Решение № 14576 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2295/2017 г.

Решение № 14576 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2295/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 7997 от 14.12.2016 г., постановено по адм. д. № 5605/14 г. Административен съд - С. град, трето отделение, 16 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Е. С. А." - ООД- гр. С., срещу ревизионен акт № 2141306099/06.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., поправен с ревизионен акт № 1406571/05.02.2014 г., потвърдени с решение № 843/15.05.2014 г./ в решението погрешно изписано 05.05.2014 г./ на директора на Д"ОДОП"- гр. С. и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника разноски по делото в размер на 4 164,63 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Е. С. А."- ООД- гр. С., представлявано от управителя И. Д. К., чрез пълномощника му адв. Б. Б.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. град и вместо него постанови друго такова, с което да отмени посочените ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Административен съд С. град е отхвърлил жалбата на "Е. С. А." - ООД- гр. С., срещу ревизионен акт № 2141306099/06.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., поправен с ревизионен акт № 1406571/05.02.2014 г., потвърдени с решение № 843/15.05.2014 г./ в решението погрешно изписано 05.05.2014 г./ на директора на Д"ОДОП"- гр. С., с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 07,08,10,11 и 12 на 2009 г., 01,02,03,04,05,06 и 07 на 2010 г., 12/2011 г. и 01,02,03,04 и 06/2012 г. в размер общо на 133 028,75 лв. и лихви за забава в размер на 30 434,71 лв., в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Енджъл Ж 83"- ЕООД, "Д. С. 2011"-ЕООД, "Д. А."- ЕООД, "Софметал 3"- ЕООД, "Благоев 2008"- ЕООД, "Е. Т."- ЕООД, "Еристе ЕООД", "Ради консултинг 2011"- ЕООД, "С. К. Т."- ЕООД, "Радстрой 2011"- ЕООД. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. В тази връзка съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно сроковете за издаване на ЗВР № 1301957/06.03.2013 г. и е приел, че няма основание събраните извън срок доказателства да бъдат приобщени в производството по обжалване. В мотивите на съдебния акт е посочено, че през ревизираните периоди дружеството е извършвало като основна дейност строително- монтажни услуги на обекти в гр. С., във връзка с която са издадени процесните услуги. На отделен ред по отделни доставчици са посочени събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, заключението /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, както и на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, както и защо съдът приема, че отказът на право на данъчен кредит е законосъобразен. В тази връзка на отделен ред са изложени аргументи за значението на реалността на доставките за признаване на право на данъчен кредит, направено е позоваване на отделни решения на Съда на Европейския съюз. По специално по отношение на фактурите с предмет на доставка стоки е посочено, че не е доказано прехвърляне на собствеността върху стоките, като представените приемо-предавателни протоколи са без отбелязване на дата и място на съставяне и обекта, за който са доставени или вложени. По отношение на фактурите с предмет извършване на СМР е маркирано, че липсва индивидуализация на предмета на услугата, за да може да бъде проследена неговата връзка с фактическите налични резултати при жалбоподателя, а отделно от това има несъответствия между процесните и последващите доставки. Отбелязано е още, че някои от фактурите не са включени в дневниците за продажби, а по други не е извършено плащане от жалбоподателя, което е косвена индиция за липса на доставка. Като краен извод е прието, че жалбоподателят не е опровергал констатациите за липса на реални доставки по процесните фактури, поради което законосъобразно му е отказано право на данъчен кредит и ревизионният акт се явява законосъобразен. Решението на Административен съд - С. град е частично не правилно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. На отделен ред за всеки доставчик се оспорват основните изводи на първоинстанционния съд за липса на реални доставки. Според касатора ангажираните от него доказателства, в това число заключенията на вещите лица по назначените по делото счетоводна и техническа експертизи, не са били анализирани всестранно и всеобхватно, не са съобразени доводите на страната, не е съобразено тълкуването на закона, дадено в същите решения на СЕС, в резултат на което са направени неправилни и необосновани изводи за липса на реални доставки и законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По така направите оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В писмената защита на жалбоподателя се прави възражение за правната валидност на оспорения ревизионен акт поради не спазване на императивни законови разпоредби за компетентност на органите, които следва да издадат акта. Направените оплаквания по този пункт от жалбата са неоснователни. При съобразяване на действащата правна рамка относно извършване на ревизиите - чл. 110 - 120 ДОПК, както и приложените по делото заповеди за възлагане на ревизия, за определяне на компетентен орган и прочие, административният съд е направил верни изводи, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на материално-правните разпоредби. При издаването на ревизионния акт е спазена разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в съответствие на тълкуването на закона, дадено в Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г., постановено по т. д. № 10/16 г. на общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд и възраженията на касатора в обратния смисъл се явяват неоснователни. По отношение на останалите оплаквания на касатора за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. Предвид на становищата на страните правилно е формулиран и основният спорен въпрос - налице ли са реални доставки по фактурите с предмет доставка СМР и стоки. Оплакванията в тази насока ще бъдат разгледани по реда на отделните доставчици . Решаващите мотиви на съда за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Енджъл Ж 83"- ЕООД са изложени на стр. 4 - 7 от решението, л. 575 - 576 от първоинстанционното дело. В решението е описана установената фактическа обстановка по тази част от спора, и аргументите на приходния орган да не признае право на данъчен кредит по фактурите на този доставчик. Според констатациите на приходния орган, от сключения договор между "Е. С. А."- ООД и "Енджъл Ж 83"-ЕООД не може да се установи местонахождение на обекта където следва да бъдат изпълнени СМР; анализът на събраните в хода на ревизията доказателства води до извод, че е налице несъответствие между датите на издаване на процесните фактури и датите на фактурите, издадени от ревизираното лице към крайния получател Адвокатско дружество "Спасов и Братанов"; през периода, когато са издавани фактурите доставчикът не е разполагал с наети лица; липсват доказателства за извършен транспорт на вложените в обекта материали. Съдът е описал и заключенията на вещите лица по ССЕ и СТЕ по отношение на този доставчик. Прието е, че независимо от констатациите на СТЕ, че е налице пълно съответствие между фактурираните от доставчика СМР и СМР, фактурирани от жалбоподателя към крайния получател, не може да бъде прието, че са налице реални доставки. Към констатациите на приходния орган за липса на реални доставки съдът е отбелязал, че липсват доказателства за произход на вложените стоки, че по силата на сключения договор между "Е. С. А."- ООД и Адвокатско дружество "Спасов и Братанов" изпълнителят следва да влага в изграждането на обекта висококачествени материали съгласно БДС и да предостави на възложителя сертификати за техния вид и качество на всеки един етап от строителната дейност. Решението на административния съд в тази му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касационните оплаквания на "Е. С. А."- ООД в тази насока са изложени на стр. 2 от касационната жалба и писмената защита/л. 212 от делото/ и се споделят от настоящата съдебна инстанция. С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че в конкретния случай е доказано реално изпълнение на фактурираните СМР от доставчика "Енджъл Ж 83"-ЕООД по следните съображения: 1. От доказателствата по делото се установява обектът, за който е сключен договор между изпълнител и възложител да бъдат изпълнени договорените СМР - обект офис на адвокатско дружество "Спасов и Братанов" в гр. С., Административен център на ул. "С." ..№... А. 2. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза /основно и допълнително/ се установява, че актуваните видове и количества СМР по протоколите към съответните фактури съответстват по вид и количество на изпълнените СМР на обекта, в това число и по отношение на т. н. "скрити работи", които по вид и количество съответстват на предвидените по проектно-сметна документация; 3. От същото заключение се установява, че предадените от "Енджъл Ж 83"- ЕООД СМР на получателя "Е. С. А."