Решение № 10036 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3058/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности - гр. Варна към Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт Ц. Стойкова, срещу Решение 31 от 17.02.2021 г., постановено по адм. дело 459/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Шумен, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 387-ФК/30.11.2020 г., издадена от в.и.д. началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП и НАП е осъдена да заплати на ЕТ П. Петров разноски в размер на 175,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност. Изразява се убеждение, че при издаване на процесната заповед административният орган се е мотивирал относно продължителността на срока, като при определянето му е съобразил както тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, така и вида и характера на търговската дейност. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде потвърдена, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ П. Петров, чрез процесуалния си представител адв. С. Еленкова, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на АС - Шумен, както и да присъди разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, АС - Шумен е отменил ЗНПАМ 387-ФК/30.11.2020 г., издадена от в.и.д. началник отдел Оперативни дейности гр. Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на ЕТ П. Петров на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект автомат на самообслужване вендинг машина за продажба на безалкохолни напитки и сладки изделия 3, находящ се на адрес: търговски обект Print & Copy в град Велики Преслав, [адрес], стопанисван от ЕТ П. Петров, с ЕИК:[ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и в изискуемата писмена форма, но при допуснато противоречие на материалния закон и при несъответствие с целите му. На първо място, въз основа на протокол за извършена проверка (ПИП) от 24.11.2020 г., АС Шумен е приел за безспорно установено, че на 24.11.2020 г. в 15:20 ч. при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин Print & Copy, находящ се в гр. Велики Преслав, ул. Борис Спиров ,41, стопанисван от ЕТ П. Петров, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като на монтираните общо 4 броя вендинг машини (3 броя за продажба на кафе и 1 брой за продажба на безалкохолни напитки и сладки изделия) не са поставени задължителните фискални устройства за отчитане на приходи - ФУВАС и не се визоализират фискални касови бележки. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Според първоинстанционният съд, обаче, административният орган не е съобразил обстоятелството, подкрепено от приетите по делото доказателства, че към датата на издаване на оспорената заповед на вендинг машината е инсталирано ФУВАС, което отчита и отразява в системата на НАП извършените покупки. На следващо място е приел, че в конкретния случай запечатването на търговски обект за 14 дни и забраната за достъпа до него няма да постигнат предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, предвид факта, че не са събрани доказателства, водещи до извода, че ако не се наложи ПАМ, съществува възможност от извършването на нови нарушения, от които за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата, а и според съда наложената ПАМ не би могла да доведе до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е издадена заповедта, тъй като нарушението е довършено към момента на установяването му и отстранено след констатирането му. Според административният съд налагането на ПАМ не само че не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност и да реализира приходи за определен срок, водещо от своя страна до пропуснати приходи за държавата от данъци, което не съответства на целта на закона. Приел е също така, че в заповедта липсват мотиви досежно продължителността на срока на налагане на ПАМ, относими към търговецa и към конкретния търговски обект. В тази връзка е прието, че срокът на мярката не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обект. Съобразно чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/2006 г., лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба: 1. чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай по делото няма спор за факти. При извършена на 24.11.2020 г. в 15:20 ч. проверка от органи по приходите в търговски обект магазин Print & Copy, стопанисван от ЕТ П. Петров, за която е съставен ПИП cep. АА 0429895, е установено, че е извършено нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като на монтираните общо 4 броя вендинг машини не са поставени задължителните фискални устройства за отчитане на приходи - ФУВАС и не се визиолизират фискални касови бележки. При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Видно, обаче, от събраните по делото доказателства, включващи договор за доставка 53 от 25.11.2020 г. за закупуване на 4 броя ФУВАС (л. 10), договор за абонаментно сервизно обслужване на фискални устройства с фискална памет, снабдени с DATA SIM карти за пренос на данни 296/26.11.2020 г. (л. 11), Фактура 0000000538/26.11.2020 г., 4 броя свидетелства за регистрация на фискално устройство (л. 16 л. 20) и 4 броя потвърждения за регистрация на ФУ (л. 13 л. 15), към датата на постановяване на процесната заповед за налагане на ПАМ нарушението е преустановено. С оглед изложеното настоящият касационен състав намира за правилна преценката на първоинстанционния съд, че принудителната административна мярка не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, за които е наложена, тъй като към момента на прилагането, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС, е преустановено. В случая запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях. Когато ПАМ е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. Наред с посоченото правилна е и преценката на административния съд за немотивираност на заповедта относно срока за налагане на мярката, както и за нарушение на принципа за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. При липса на съобразяване с тежестта на нарушението, както и при отсъстващи констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, с оглед пренебрегване на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, без да са посочени конкретни факти, относими към едноличния търговец и конкретния търговски обект, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респективно - кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. В конкретния случай, при продължителност на срока в размер на 14 дни се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ЕТ П. Петров разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100,00 лева за касационната инстанция. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,