Решение № 372 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1276/2009 г.

Решение № 372 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1276/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по постъпилата от З. Г. Т. от с. К. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 133 от 31.07.2007 г. по гр. д. № 16/2006 г. на Балчишкия районен съд, оставено в сила с решение № 44 от 29.01.2009 г. по гр. д. № 6/2008 г. на Добричкия окръжен съд. С него искът на молителката против О. Б. Р. по чл. 38а З. е отхвърлен. Молителката сочи като основание за отмяна наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото - основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя писмо от 21.07.2009 г. на кмета на Община гр. Б., протокол от 15.10.2006 г. на ЖСК "М. " и договор за продажба на общински имот от 12.05.2008 г., установяващи, че към датите на разпоредителните сделки със спорния имот не е бил налице акт за установяване годността му за ползуване, съгласно действувалата наредба № 6/93 г., сега отменена. Поради липсата на годен обект разпоредителните сделки се явяват нищожни, поради което и не са породили правни последици. Това обстоятелство според молителката опровергава направените от първоинстанционния съд извод за давностно владение в полза на ответника, който освен това не е могъл да придобие права от несобственик, с оглед факта на непрекратената ЖСК. Поради наличието на тези нови доказателства молителката моли за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата за отмяна О. Б. Р., в писмен отговор, чрез адвокат Н. Г., поддържа становище за липса на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, II гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на молителката, въз основа на данните по делото, намира следното: Решението на въззивния съд, чиято отмяна всъщност се иска, е влязло в сила на 11.06.2009 г., с постановяване на определението по ч. гр. д. № 331/2009 г. на ВКС, с което е потвърдено разпореждането за връщане на касационната жалба против него. Подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът на молителката за изваждането на ответника от втория етаж на сградата е отхвърлен, въззивният съд е приел, че правото на строеж за жилищната сграда е отстъпено в полза на А. Т., същият и молителката, негова съпруга, се снабдили с констативен нотариален акт през 1993 г. за цялата построена въз основа на това право триетажна жилищна сграда. Последващите разпоредителни сделки са с предмет втория етаж от нея, представляващ самостоятелно жилище, съгласно приетото заключение на техническата експертиза. Поради това и обстоятелството, че ЖСК не е прекратена, е прието за ирелевантно, тъй като не е установено правото на строеж да е отстъпено на кооперацията, респ. същата да е придобила собствеността върху тази сграда, като една от предвидените десет такива за строеж от нейните членове в отредения за целта терен. Поради това, че ЖСК не е собственик на спорния обект, то и молителката, като член-кооператор, не разполага с иска по чл. 38а З. за освобождаване от ответника на частта от построената въз основа на отстъпеното им право на строеж сграда. С реализирането на правото на строеж по договора от 20.11.89 г. молителката и съпругът й са придобили правото на собственост върху сградата, за което е представен и нот. акт № 40/93 г., като същите са се разпоредили със спорния втори етаж от сградата, построена върху държавна земя. Спор по делото не е съществувал за собствеността върху земята, като в хода на въззивното производство е представен от пълномощника на настоящата молителка договор от 12.05.2008 г. за продажба на общински имот. Поради това и този договор, представен отново с молбата за отмяна, не е ново доказателство, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е било приобщено към доказателствения материал по време на висящността на производството по делото. Останалите писмени доказателства - писмо от кмета на община Б. от 24.07.2009 г. и протокол от 15.10.2006 г. за съгласието на кооператорите на ЖСК да предприемат индивидуално въвеждане в експлоатация и издаване на разрешение за ползуване на жилищата им, дори и да се приеме, че касаят спорния имот, не са нови доказателства, за да послужат за отмяна на влязлото в сила решение и да предизвикат необходимостта от преразглеждане на спора. Съображенията за този извод са следните: Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е обусловена от наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението - в случая молителката. Тази непълнота на фактическия или доказателствен материал следва да се дължи на обективната невъзможност да се установи обективната истина докато делото е било висящо. Релевираното основание за отмяна касае само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към приключване на устните състезания по делото, но не са включени в него, без това да е по вина на съда или по небрежност на страната, и които факти са релевантни за спорното право. В настоящия случай въззивният съд в атакуваното решение е приел, че правото на строеж е отстъпено на всеки един от кооператорите, а не на учредената ЖСК, поради което и след реализирането му кооператорите, в случая молителката и нейния съпруг, са придобили правото на собственост върху построената въз основа на него сграда. Затова и непрекратяването на кооперацията е ирелевантно за предявения по чл. 38а З. иск, а по въпроса за съществуването на годен обект на разпоредителните сделки с част от сградата, представляваща втория й етаж, съдът е кредитирал заключението на техническата експертиза. По този въпрос, извън неотносимостта му към предмета на спора /иск по чл. 38а З./, молителката е могла да се снабди със съответните доказателства за съществуването или не на актове за приемане на строителството или за въвеждане в ескплоатация, тъй като правото на строеж е било учредено на нея и на съпруга й. Представените в тази връзка писмо от кмета на общината и протокола от 15.10.2006 г., с който също е разполагал съпругът й и ищец А. Т. и е могъл да го представи като доказателство, не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадената на това основание молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение, поради което и настоящият състав на II ГО на Върховния касационен съд