- ООД съответстват на тези, които той от своя страна е предал на възложителя АД"Спасов и Братанов"; 4. Обстоятелството, че фактурите на "Енджъл Ж 83"-ЕООД по време са след фактурите, издадени от ревизираното дружество към АД"Спасов и Братанов", не може да бъде разглеждано като такова, възпрепятстващо възникването на право на данъчен кредит. Както е посочено в разяснение № 24 - 00 - 47/08.11.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, когато се установи, че фактурата е издадена преди настъпването на данъчното събитие, не може автоматично да се приеме, че същата е издадена без основание или неправомерно. Същата по естеството си е частен писмен документ, възпроизвеждащ определени факти, от което следва, че издаването й преди настъпването им означава, че те няма да се случат в по- късен момент. В този смисъл фактурата следва се преценява с оглед на всички факти, в това число такива, настъпили след издаването й. Казано по друг начин, последващото настъпване на данъчното събитие валидира така издадената фактура, а ако лицето е упражнило преждевременно право на данъчен кредит, то дължи съответна лихва за забава, но не може да му бъде отказано право на данъчен кредит. 5. Отсъствието на доказателства, че доставчикът "Енджъл Ж 83"-ЕООД е притежавал персонал към периодите на издаване на фактури, също не може да бъде решаващо за непризнаване право на данъчен кредит. Както посочва в решението си по дело С-18/13 Съдът на Европейския съюз, непризнаването на правото на приспадане не би могло да бъде мотивирано от липсата на материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, от неоправдаността на разходите за услугата в счетоводната им документация или от липсата в някои документи на подписи на посочените като доставчици лица. В решенията си по дела С-285/11 г., Mahagйben и Dбvid и C-643/11 Съдът акцентира върху принципната недопустимост данъчната администрация да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. " Съдът на Европейския съюз е последователен в разбирането си, че за да се откаже признаване на правото на приспадане е необходимо от обективните данни, предоставени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама, извършена от издателите на фактурите или от друг стопански субект по веригата на доставки. В случая ангажираните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства не сочат към извод за участие на получателя в данъчна измама или към субективна цел за злоупотреба. 6. Обстоятелството, че липсват доказателства за изпълнение на изискванията на сключения договор с възложителя АД"Спасов и Братанов", по силата на който изпълнителят е следвало да влага висококачествени материали, също не може да бъде разглеждано като пречка за възникване на право на данъчен кредит. В случая става въпрос за вътрешни отношения между две страни по договор за възлагане на СМР, а от друга страна от факта на подписването на протокол за приемане на изпълнените СМР се следва извод, че възложителят се е съгласил и е приел качеството на изпълнената работа. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице против оспорения ревизионен акт в частта му за непризнато на право на данъчен кредит общо в размер на 17 821,95 лв. по 8бр. фактури, издадени от "Енджъл Ж 83"- ЕООД, Административен съд - С. град е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт бъде отменен в тази му част. Решаващите мотиви на съда за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Д. С. 2011"- ЕООД са изложени на стр. 7 - 9 от решението, съответно л. 576 - 577 от първоинстанционното дело. Описана е установената фактическа обстановка по тази част от спора, и аргументите на приходния орган да не признае право на данъчен кредит по фактурите на този доставчик - не са представени доказателства, свързани с транспортните разходи по доставката на материалите; липсват доказателства, въз основа на които да се установи последващата реализация на закупените материали към "Ювента 3"- ООД, липса на доказателства относно кой обект се отнасят закупените материали. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, като е посочил в допълнение, че липсват доказателства за предаване на стоките от доставчика, за наличието им при доставчика, за влагането им в обект, предмет на договор, по който дружеството е страна и за извършен превоз до обект. Оплакванията на касатора са сходни на изложените по-горе по предходния доставчик и се свеждат до това, че събраните в хода на делото доказателства, в това число заключенията на двете вещи лица установяват наличието на реални доставки по трите фактури. Решението на административния съд в тази му част е частично неправилно в отхвърлителната част по отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 12 064 лв. по фактура № 64/03.02.2012 г. и в размер на 9 673 лв. по фактура № 65/06.02.2012 г. и