценка на земята, намираща се в селищно образувание е видно, че тя е съобразена с изискванията на чл. 90 от ППЗДС. Чрез приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е определена по- ниска стойност на процесната част от имот № 506 по горепосочения ред. При това положение административният съд е извел вярно заключение, че изчислената от вещото лице оценка е под стойността на оценката, одобрена с оспорената заповед и ако се възприеме в съдебното решение оценката на вещото лице ще се влоши положението на жалбоподателите /получатели на оценката/, поради което не е изменен размера на обявената оценка от кмета на район "Приморски" - община Варна с оспорената заповед. Относно оплакването на касационните жалбоподатели, че лицето, което е поискало оценка не е правоимащо по реда на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, Върховният административен съд намира също за неоснователно. Както бе отразено по- горе, по делото е безспорно установено, че ПНИ за спорния имот № 506 в м."Манастирски рид", Бялата чешма и Дъбравата" за имот е обн. в ДВ, бр. 57/24.06.2008 г., касаторите не са го оспорили и той е влязъл в сила на 9.07.2008 г. В регистърната част от одобрения ПНИ изрично е вписано, че имот № 506 е с площ 856 кв. м и той целият е отразен на името на Юрий Кръстев Георгиев, поради което е недопустимо обсъждането на възраженията относно приложението на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в настоящото производство и да се пререшава въпроса относно площта на новообразувания имот № 506. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,