Решение № 1327 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2017 г.

Решение № 1327 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Б. срещу решение № 565/30.03.2017 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 1622/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-02002015000544-091-001 от 22.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Б., установяващ в тежест на Х. С. Т. отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задължения на "П." ЕООД в размер на 69 703,33 лева. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора противоречащ на фактите по делото и на материалния закон е изводът на АС - Б. за недоказаност на две от предпоставките за ангажиране на отговорността на Табаков по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касация - Х. С. Т., лично и чрез упълномощения адвокат, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорения пред АС - Б. ревизионен акт № Р-02002015000544-091-001/22.05.2015 г. е определена отговорност на Х. Т. на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК в размер на 69 703,33 лева за задължения на "П." ЕООД. Според приходната администрация Х. Т., като управител на "П." ЕООД се е разпоредил недобросъвестно с имущество на дружеството на цени значително по-ниски от пазарните и така е препятствал събирането на публични задължения на дружеството, както следва: ДДС за периода от 1.01.2013 г. до 31.07.2013 г. по справки-декларации за ДДС в размер на 17 921,65 лева, корпоративен данък за 2012 г. по ГДД по чл. 92 ЗКПО в размер на 322,36 лева, ДДФЛ за периода от 1.10.2012 г. до 30.06.2013 г. по декларации обр. 6 в размер на 7 199,97 лева, ДОО за периода от 1.10.2012 г. до 31.07.2013 г. по декларации обр. 6 в размер на 17 490,25 лева, здравни осигуровки за периода от 1.06.2011 г. до 31.07.2013 г. по декларации обр. 6 в размер на 14 701,79 лева и УПФ за периода от 1.06.2011 г. до 31.07.2013 г. по декларации обр. 6 в размер на 12 067,31 лева. В ревизионното производство са извършени служебни справки в информационната система на НАП и търговския регистър на Агенция по вписванията, при които е установено, че през ревизирания период Х. Т. е бил свързано лице по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" ДОПК с "П." ООД и със "С." ЕООД. В "П." ООД, освен съдружник, притежаващ 3500 дяла от капитала, той е бил управител на дружеството за времето от вписването му през 2001 г. до 2.10.2013 г., когато е прехвърлил дружествените си дялове на В. Б. Н. с договор, вписан в търговския регистър на 10.10.2013 г. За времето от 2001 г. до 21.06.2013 г. управител в "П." ООД освен Х. Т. е и другият съдружник в дружеството Ю. Т., като съгласно дружествения договор те управляват и представляват "П." ООД заедно и поотделно за посочения период. С решение на общото събрание от 21.06.2013 г. е приет за съдружник в дружеството С. Х. Т., на когото Ю. Т. е прехвърлила притежаваните от нея 150 дружествени дяла от капитала на "П." ООД. Със същото решение е приета и промяна в начина на управление и представителство на дружеството, съгласно която негов управител е единствено съдружникът Х. Т.. С решение на общото събрание от 8.07.2013 г., съдружниците в "П." ООД са взели решение за встъпване на дружеството като съдружник в капитала на "С." ООД, чрез апортна вноска на две сгради, върху които е учредена ипотека. В "С." ООД Х. Т. е съдружник за времето от 27.08.2013 г. до 27.09.2013 г., в качеството му на представляващ и управляващ "П." ООД. Съгласно решение, взето от съдружниците на "С." ООД на 27.09.2013 г., "П." ООД е прехвърлило на "А. С." ЕООД притежаваните 35460 дяла от капитала на "С." ООД с обща номинална стойност 354 600 лева, срещу сумата от един лев и поемане на задължение от страна на "А. С." ЕООД да встъпи като съдлъжник, а със съгласие на банката - да замести изцяло в дълг "П." ООД в качеството му на длъжник по сключен договор за банков кредит от 24.04.2011 г. с "Р. Б." ЕАД, до размера на съществуващите към датата на договора кредитни задължения. Установено е, че в периода 16.09.2013 г. - 20.09.2013 г. "П." ООД е издало фактури с последователни номера от № 0000000686/16.09.2013 г. до № 0000000693/20.09.2013 г. за доставки на движими вещи - транспортни средства, печатни машини, съоръжения и оборудване, активи на обща стойност 161 010 лв., с данъчна основа 134 175 лв. и ДДС в размер на 26 835 лв., с получател "С." ООД. Плащането по фактурите е извършено по банков път. На 1.11.2013 г. "С." ООД е препродало посочените по-горе активи