Решение № 7588 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2011/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе при Агенция "Митници", подадена чрез пълномощника му юрк. Йорданов, против Решение 715/22.01.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. 2760/2023 г., с което е отменено негово Решение с рег. 32-535532/29.08.2023 г. към митническа декларация /МД/ с MRN: 21BG004205013625R2/11.05.2021г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Според касатора, събраните в производството доказателства и данните от Електронна износна информация (EEI), предоставени от Американската служба Митници и гранична охрана , обосновават основателни съмнения относно декларираната митническа стойност на процесния автомобил. Счита, че в административния акт подробно е обоснована необходимостта от прилагане на метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от Митническия кодекс (МК). Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Американ Вайкъл Експорт ООД и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът по касационната жалба Американ Вайкъл Експорт ООД, ЕИК 206159805, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Крайчев и заявява претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на Решение с рег. 32-535532/29.08.2023 г. на директора на ТД Митница Русе към митническа декларация (МД) с MRN: 21BG004205013625R2/11.05.2021г., с което е определена нова митническа стойност на основание чл. 70 и чл. 71, пар. 1, буква д от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса) на внесената от Американ Вайкъл Експорт ООД стока по същата декларация и са установени за досъбиране вносно мито и ДДС в общ размер на 2 541,11 лв., ведно с лихва за забава. Според фактическите установявания на първостепенния съд: На 11.05.2021 г. Американ Вайкъл Експорт ООД декларира на режим допускане за свободно обращение стока: употребяван лек автомобил, марка Мерцедес; модел: Е350; тип: бензин; брой места: 5; първа рег. 20110102; цвят: бял; раб. обем: 3500 куб.см.; мощност: 292 HPDIN; шаси: WDDHF5GB8A370363, код на стоката по Комбинираната номенклатура 87032390; държава на износ САЩ, нетна маса - 1735 кг., декларирана митническа стойност в размер на 2769,14 лв. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. 3/1 Износител ГЛОБЪЛ АУТО ЕЧАНГЕ ЛЛС, ЛОНГВООД, държава US; в ел. д. 5/15 "Код на държавата на произход US Съединени американски щати; в ел. д. 4/1 "наименование на местонахождението" ЛОНГВООД; в ел. д. 4/16 "метод за определяне на стойността" - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); в ел. д. 4/14 "Цена на стоката" 1300.00; в ел. д. 4/10 "Валута" USD; в ел. д 4/9 "Добавяния и приспадания" :код АК- Разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС 651,56; код ВА - Разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 250,00 и код FF Транспортни и застрахователни разходи и разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията на страната до местонахождението на стоките в страната 250.00. Към МД са приложени: търговска фактура (invoice) 3432 от 16.03.2021г. (на английски език и в превод), която включва цената на автомобила 1300 USD и разходи за международен транспорт 400 USD; талон за превозно средство (на английски език и в превод); коносамент IMPL/0914/04/21 L2 (на английски език и в превод); уведомително писмо от получаващия спедитор Фрилайн ООД от 29.04.2021г. и декларация за транзит (Т1) МРН: 21BG00200220270960/05.05.2021г. При тези данни размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, т. е. върху договорната стойност - действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Взети са под отчет и са погасени публични задължения за мито в размер на 276,91 лв. и за ДДС в размер на 659,21 лв. На основание 48 от МК и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ след идентифициран риск на декларирани на занижени стойности употребявани ППС, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в Република България, митническите органи са осъществили последваща проверка по линия на международното сътрудничество със съдействие на Департамента на САЩ по вътрешно сигурност чрез Посолството на САЩ в гр.София. С получено в ЦМУ писмо рег. 32-392442 от 15.11.2022 г., са представени сканирани документи, представляващи електронна информация от системата на Американската служба Митници и гранична охрана, съдържащи данни за превозните средства декларирани за износ от САЩ. С писмо 32-411079/28.11.2022 г. на директор Дирекция МРР, е уведомен директор ТД Митница Русе за представените от САЩ данни. Според Електронна информация за износ EEI с ITN X20210319613735 и XTN 263214101-51600069 съдържаща данни за износната цена на процесния автомобил, декларираната цена е в размер на 6175 USD. С писмо 32-179442/12.05.2023 г. по реда на чл.22, § 6 Регламент 952/2013г., връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, Американ Вайкъл Експорт ООД е уведомено, че с оглед представени документи от САЩ за износ на автомобили е налице съмнение относно декларираната митническа стойност и това води до отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от регламент (ЕС) 952/2013 г. митническата стойност на употребяван автомобил марка Мерцедес; модел: Е350; тип: бензин; брой места: 5; първа рег. 20110102; цвят: бял; раб. обем: 3500 куб.