Решение № 14034 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9287/2019 г.

Решение № 14034 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9287/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на "Загора 2000" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" № 112, ет. 3, офис 2, подадена чрез пълномощника му адв. Иванов, и на "Еделвайс 77" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. "Китка" № 2, вх. 1, ап. 3, подадена чрез пълномощника му адв. Вълева, против решение № 1580/06.02.2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 10042/2015 г., в частите му, в които са отхвърлени жалбите им против оспореното от тях решение № 591/15.07.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-1244/2014 г. в частта му по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 13 и т. 14. От "Загора 2000" ООД чрез адв. Иванов е подадена и частна жалба против определение № 7258/15.05.2019 г. по адм. д. № 10042/2015 г., с което е оставено без уважение искането му за изменение и допълване на решение № 1580/06.02.2019 г. в частта му за разноските. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му в оспорените части и присъждане на направените разноски, евентуално само намаляване размера на наложената санкция. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи искането му за изменение и допълване на решение № 1580/06.02.2019 г. в частта му за разноските. Ответникът – КЗК - София, бул. "Витоша" № 18 – не изразява становище по касационните жалби и по частната жалба. Ответниците – ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов", "Интер ЕС 2000" ЕООД и "Био Мляко" ЕАД – оспорват касационните жалби и частната жалба чрез пълномощника си адв. Димитрова и заявяват искания да бъдат оставени в сила решението и определението на Върховния административен съд, четвърто отделение, както и да им бъдат присъдени направените разноски. Ответниците – "Маги-2001" ЕООД, "Сибиес" ООД, "Самара-98" АД и "Девин Екс" ЕООД – не изразяват становище по касационните жалби и по частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби и на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, имаща правен интерес от обжалването, против съответните части от подлежащо на касационно оспорване съдебно решение съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЗК, неблагоприятни за тях, са допустими, а разгледани по същество, неоснователни, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е било решение № 591/15.07.2015 г. на КЗК по преписка № КЗК-1244/2014 г. в частта му по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 13 и т. 14. Решението на КЗК е постановено в производство по реда на глава ХІІ ЗЗК, образувано по искане на ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов", "Интер ЕС 2000" ЕООД и "Био Мляко" ЕАД по чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. чл. 94, ал. 1 от същия закон за установяване на извършени нарушения от "Загора 2000" ООД, "Еделвайс 77" ЕООД, "Маги-2001" ЕООД, "Сибиес" ООД, "Самара-98" АД и "Девин Екс" ЕООД по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 и чл. 29 ЗЗК. С т. 1 от решението на КЗК е установено извършено нарушение от "Загора 2000" ООД по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 3 % от нетните приходи от продажби за финансовата 2014 г., равняващи се на 479 970 лв.; с т. 4 е установено извършено нарушение от "Еделвайс – 77" ЕООД по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 2 % от нетните приходи от продажби за финансовата 2014 г., равняващи се на 29 520 лв.; с т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 е постановено прекратяване на нарушенията и незабавно изпълнение на решението в тази част; с т. 13 и т. 14 е възложено на "Загора 2000" ООД и "Еделвайс – 77" ЕООД да заплатят на ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов", "Интер ЕС 2000" ЕООД и "Био Мляко" ЕАД разноски в размер на 500 лв. и е оставено без разглеждане искането им за присъждане на разноски. В останалите части решението на КЗК не е обжалвано пред съда. С решението си Върховният административен съд е: 1. отменил решението на КЗК само в частта му, в която на "Загора 2000" ООД е наложена имуществена санкция за разликата над 389 975 лв. до 479 970 лв.; 2. отхвърлил жалбата на "Загора 2000" ООД в останалата й част и 3. отхвърлил изцяло жалбата на "Еделвайс – 77" ЕООД; 4. осъдил "Загора 2000" ООД и "Еделвайс – 77" ЕООД да заплатят на КЗК юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и на ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов", "Интер ЕС 2000" ЕООД