на "А. С." ЕООД. Продажбите са документирани с фактури с последователни номера от № 3000000415/01.11.2013 г. до № 3000000422/1.11.2013 г. По силата на договори за наем "А. С." ЕООД в качеството му на наемодател е предоставил на наемателя "ЕС Е. 2000" ЕООД за ползване срещу наем недвижими имоти (две сгради) и движими вещи - 1 6р. товарен автомобил "Ивеко", мотокар, 5 бр. печатарски машини, 4 бр. копирни машини, компютърни конфигурации, фотоапарат, климатични системи и други съоръжения и оборудване. Съгласно служебна бележка № 8226/2013/00112/2.04.2015 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр. С., "П." ЕООД има общо непогасени задължения за ДДС, корпоративен данък, ДДФЛ, ДОО, ЗО, УПФ по декларации за периода от м. 07.2011 г. до м. 08.2013 г. в общ размер 72 503,68 лв. главница и лихви 25 400,62 лв., изчислени до 2.04.2015 г., неприсъединени към изпълнителното дело задължения от ПП "СУП" - главница 521 056,04 лв. и лихва 73 185,58 лв. С пет постановления за налагане на обезпечителни мерки от 2012 г., 2013 г. и 2014 г. са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника - запор на банкови сметки и МПС, но няма започнало принудително изпълнение поради неосъществен контакт с представляващия или упълномощено лице на дружеството и липса на информация за местонахождението на МПС, за да се извърши опис, оценка и публична продан по реда на ДОПК. В ревизионното производство е извършена експертиза за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 8 от ДОПК на активите, доставени от "П." ЕООД на "С." ООД към датата на доставките на следните вещи: 1 бр. товарен автомобил, мотокар, 5 бр. печатарски машини, 4 бр. копирни машини, 1 бр. преносим компютър, фотоапарат и 2 бр. климатици. При оценката на активите е приложен методът на сравнимите неконтролирани цени по Г. III от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Приетата справедлива обща пазарна стойност на всички оценявани активи към м. 09.2013 г. е 164 460 лв. с включен ДДС. Констатирано е, че при четири от оценените активи цената, на която е отчужден всеки един от тях е значително по-ниска от пазарната, а именно: продажната цена по фактура без ДДС на офсет машина "RONALD 200" е 12 400 лева, а определената от експерта пазарна стойност без ДДС е 21 366,67 лева; продажната цена на флекс печатна машина за 3-4 цвята тип "ОМТ 1309" е 200 лева, а определената пазарна стойност 27 441,67 лева; продажната цена на флекс печатна машина за 6 цвята тип "OMS 991" е 1 700 лева, а определената пазарна стойност 33 600 лева; продажната цена на мотокар "М40МА" е 1 000 лева, а определената пазарна стойност е 2 600 лева. Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства органът по приходите е приел, че Х. Т., в качеството на управител и представляващ "П." ЕООД, е знаел за данъчните и осигурителни задължения на дружеството, декларирани в подадените справки-декларации за ДДС, годишна данъчна декларация и декларации обр. 6, разпоредил се е недобросъвестно с част от активите на дружеството, а именно: офсет машина "RONALD 200", флекс печатна машина за 3-4 цвята тип "ОМТ 1309", флекс печатна машина за 6 цвята тип "OMS 991" и мотокар "М40МА", по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на дружеството е намаляло и така е препятствал събирането на декларирани от "П." ЕООД невнесени в срок данъчни и осигурителни задължения. С оспорения ревизионен акт е ангажирана отговорността му на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за несъбрани публични задължения на "П." ЕООД в размер на 69 703,ЗЗ лв., т. е. до размера на намалението на имуществото на дружеството, след като е прието, че същото е намаляло само със сумата, равняваща се на получената разлика между продажната и пазарната цена на обсъдените по-горе активи. По делото са допуснати и извършени единична съдебно-оценителна експертиза, тричленна съдебно-оценителна експертиза и допълнителна съдебно-оценителна експертиза. С оглед на установеното от фактическа страна, съдът е обосновал правни изводи, че процесния РА е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон - чл. 19, ал. 2 ДОПК. Решението е неправилно. Съгласно чл. 19, ал. 2 ДОПК, управител или чл. на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци и за осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Приложението й предполага кумулативното наличие на следните предпоставки за реализиране отговорността на третото лице: 1. да има качеството на орган на управление или на управител на задълженото юридическо лице към момента на извършване на разпоредителните действия; 2. отчуждаване на имущество на задълженото лице по цени, значително по-ниски от пазарните; 3. третото лице да е действало недобросъвестно; и 4. имуществото на задълженото юридическо лице да е намаляло вследствие на разпоредителните действия и именно по тази причина то да не е в състояние да заплати дължимите от него данъци и задължителни осигурителни вноски. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай са налице първите две предпоставки: ревизираното лице е имало качеството на управител на "П." ЕООД за периода 16.09.2013 г. -20.09.2013 г., когато са извършени отчуждителните действия с движимите вещи и имуществото е било отчуждено на цени значително по-ниски от пазарните. Всички експертни заключения (без единичната СТЕ, която се е позовала на "метод на наблюдението"), установяват пазарни цени на отчуждените активи по някои от методите на наредбата, които са значително по-високи от продажните. Възложената в ревизионното производство експертиза е определила пазарна цена на четирите актива общо в размер на 85 008,34 лв., тричленната СТЕ е определила пазарна цена на четирите актива общо в размер на 47 159 лв., допълнителната съдебна експертиза е определила пазарна цена на четирите актива общо в размер на 24 262,73 лв., а продажната цена по фактури без ДДС на активите е общо в размер на 15 300 лева. Неправилно съдът е обосновал изводите си за липса на останалите две кумулативно изискуеми предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на ревизираното лице на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК - лицето да е действало недобросъвестно и наличието на причинно-следствена връзка между разпоредителните му действия, от една страна, и намалението на имущественото състояние на задълженото юридическо лице, а оттам и невъзможността да бъдат събрани негови публични задължения. Несподелими и противоречащи на логиката са разсъжденията на съда, че Х. Т., в качеството си на управител на "П." ООД за периода от регистрацията на дружеството до 2.10.2013 г., няма доказателства да е знаел към момента на разпореждането си с гореописаното имущество, че управляваното от него дружество има публични задължения, декларирани в подадените справки-декларации по ЗДДС, ГДД и декларации обр. 6, възникнали в периода от 1.05.2010 г. до 31.07.2013 г. С оглед правомощията на управителя на дружеството, уредени в чл. 141 от Търговския закон, същият следва да е наясно със задълженията на управляваното от него дружество. Не се споделят и доводите, че не е доказано знание относно образуваното за събирането на публичните задължения на дружеството изпълнително дело. Най-късно в момента, в който с ПНОМ № К-С-1240/18.09.2012 г. е наложен запор върху банковите сметки на дружеството в ОББ, Алфа банка България и Пиреос БГ, управителят на "П." ООД е бил уведомен за наличието на изпълнително дело за принудително изпълнение по отношение на управляваното от него дружество. Последвалите действия след образуване на изпълнителното дело по разпореждане с имуществото на дружеството и продажбата му на лице, което не може да бъде открито от органите по приходите са доказателства за недобросъвестност. Доказателство за недобросъвестност е и обстоятелството, че процесните вещи към периода на ревизията се ползват от дружество, чийто управител е Ю. Т., а Х. Т. е търговски пълномощник. С оглед изложеното, неправилен се явява и изводът за недоказаност на наличието на причинно-следствена връзка между разпоредителните действия и невъзможността за събиране на публични вземания. Налице е уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на публичните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на управителя е причина за несъбираемост на публичните вземания. По изложените мотиви касационната инстанция приема, че са установени всички предпоставки за реализиране на отговорността на Х. Т. по чл. 19, ал. 2 ДОПК, поради което обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което жалбата срещу РА като неоснователна да бъде отхвърлена. С оглед обстоятелството, че единствено оценката в хода на ревизионното производство е изготвена при използване на един от методите, посочени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, съдът приема заключението й за необорено чрез ангажираните в съдебното производство експертизи. При този изход на спора касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 5 242 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение