Решение № 8882 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 299/2016 г.

Решение № 8882 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 299/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Свищов чрез неговия пълномощник срещу решение № 84/20.11.2015 г. по адм. д. № 84/2015 г. на Административен съд Габрово. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Марина" ООД чрез процесуалния си представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Марина" ООД срещу решение № 32-61884/07.04.2015 г. на началника на Митница Свищов, с което му е определен нов размер на дължими държавни вземания по ЕАД № 14BG004301Н0018102/29.09.2014 г., а именно: АДМ 74, 1 % и ДДС 20 % в размери 42 515, 61 лв. и 8 503, 12 лв. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С ЕАД № 14BG004301Н0018102/29.09.2014 г. "Марина" ООД е декларирало за поставяне под режим "допускане за свободно обръщение" на необщностни стоки"винтове за метал самопробивни" 2 079.600 броя, опаковани в 1 000 кашона с държава на изпращане Тайван. Стоките са с изпращач Шиау Юнг Индустри Ко. ЛТД и с произход Тайван. Стоките са тарифирани с код по ТАРК 7318 14 91 99 съгласно Регламент / ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. и като такива се облагат с мито 3, 7 %. С обжалваното решение е определен нов размер на държавните вземания, като съобразно доклад на ОЛАФ, дружеството е избегнало антидъмпинговото мито в размер на 74 %, тъй като според доклада стоките са с произход Китай. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно. Според съда, представеният доклад на ОЛАФ, Анекс 7.2 е годно доказателство, но обсъдено заедно с останалите доказателства по делото, не установява, че стоката, посочена в ЕАД на дружеството с дата 29.09.2014 г. е с произход Китай, а не Тайван, както е посочено в придружаващите стоката документи, които са съобразени с разпоредбите на европейското и националното ни законодателство. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно: Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, но доказателства, че процесната стока, декларирана с цитираното ЕАД е с произход Китай, не са представени, а представеният сертификат за произход сочи такъв от Тайван. В костатациите на доклада на ОЛАФ, Анекс 7.2. по отношение на дружеството е посочена стока с различно тегло, количество и различен доставчик. Също така, като съконтрахент на дружеството в тези три реда от таблицата е посочено друго дружество- Fortune Rainbow Co, LTD, а по делото няма доказателства- първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, от които да е видно, че вносът на процесните стоки е осъществен с участието на тази фирма. От представените документи е видно, че дружеството "Марина" ООД гр. Габрово е получател на стоки, изпратени от Тайван, с изпращач Шиау Юнг Инд. Ко. ЛТД. Касаторът не е установил връзка между различно посочените като изпращач дружества. В националното ни законодателство единствено в НПК - чл. 127 е уредено, че докладите на OLAF представляват писмени доказателствени средства, но разглеждания казус е от обхвата на АПК, а за неуредените въпроси чл. 144 от същия препраща към ГПК. Следователно е налице пропуск от страна на законодателя по отношение на тези писмени доказателства и за това следва да се вземе предвид прякото приложение на правните норми на Европейската общност. В случая това е Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и в чл. 9 "Доклад при разследване и действия след разследването" от същия е регламентирано, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите - членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябвало a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 6 февруари 2007 г. по дело T-23/03 (CAS SpA срещу Комисията на Европейските общности). За това и следва да се приеме, че докладът е доказателство от групата на официални писмени документи, освен въз основа на прякото приложение на цитирания регламент, така и на осн. чл. 179 от ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се съдебно-административно производство. Следователно докладът на OLAF като изготвен от длъжностни лица в резултат на извършено от тях разследване, възложено в правомощията на комисията и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа. Тази доказателствената сила обаче следва да се преценява съобразно относно всички други събрани по делото доказателства. В случая обаче са представени писмени доказателства, от които е видно, че "Марина" ООД е получило стоки, изпратени от Тайван., включително сертификат за произход на стоката като произведена в Тайван, както и коносамент за платено навло. Тези доказателства не са оспорени от страните и установяват отразените в тях факти и обстоятелства, включително и посочения произход на стоките и нейния изпращач. Съдът правилно ги е преценил като годни и относими към спора доказателства, наред със събраните в хода на производството доказателства в това число и приложеният по делото доклад на ОЛАФ и Анекс 7.2. Предвид изложеното законосъобразно и обосновано Габровският административен съд е приел, че събраните доказателства не установяват произход на стоката от Китай. Това обстоятелство не е посочено и категорично в окончателния доклад на ОЛАФ съобразно посочения Анекс. Оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не е налице твърдяното от административния орган фактическо обстоятелство-внесена стока с произход Китай. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат заплатени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 2 520 лв. /две хиляди петстотин и двадесет лв./, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,