разноски в размер на 3 000 лв. С оглед изложеното неоснователен е доводът на първия касатор, че оспореното съдебно решение не съдържа диспозитив относно постановеното от КЗК прекратяване на нарушенията и незабавно изпълнение на решението в тази част. Частите от решението на КЗК, които са оспорени, са точно описани в решението на Върховния административен съд и постановявайки отхвърлянето им като неоснователни съдът се е произнесъл по целия спор. Изложените от съда мотиви по т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 от решението на КЗК са свързани с влязлото в сила определение № 10097/01.10.2015 г. по делото, оставено в сила с определение № 12357/19.11.2015 г. Правилността или неправилността на мотивите е въпрос, който не е свързан с довода на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. Настоящата касационна инстанция преценява оспореното първоинстанционно решение за допустимо, валидно и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон. Тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отд. е обосновал правилен извод за валидност и законосъобразност на решението на КЗК в оспорените му части. Приел е, че същото е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията за кворум, в писмена форма и изложени подробни мотиви, както и при спазване на административнопроизводствените правила. На основание чл. 220 АПК преценката за съответствието на решението с приложимия материален закон следва да се извърши въз основа на установените от първоинстанционния съд в неговото решение факти. Настоящата касационна инстанция не споделя тезата на първия касатор, че съдът неправилно е установил фактите по делото, което е основание за неговата отмяна като необосновано. Относимите към спора факти са точно установени от КЗК и от съда и те не са спорни: "Загора 2000" ООД, "Еделвайс – 77" ЕООД, ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов" и "Интер ЕС 2000" ЕООД са предприятия по смисъла на пар. 1, т. 7 ДР на ЗЗК, осъществяващи стопанска дейност. ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов" осъществява в периода 2004 г. – м. февруари 2014 г. стопанска дейност, свързана с производство и продажба на млечни продукти, вкл. на краве сирене с наименование "Добруджанско Ситово". Производството се осъществява в собствена мандра, находяща се в с. Ситово, община Ситово, област Силистра. Продажбите се осъществяват в 4 собствени търговски обекти в гр. София, два собствени търговски обекти в гр. Шумен; чрез доставки на търговци на едро и търговци на дребно и чрез дистрибутори. На името на ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов" има регистрирана в регистъра на Патентно ведомство с рег. № 78158/2 от 21.11.2011 г. комбинирана търговска марка "Добруджанско Ситово"/"Ситово" със срок на действие до 06.10.2020 г. На името на ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов" има регистриран в регистъра на Патентно ведомство с рег. № 8035 от 07.04.2014 г. промишлен дизайн на 4 броя етикети, единият от които е на краве сирене "Добруджанско Ситово". Този етикет е поставян и на опаковките от 8 кг. След 2009 г. върху сиренето по специална технология с релефни букви е изписано "Ситово". След 01.03.2014 г. производството и разпространението на краве сирене "Добруджанско Ситово"/"Ситово" се осъществява от "Интер ЕС 2000" ЕООД, а мандрата в с. Ситово е собственост на "Био Мляко" ЕАД. "Загора 2000" ООД осъществява стопанска дейност на територията на областите Стара Загора и Хасково от 2008 г. и тя е свързана с търговия на едро/дистрибуция на бързооборотни стоки, вкл. млечни и други хранителни продукти. В периода 2009 г. – м. септември 2013 г. доставя на търговците на дребно произвежданите от ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов" млечни продукти, вкл. краве сирене "Добруджанско Ситово". Първоначално между "Загора 2000" ООД и ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов" няма писмен договор. Такъв е сключен на 03.01.2012 г. Според него "Загора 2000" ООД закупува продуктите от производителя като заявките са договаряни по телефона, а производителят периодично е изпращал ценови листи. Установено е в производството пред КЗК, че и към 16.12.2014 г. "Загора 2000" ООД се рекламира на собствената си интернет страница като разпространител на продуктите на мандра Ситово, вкл. на сирене "Ситово" – тенекия. На 01.09.2013 г. между "Загора 2000" ООД и "Еделвайс-77" ЕООД е сключен рамков договор, по силата на който "Еделвайс-77" ЕООД осъществява производството на краве сирене "Загорско Ситово" по възлагане на "Загора 