правилно в отхвърлителната част за непризнато право на данъчен кредит в размер на 485,20 лв. по фактура № 60 от 28.02.2012 г. От писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, и от това на вещото лице по съдебно-техническата експертиза /основно и допълнително/ се установява, че за закупените материали по фактури № 64 и № 65 са съставени приемо-предавателни протоколи, същите са заприходени от ревизираното дружество, както и се установява последващата им продажба към "Ювента 3"- ООД. Обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства относно транспортирането на стоките, е неотносимо към реалността на доставката. По-изложените по-горе мотиви същото важи и по отношение на това, че фактурите не са били включени в дневника за продажби на доставчика, съответно, че същият не е разполагал с персонал за изпълнение на въпросните доставки. С оглед на изложеното решението на административния съд следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго такова, с което процесния ревизионен акт бъде отменен в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 12 064 лв. по фактура № 64/03.02.2012 г. и в размер на 9 673 лв. по фактура № 65/06.02.2012 г., съответно при условията на чл. 221, ал. 2 АПК решението оставено в сила в частта му за непризнато право на данъчен кредит в размер на 485,20 лв. по фактура № 60 от 28.02.2012 г. По отношение на последната фактура не са ангажирани доказателства за последваща реализация на стоките, а изложеното в заключението на експертите, че с тях е изпълнена термоизолация на обект в ж. к. "Бели брези", ул. "Д." ..№... - 31 почива само на твърденията на страната, без да се сочат други доказателства. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Д. А."- ЕООД са изложени на стр. 9 - 10 от решението, съответно л. 577 от първоинстанционното дело. Описана е установената фактическа обстановка по тази част от спора, и констатациите на приходния орган да не признае право на данъчен кредит по фактурите на този доставчик - фактурите не са включени в дневника за продажби на доставчика; последният има предмет на дейност и персонал, които се различават от предмета на процесните фактури; налице е несъответствие между датите на издаване на процесните фактури и фактурите, по които е извършена последваща реализация към "Ювента 3"- ООД; липсват каквито е да е доказателства, които да обосноват извършването на транспортна услуга, предмет на фактура № 101/13.01.2012 г.; липсват доказателства за извършване на последваща реализация на стоките по фактурите, като констатациите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза почиват единствено на обясненията на задълженото лице; липсват доказателства за кой обект са вложени закупените материали. Административният съд е направил извод, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, като е посочил в допълнение, че липсват доказателства за предаване на стоките от доставчика и не е доказана твърдяната последваща реализация на стоките към "Ювента 3"- ООД. Решението на Административен съд - С. град е правилно и законосъобразно в тази си част. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в тази му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че решението е постановено без спорът да бъде изяснен от фактическа страна, като не е отчетено, че приходният орган не е извършил насрещна проверка на получателя "Ювента 3"-ООД, съответно съдът не е изискал доказателства от получателя, не са надлежно приети доказателствата, на които вещите лица по двете експертизи са обосновали заключенията си, в резултат на което е направен грешен извод, че не са налице реални доставки. Направените оплаквания са неоснователни. По фактурите, предмет на доставка от "Д. А."- ЕООД, няма представени приемо-предавателни протоколи, от което да е видно, че предметът на доставката е прехвърлен на получателя съобразно изискванията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Като участник в стопанската операция задълженото лице следва да притежава съответен счетоводен документ, а не представянето на такъв обосновава извод, че такава не е била извършена. Приходният орган е в правото си да прецени какви доказателства да събира в хода на ревизията, а преценката му и изводите, направени въз основа на събраните доказателства, подлежи от своя страна на съдебен контрол. Решаващият съд при условията на чл. 171, ал. 4 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК има задължение да указва на страните, че не сочат доказателства за обстоятелства от значение за делото, но не и да указва на страната, че сочените от нея доказателства не установяват твърдението. Обстоятелството, че съдът не е приел с нарочно определение представените в хода на делото доказателства действително съставлява процесуално нарушение. Доколкото въпросните доказателства са представени и приети от настоящата съдебна инстанция, този порок не може да бъде разглеждан като съществен. Още повече, че в случая заключенията не са кредетирани поради това, че изводите на експерта не се подкрепят от доказателствата по делото. По отношение на този доставчик липсват както доказателства за предаването на стоките /за две от фактурите/, съответно извършването на транспортната услуга по третата фактура, така и за извършена последваща реализация на стоките. С оглед на нормата на чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът е длъжен да реши спора по същество, т. е. същият може да направи и други изводи, различни от тези на издателя на ревизионния акт, като единственото условие е тези изводи да бъдат направени в рамките на събраните доказателства по делото, но не и извън тях. В този смисъл не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение оплакването на касатора, че решаващият съд е изложил и допълнителни аргументи за липса на реални доставки, различни от тези по ревизионния акт. Като правилно и законосъобразно в тази му част решението на Административен съд С. град следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. С процесния ревизионен акт на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на общо на 20 000 лв. по 9бр. фактури, издадени от доставчика "Софметал 3"-ООД - с предмет строителни материали и СМР. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд по отношение на тази част от спора са изложени на стр. 11 - 12 от решението, съответно л. 578 от делото. Прието е, че ревизионния акт е законосъобразен в тази му част, като мотивите са сходни на тези изложени по непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Д. А."- ЕООД. Прието е, че стоките, предмет на доставка не могат да бъдат обвързани с предмета на сключения между страните договор, липсва подпис на изпълнител на протоколите за предаване на стоките, не са събрани доказателства относно кадрова и материална обезпеченост на изпълнителя по отношение на транспортната услуга. Съдът е коментирал констатациите на експерта по съдебно- техническата експертиза, който в първоначалното заключение е приел, че не може да се установи връзка между доставките на "Софметал 3"- ООД и извършените последващи доставки от "Елемент строителна асоциация"- ООД, а в допълнителното си заключение е посочил, че според представения от жалбоподателя протокол образец 19 въпросните СМР и материали са продадени на "Ювента 3"- ООД. Независимо от това е прието, че органът по приходите е направил законосъобразен извод за липса на реални доставки по процесните фактури, тъй като липсват категорични доказателства, че извършените СМР и закупените стоки са били вложени в обект на "Ювента 3"- ООД, изпълняван от "Елемент строителна асоциация"- ООД. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в тази му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че неправилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза, което е установило, че материалите и СМР, предмет на доставка от "Софметал 3"- ООД са изпълнени на обект на "Ювента 3"- ООД намиращ се в гр. С., у. "Казбек" № 57Б. Сочи и се допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест, като по същество констатациите на приходния орган се изразяват в това, че въпросните доставки са изпълнени от друго лице, различно от издателя на фактурите, което обстоятелство не е доказано в процеса. На отделен ред са изложени възражения и относно констатации за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, че на практика от ревизираното лице се изисква да носи отговорност за поведението на своя доставчик, който няма как да бъде контролиран и прочие - стр. 4 - 7 от касационната жалба, л. 7 и сл. от настоящето дело. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По отношение на процесните фактури важи изложеното по- горе в мотивите на настоящето решение относно значението на факта на предаване на държането върху стоките като родово- определени вещи, респективно предаване на извършените строително-монтажни работи. Заключенията на вещото лице по съдебно-техническата експертиза - основно и допълнително, са изготвени на база на едни и същи доказателства, като в основното заключение е посочено, че приемо-предавателните протоколи към всяка една от фактурите не са подписани от изпълнителя "Софметал 3"- ООД, като това обстоятелство не е коментирано в допълнителното заключение, в което само е отразено, че на база на извършена