2000" ООД, вкл. опаковане, етикиране и доставката на същото на "Загора 2000" ООД. Сиренето се произвежда на буци, поставени в ПВЦ опаковки /бели кутии с капак/ от по 8 кг. Върху буците сирене се поставя щампа с релефни букви "Загорско Ситово". На опаковките се поставят от производителя етикети "Загорско Ситово", които му се предоставят от възложителя "Загора 2000" ООД. Върху кутиите се залепват и етикети, обозначаващи производителя и съдържащи данни за партида, хранителна стойност и др. Производствената си дейност "Еделвайс-77" ЕООД осъществява в регистрирано млекопреработвателно предприятие в с. Сейдол, община Лозница, Разградска област. В периода 03.04.2000 г. – 01.11.2006 г. управителят на "Еделвайс-77" ЕООД е работил като работник-експедитор и помощник управител по силата на сключен с ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов" трудов договор. "Загора 2000" ООД подава на 20.01.2014 г. заявка до Патентно ведомство за регистрация на комбинирана марка "Загорско Ситово" По подадената заявка на 05.08.2014 г. е подадена опозиция от ЕТ "Интерес 2000 – Муса Мусов". Производството пред Патентно ведомство не е приключило. На името на "Загора 2000" ООД е регистрирана комбинирана търговска марка рег. № 74543/16.06.2010 г. "Загора Милк". "Загора 2000" ООД осъществява търговия с произведения от "Еделвайс-77" ЕООД продукт краве сирене "Загорско Ситово" от м. октомври 2013 г. досега като го доставя на търговци на дребно като "Маги-2001" ЕООД, "Сибиес" ООД, "Самара-98" АД и "Девин Екс" ЕООД /т. 11. 6 от становището на "Загора 2000" ООД – стр. 7-41, папка 1. 3./. При така установените факти правилен е отговорът, даден от КЗК и съда, на първия спорен въпрос, а именно, че ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов", "Интер ЕС 2000" ЕООД, "Загора 2000" ООД и "Еделвайс-77" ЕООД са конкуренти по смисъла на чл. 29 ЗЗК, тъй като осъществяват стопанска дейност на един и същ продуктов и географски пазар по смисъла на пар. 1, т. 15, б. "а" и б. "б" от ДР ЗЗК – този, свързан с производство и разпространение на краве сирене. Безспорно е установено, че ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов", "Интер ЕС 2000" ЕООД и "Еделвайс-77" ЕООД са производители на краве сирене. ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов" и "Интер ЕС 2000" ЕООД предлагат произвежданото от тях краве сирене на територията на цялата страна, а "Загора 2000" ООД предлага краве сирене, произведено от други производители, на територията на областите Стара Загора и Хасково. Обстоятелството, че "Еделвайс-77" ЕООД продава процесния продукт краве сирене "Загорско Ситово" само на "Загора 2000" ООД не променя качеството му на производител при това не само на конкретното сирене. Обстоятелството, че "Загора 2000" ООД закупува кравето сирене /първо от ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов", а след това от "Еделвайс-77" ЕООД/ не променя дейността му като такава по предлагане /продажба/ на конкретен взаимозаменяем по отношение характеристики, предназначение и цени продукт на търговците на дребно. Обстоятелството, че ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов", а след това и "Интер ЕС 2000" ЕООД, предлагат произвеждания от тях продукт на територията на областите Стара Загора и Хасково само на търговци на едро, които ги доставят на търговците на дребно, а "Загора 2000" ООД доставя краве сирене директно на търговците на дребно, не може да обоснове извод за това, че те не действат при конкурентни условия, тъй като осъществяват предлагане на стоките на един и същ и географски пазар. До такива изводи е достигнал състав на ІV отделение на Върховния административен съд в постановеното от него решение № 10820 от 17.07.2013 г. по адм. д. № 7146/2012 г., оставено в сила с решение № 1460 от 03.02.2014 г. по адм. д. № 14487/2013 г. на петчленен състав. В този смисъл е и приетото от Върховния административен съд, седмо отделение в решение № 5944 от 29.04.2011 г. по адм. д. № 8707/2010 г., оставено в сила с решение № 14744 от 14.11.2011 г. по адм. д. № 8277/2011 г. на петчленен състав. Решенията са постановени при сходни факти по спора и изложените в тях мотиви се възприемат изцяло като правилни от настоящия съдебен състав. Според касационната жалба на "Загора 2000" ООД вторият спорен въпрос е за това налице ли е имитация чрез външния вид на продукта краве сирене "Загорско Ситово", предлаган от "Загора 2000" ООД, по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, сравняван с произвеждания и предлаган на пазара продукт краве сирене "Добруджанско Ситово" от ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов", а след това и от "Интер ЕС 2000" ЕООД. Правилно според настоящия касационен състав е приетото от КЗК и съда, че в опаковките от 8 кг. /ПВЦ бели кутии/ с поставените върху тях етикети, с които се предлага сиренето "Загорско Ситово" и "Добруджанско Ситово", е налице висока степен на сходство, достатъчна, за да обоснове извод за това, че стоката краве сирене "Загорско Ситово" се предлага от "Загора 2000" ООД в опаковка, чийто външен вид би могъл да доведе до заблуждение относно производителя и мястото на производство на стоката. Налице е сходство и в наименованието, тъй като водещ е словният елемент "Ситово", което е видно и от етикетите. "Добруджанско", съответно "Загорско" в тях е изписано с дребен шрифт. Акцентът е върху "Ситово" изписан със сходен шрифт и размер върху червена лента със завити краища, което именно сочи къде е произведено кравето сирене. В етикетите са налице и множество други елементи на сходство като композиция и изображения /крава, къща, ограда/. Поставянето по специална технология с релефни букви върху бучките на надпис "Загорско Ситово" визуално не допринася за разпознаването им като различни от тези, върху които е изписано само "Ситово". Не е спорен фактът, че стоката, произвеждана и предлагана от ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов" от 2004 г. до м. февруари 2014 г., а след това от "Интерес ЕС 2000" ЕООД, е наложила се и известна на пазара, с което "Загора 2000" ООД е наясно, тъй като това дружество я е доставяло на търговците на дребно в периода 2009 г. – м. септември 2013 г. Сключването на договор за производство с "Еделвайс – 77" ЕООД на краве сирене "Загорско Ситово", което да се изкупува само от възложителя и да се опакова от производителя в сходни опаковки със сходни етикети, дадени му от възложителя, след като производителят на краве сирене "Добруджанско Ситово" е преустановил търговските си отношения, показва стремежа на "Загора 2000" ООД да имитира външния вид на стоката с цел запазване на собствените си позиции на пазара и облагодетелстване. Както е посочила и комисията в своето решение, ако искаше да предлага на пазара продукт, който да се отличава, "Загора 2000" ООД би предлагало същия с етикет и наименование, включващи регистрираната на негово име комбинирана търговска марка рег. № 74543/16.06.2010 г. "Загора Милк". Неоснователен е доводът на жалбоподателя "Загора 2000" ООД, че в производството пред КЗК е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в назначаването на експертиза по чл. 45, т. 4 ЗЗК, която да даде заключение за наличието или липсата на сходство по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, което нарушение неправилно съдът не е взел предвид. Чл. 35, ал. 1 ЗЗК цели защита на интересите на конкурентите, които би могло да бъдат увредени при наличието на възможност потребителите да бъдат заблудени относно характеристиките на конкретен продукт, които да пренасочат вниманието им върху имитиращия продукт. Поради това за преценката относно сходството между двата продукта не се налага назначаването на експертиза, извършена от външен експерт. Неоснователно е и основното възражение на "Загора 2000" ООД, че за да е извършено нарушението, е необходимо КЗК да е установила реално увреждане на конкурента. За да е съставомерно предлагането на имитиращ продукт съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЗК, е необходимо или то да заблуждава или да може да доведе до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата, т. е. достатъчно е да бъде установена обективна възможност за въвеждане в заблуждение и с оглед установените сходства в наименованието, външния вид и опаковката такава обективна възможност за заблуждение относно производителя и мястото на производство по делото е установена. За съставомерността на деянието не се изисква да е настъпил конкретен вредоносен резултат, както е приел тричленният състав в мотивите на постановеното от него решение. По изложените съображения, решението на Върховния административен съд, четвърто отделение е правилно в частта му, в която е прието, че "Загора 2000" ООД е извършило нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК и е потвърдено решението на КЗК в тази част. Не са налице твърдените от "Загора 2000" ООД съществени процесуални нарушения, свързани с обстоятелството, че в преписката липсват списък с поверителните материали и явните версии на всички поверителни документи, което е накърнило правото му на защита; че КЗК е следвало да изиска информация не само от страните в производството, но и от трети лица, че неправилно е кредитирала само обясненията на единия от търговците на дребно - "Девин Екс" ЕООД, но не е обсъдила останалите; че съдът не е допуснал да бъде разпитан като свидетел управителя на "Девин Екс" ЕООД, че не е обсъдил ССЕ и свидетелските показания. Всички тези твърдения са във връзка с необходимостта според касатора да се установи има ли пряко увреждане на конкурента или не, тъй като не е съгласен с приетото от съда, че за съставомерността на деянието не се изисква да е настъпил конкретен вредоносен резултат. Тази негова позиция обаче не се подкрепя от текста на чл. 35, ал. 1 ЗЗК и нарушенията, дори и да са допуснати, не са съществени, тъй като не биха могли да повлияят на правилността на съдебното решение, което се оспорва. По жалбата на "Еделвайс 77" ЕООД: Касаторът твърди, че марката на "Загора 2000" ООД се ползва със закрила до постановяване на отказ от Патентното ведомство за нейната регистрация, поради това неправилно КЗК е приела, че е извършил нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, свързано с имитация на марката на ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов". Твърди също така, че не е налице сходство в двете марки, което поражда възможност за въвеждане на потребителите в заблуда. Според него поставянето на етикети, предоставени от възложителя, при изработването на продукт на ишлеме, не представлява използване на марка по смисъла на чл. 35, ал. 2 ЗЗК; действията му са добросъвестни; съдът не е установил реалният потенциален ефект по отношение на молителите; дори и да имат негативен ефект, той е незначителен. Поддържат се доводи за липса на конкуренция и допуснати съществени процесуални нарушения, които са идентични с тези в касационната жалба на "Загора 2000" ООД. Отговорът на въпроса дали ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов", "Интерес ЕС 2000" ЕООД и "Еделвайс-77" ЕООД са конкуренти по смисъла на чл. 29 и чл. 35, ал. 2 ЗЗК или не, беше даден по-горе в мотивите на настоящото решение и не следва да бъде преповтарян. Тъй като доводите за допуснати съществени процесуални нарушения на този касатор съвпадат с тези на другия, то по изложените вече по-горе мотиви, те също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Настоящата касационна инстанция намира за правилно приетото от КЗК и Върховния административен съд, четвърто отделение, че "Еделвайс-77" ЕООД е извършило нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, поради следното: Чл. 35, ал. 2 ЗЗК забранява използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. От установените факти по делото, описани по-горе, е видно, че "Еделвайс-77" ЕООД произвежда краве сирене "Загорско Ситово" като поставя върху опаковките /бели 8 килограмови кутии/ етикети, съдържащи знак, по отношение на който се установява значително сходство с регистрираната на името на ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов" комбинирана търговска марка "Ситово"/"Добруджанско Ситово". Изводът за наличието на сходство е подробно мотивиран в решението на КЗК на стр. 65 и той се обосновава с начина на изписване на думата "Ситово" и поставения акцент върху нея. Именно начинът на изписване на "Ситово" – с големи букви с бял цвят и сходен шрифт и размер, върху червена лента с извити краища като доминиращ елемент обуславя извод за имитация на регистрираната на 21.11.2011 г. марка на ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов". За установяване на сходствата, както и при нарушението по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, не се налага назначаване на експертиза по изложените вече в мотивите на настоящото решение съображения. Доказано е "използване" по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК на марка, близка до тази на друго лице, при производството и предлагането на сходни стоки – краве сирене, при това две години след регистрацията на търговската марка на ЕТ "Интерес 2000 – М. Мусов". От данните по делото се установява, че продуктът се произвежда от "Еделвайс-77" ЕООД в изпълнение на сключения между него и "Загора 2000" ООД договор, но липсват доказателства за това, че се касае за договор "на ишлеме". Установено е, че етикетите със знак "Загорско Ситово" са предоставени от "Загора 2000" ООД и производителят ги е поставял на кутиите, в които то е доставяно на възложителя. Така установените факти не обосновават извод за това, че при производството на продукта краве сирене "Еделвайс-77" ЕООД не е използвал марка, сходна с тази на друг производител на сходна стока. За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи използването на марка, близка до тази на друг конкурент, до степен, че е възможно да доведе до увреждане на неговите интереси. Без правно значение е обстоятелството дали за конкурента действително са настъпили вреди и дали те са значителни или незначителни. Без правно значение е и обстоятелството дали марките се ползват със защита като обект на индустриална собственост или не. От значение в случая е, че имитираните стоки вече са се наложили сред потребителите и са добили известност на пазара, поради което използването на марката, с която те са се наложили, от друг производител е в състояние да увреди интересите на вече наложилия се на пазара конкурент. Самото използване на такава чужда марка чрез поставянето й на произвеждана продукция, която се предлага в магазините, е в състояние да заблуди потребителите и увреди интересите на конкурента, поради което е нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Не би могло да се направи извод за това, че "Еделвайс-77" ЕООД е действал изцяло добросъвестно, след като се е съгласило да произвежда продукт със сходна марка на тази, която му е добре известна в лицето на неговия управител. По изложените съображения с решението на Върховния административен съд, четвърто отделение правилно е потвърдено решението на КЗК, в частта му, в която е установено, че е извършено от "Еделвайс-77" ЕООД нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Разпореденото от КЗК прекратяване на нарушенията от двамата жалбоподатели в настоящото производство е в съответствие с чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗЗК, тъй като в хода на производството са установени данни за това, че нарушенията продължават да се извършват, а незабавното му изпълнение - с чл. 66, ал. 2 ЗЗК. Касационните жалби са неоснователни и в частите им, в които се оспорва съдебното решение относно размерите на санкциите. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК комисията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година за нарушение по глава седма. Според ал. 5 при определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от комисията в съответствие с приета от нея методика, публикувана на страницата й в интернет. Правилно е приел съдът, че с оглед тежестта и продължителността на нарушенията, а и данните за причинени реални вреди на конкурента, същите следва да се преценяват като неособено тежки, а не леки, и размерът на имуществената санкция следва да бъде определен в съответствие с т. 18. 1 а от методиката - до 5 % от реализирания от предприятието оборот от продажбата на продукта, предмет на нарушението, за предходната година, но не по-малко от 10 000 лв. В случая имуществената санкция на "Загора 2000" ООД с оглед тежестта и продължителността на нарушението правилно е определена от съда в средния размер – 2. 5 %, а тази на "Еделвайс-77" ЕООД – под него – 2%. Частната жалба на "Загора 2000" ООД е допустима и неоснователна. При присъждането на разноските съдът е съобразил характера на спора, който е административен и негов предмет не е материалният интерес, представляващ наложената от КЗК имуществена санкция на "Загора 2000" ООД. В случая предмет на спора пред тричленен състав на ВАС е бил единствено и само законосъобразността на решението на КЗК в обжалваните му части /виж в този смисъл и определение № 5856 от 10.05.2017 г. по адм. д. № 1077/2017 г./. Поради това правилно с оспореното определение съдът е отказал да допълни решението си като присъди на ответника по делото "Загора 2000" ООД разноски, съответни на намаления размер на санкцията. Определението е правилно и в частта му, в която е отхвърлено искането на тази страна за изменение на решението в частта му за разноските относно "общото" осъждане на жалбоподателите "Загора 2000" ООД и "Еделвайс-77" ЕООД за разноски. Както правилно е посочено в мотивите на определението, жалбоподателите дължат разноски на основание чл. 143, ал. 4 АПК и те с оглед изложеното по-горе не се определят в зависимост от материалния интерес, т. е. различните размери на имуществени санкции. С оглед тези съображения, настоящата касационна инстанция преценява като правилни оспорените съдебно решение и определение, а касационните жалби и частната жалба като неоснователни. При този изход на спора основателна е претенцията за разноски в размер на 3 000 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, заявена от "Интер ЕС 2000" ЕООД, тъй като единствено по отношение на него е представен списък на разноските и доказателства за направени такива.