проверка е установено, че предметът на фактурите издадени от "Софметал 3"- ООД е вложен в обект на "Ювента 3"- ООД. При условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът не е длъжен да кредитира заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Решаващият съд е изложил мотиви защо не възприема допълнителното заключение на експерта, същите са логически обосновани на останалите доказателства по делото и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Пак по изложените по-горе мотиви за реалността на доставката е без значение обстоятелството, дали доставчикът е разполагал с материално-техническа и кадрова обезпеченост на процесните доставки. Но като участник в стопанските операции по извършването на доставките, ревизираното лице следва да притежава надлежни доказателства относно предаването на стоките и услугите, като ангажираните доказателства от негова страна не доказват този факт, тъй като не са подписани от изпълнителя. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че по тази и другите части от спора е допуснато съществено процесуалното нарушение, като е разместена доказателствената тежест в процеса. Предмет на спора в случая е обстоятелството дали по фактурите на съответния доставчик е налице реално изпълнение - прехвърляне на държането върху родово определени вещи при доставките с предмет стоки, съответно прехвърляне на предмета на доставената услуга. Това обстоятелство съставлява положителен факт от обективната действителност, неговото доказване има за последица възникване на благоприятна последица за ревизираното лице като получател по доставките - признаване на право на данъчен кредит. Поради това и при условията на чл. 170, ал. 1 АПК, съответно чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК в тежест на задълженото лице е да докаже този положителен факт с допустими доказателствени средства. Обратното - констатацията на приходния орган за липса на реална доставка съставлява умозаключение за отрицателен факт, като при съдебното оспорване на контрол подлежи дали при изграждането му са спазени правилата на формалната логика. В случая приходната администрация не твърди, че въпросните доставки са извършени от трето лице и не дължи доказването на подобно обстоятелство/каквито са твърденията в жалбата/, а отрича твърдението на ревизираното лице, че по фактурите, по които то е упражнило право на данъчен кредит, има реално изпълнени доставки. Представените пред настоящата съдебна инстанция приемо- предавателни протоколи към фактурите/л. -132 и сл. от делото/, които за разлика от тези по първоинстанционното дело съдържат подпис за изпълнител, не следва да бъдат обсъждани с оглед забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания. Като правилно и законосъобразно решението на административния съд в тази му част следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. С процесния ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит в размер на 14 227,57 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Благоев 2008"- ЕООД. Мотивите на административния съд по тази част от спора са изложени на стр. 13 от делото. Мотивите по тази част от спора, предвид сходната фактическа обстановка, са идентични на тези по доставчика "Енджъл Ж 83"- ЕООД. Поради това, на основание изложеното по-горе спрямо този доставчик следва да бъде прието, че решението на Административен съд - С. град в тази му част се явява неправилно и следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионния акт бъде отменен в тази му част като незаконосъобразен. С ревизионния акт на "Е. С. А."- ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 800 лв. по 2бр. фактури, издадени "Е. Т."-ЕООД. Мотивите на първоинстанционния съд по тази част от спора са изложени на стр. 14 от решението, л. 579- гръб от делото. Прието е, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, тъй като във фактурите липсва конкретно описание на доставените стоки /материали по опис/, като доказателства в тази насока, както и за предаване на материалите, не са представени нито от доставчика, нито от ревизираното лице. В тази насока съдът е посочил, че фактурата не отговаря на изискванията на чл. 114 ЗДДС, която въвежда изискване за описание на доставяната стока или услуга и е направено позоваване на решение на Съда на Европейския съюз по сходен казус по дело № С - 271/2012. Решението на административния съд в тази му част е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като се изтъква, че за реалността на доставката са представени множество писмени доказателства, а невключването на фактурите в дневника за продажби е обстоятелство, за което получателят не може да носи отговорност. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма ангажирани доказателства които да установяват както вида на доставените стоки, така и на факта на тяхното предаване. Това обстоятелство не е установено и от вещите лица по двете експертизи. С ревизионния акт на "Елемент строителна асоциация"- ООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 21 600 лв. по фактури издадени от "Еристе"- ЕАД. Мотивите на административния съд по тази част от спора са изложени на стр. 15 - 16 от решението, л. 580 от делото. След възпроизвеждане на установената фактическа обстановка по време на ревизията и констатациите на приходния орган за липса на реални доставки съдът е приел, че същите са законосъобразни и не се опровергават от ангажираните доказателства от жалбоподателя. По отношение на фактурите с предмет на доставка стоки е отбелязано, че не се установява за кой обект са предназначени, къде са вложени, дали са били реализирани в последващи доставки, като тези обстоятелства не са установени и от вещото лице по съдебно-техническата експертиза. По отношение на фактурите с предмет СМР е маркирано, че липсват доказателства относно точното местонахождение на обекта, липсват транспортни документи за доставка до обекта, техническа документация и прочие. Представените доказателства от жалбоподателя относно последваща реализация на предмета на фактурите към "Ювента 3"- ЕООД са коментирани от решаващия съд в смисъл, че от основното и допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е видно, че фактурираните от "Е. С. А."- ООД стоки и услуги към "Ювента 3"- ЕООД съвпадат с тези доставени от "Софметал 3"- ЕООД, поради което твърденията на жалбоподателя, че с доставените от "Еристе"- ЕАД стоки и СМР са извършени доставки към "Ювента 3"- ЕООД остават недоказани. Решението на Административен съд - С. град в тази му част е правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Правото на данъчен кредит по фактурите на "Еристе"- ЕАД не е отказано единствено поради невключване на фактурите в дневника за продажби на доставчика или поради липса на доказателства за техническа и кадрова обезпеченост, поради което оплакванията в тази насока не следва да бъдат обсъждани. От страна на задълженото лице не е доказана връзката между получените доставки и тяхната последваща реализация, поради което правото на данъчен кредит е отказано законосъобразно. С ревизионния акт на дружеството е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 16 637,70 лв. по фактури издадени от "Ради консултинг 2011"- ЕООД. Мотивите на първоинстанционния съд по отношение на тази част от спора са изложени на стр. 16 и 17 от решението, съответно л. 584 от делото. Предмет на доставка от този доставчик също са строителни материали и СМР. Решаващият съд е приел, че независимо от констатациите на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза за пълно съвпадение между предмета на доставки от "Ради консултинг 2011"- ЕООД с тези извършени от "Е. С. А." към обект на "Ювента 3"- ЕООД на ул. "Казбек" в гр. С., не може да се приеме, че доставките са реално изпълнени. Този извод е обоснован с обстоятелството, че договорът между страните е с формално съдържание, при липса на съществени елементи - не е посочено местонахождението на обекта, липса на техническа документация, проект, сертификати за вложени материали, транспорт и прочие. Решението на административния съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Предвид сходната фактическа обстановка по тази част от спора важат изложени по-горе мотиви относно частта от решението за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Софметал 3"- ЕООД. В случая възникването на правото на данъчен кредит не се препятства от това, че доставчикът не е включил фактурите в дневника за продажби, че няма ангажирани доказателства относно неговата кадрова и техническа обезпеченост, че е налице разминаване в датите на издаване на фактурите и тези по последващите продажби. Основният проблем произтича от това, че липсва индивидуализация и конкретизация на обекта, по отношение на който са доставени стоките и СМР, като допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което се установява съответствие между процесните фактури и извършени последващи доставки към "Ювента 3"- ООД, е изготвено по същите документи, по които е изготвено първоначалното заключение, в което изрично е посочено, че поради липса на означение на обекта не може да се установи подобно съответствие. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила в тази му част. С ревизионния акт е отказано признаване на право на данъчен кредит в размер на 3 438,33 лв. по 2 бр. фактури издадени от "С. К. Т."-ЕООД с предмет "плащане по договор за СМР". Решаващите мотиви по тази част от спора са изложени на стр. 18 от решението, л. 584 делото. След възпроизвеждане на установената фактическа обстановка и констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, съдът е посочил възраженията на задълженото лице и ангажираните от него доказателства в тази насока. Направен е краен извод, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, тъй като ангажираните от жалбоподателя доказателства не установяват твърдението му, че получените по фактурите услуги са вложени в обект на адвокатско сдружение "Спасов и Братанов" на адрес ул. "С." ..№... А- гр. С.. Настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за неправилно в тази у част. Предвид сходната фактическа обстановка по тази част от спора важи изложеното по-горе по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Енджъл Ж 83"- ЕООД. Ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза установяват реалното изпълнение на услугите по процесните фактури. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК решението на административния съд следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт бъде отменен в тази му част. Най-накрая с процесния ревизионен акт на ревизираното дружество не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 11 181,38 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Радстрой 2011"-ЕООД. Мотивите на съда за тази част от спора са на стр. 19 от решението, л. 582 от делото. След възпроизвеждане на установената фактическа обстановка и основанията на приходния орган за непризнаване на данъчен кредит по фактурите, съдът е описал ангажираните доказателства от задълженото лице, в това число заключенията на вещото лице /основно и допълнително/ по съдебно-техническата експертиза. Направен е извод за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част, като е прието, че констатациите по допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, според които предмета на доставките на "Радстрой 2011"- ЕООД е реализиран от "Е. С. А."-ООД по отношение на "Ювента 3"- ООД са изградени единствено въз основа на твърденията на жалбоподателя и на издадени от него фактури. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно в тази му част. По отношение на него важи изложеното по-горе по доставките на "Софметал 3"- ЕООД. При условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК съдът не е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице по тази част от спора, като аргументите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила в тази му част. В обобщение следва да бъде прието, че решението на Административен съд - С. град се явява неправилно в частта, в която е било отхвърлена жалбата на "Е. С. А."- ООД- гр. С., представлявано от управителя И. Д. К., против ревизионен акт № 2141306099/06.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., поправен с ревизионен акт № 1406571/05.02.2014 г., потвърдени с решение № 843/15.05.2014 г./ в решението погрешно изписано 05.05.2014 г./ на директора на Д"ОДОП"-гр. С., в частта, в която на дружеството са установени задължения за ДДС и лихви за забава в резултат на непризнато право на данъчен кредит както следва: в размер на 3 538,33 лв. по 2бр. фактури, издадени от "С. К. Т."- ЕООД; в размер на 21 737 лв. по фактури № 64/03.02.2012 г. и № 65/06.02.2012 г., издадени от "Диман строй 2011"-ЕООД; в размер на 17 821,95 лв. по фактури издадени от "Енджъл Ж 83"- ЕООД и в размер на 14 227,57 лв. по фактури издадени от "Благоев 2008"- ЕООД. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт следва да бъде отменен в посочените му части. В останалата му отхвърлителна част решението на Административен съд - С. град се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските над 3 320,71 лв. Касаторът е претендирал разноски за първата инстанция в размер на 1 550 лв. /л. 571 от първоинстанционното дело/ и 4 189,63 лв. за касационната инстанция /л. 48 от настоящето дело/, или общо 5 739,63 лв. Върху тази сума съобразно уважената част от жалбата касаторът има право на разноски в размер на 2 473,33 лв. Върху отхвърлената част от касационната жалба/потвърдената част от решението на административния съд/ ответната по касация Д"ОДОП"- гр. С. има право на юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 320,71 лв. Или при този изход на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"гр. С. разноски по делото за настоящата инстанция по компенсация в размер на 847,38 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,