см.; мощност: 292 HPDIN; шаси: WDDHF5GB8A370363, деклариран на режим допускане до свободно обращение по МД 21BG004205013625R2/11.05.2021г. След съвкупна преценка на доказателствата по преписката митническият орган е приел, че продажната цена в размер на 6175 USD следва да послужи за определянето на митническа стойност на процесния автомобил, съгласно чл. 70 и чл. 71, пар. 1, буква д) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно и издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. Обосновал е извод, че доколкото в хода на административното производство от страна на Американ Вайкъл Експорт ООД не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор, и с оглед електронната информация от системата на Американската служба Митници и гранична охрана, то са налице обосновани съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г., като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 от Регламент 952/2013. Изложил е мотиви, че в случая обаче ответният орган не е изложил никакви мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 пар. 2 и пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и без да е доказал, че тези методи са неприложими е определил митническа стойност отново по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от дружеството стойност. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. Съгласно чл. 70, пар. 1 и пар. 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Правилно съдът е приел, че цената в декларацията за експорт не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.). От наличието на основателни съмнения, че договорната цена не е реално заплатената, не следва автоматично извод, че реално заплатената цена е тази, която е посочена в износната декларация по данни от електронната информация за износ от митническите власти на САЩ. Тезата на касатора, че в административния акт подробно е обоснована необходимостта от прилагане на метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от Митническия кодекс (МК) обаче не кореспондира със съдържанието на обжалваното решение на директора на ТД Митница Русе, от което се установява, че вторичните методи по чл. 74 МК не са коментирани. Митническите органи е следвало да изложат мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 пар. 2 и пар. 3 от МКС и да определят митническата стойност по някой от тези методи в съответствие с чл. 140, пар. 2 и чл. 141 144 от регламента за изпълнение. В случая в противоречие с цитираните норми митническият орган е определил митническа стойност отново по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от лицето стойност, а именно тази, посочена в износната митническа декларация, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Цената в декларацията за експерт неправилно е възприета от административния орган като договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена по смисъла на Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе при Агенция "Митници", подадена чрез пълномощника му юрк. Йорданов, против Решение 715/22.01.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. 2760/2023 г., с което е отменено негово Решение с рег. 32-535532/29.08.2023 г. към митническа декларация /МД/ с MRN: 21BG004205013625R2/11.05.2021г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Според касатора, събраните в производството доказателства и данните от Електронна износна информация (EEI), предоставени от Американската служба Митници и гранична охрана , обосновават основателни съмнения относно декларираната митническа стойност на процесния автомобил. Счита, че в административния акт подробно е обоснована необходимостта от прилагане на метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от Митническия кодекс (МК). Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Американ Вайкъл Експорт ООД и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът по касационната жалба Американ Вайкъл Експорт ООД, ЕИК 206159805, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Крайчев и заявява претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на Решение с рег. 32-535532/29.08.2023 г. на директора на ТД Митница Русе към митническа декларация (МД) с MRN: 21BG004205013625R2/11.05.2021г., с което е определена нова митническа стойност на основание чл. 70 и чл. 71, пар. 1, буква д от Регламент 952/2013 (МКС/Кодекса) на внесената от Американ Вайкъл Експорт ООД стока по същата декларация и са установени за досъбиране вносно мито и ДДС в общ размер на 2 541,11 лв., ведно с лихва за забава. Според фактическите установявания на първостепенния съд: На 11.05.2021 г. Американ Вайкъл Експорт ООД декларира на режим допускане за свободно обращение стока: употребяван лек автомобил, марка Мерцедес; модел: Е350; тип: бензин; брой места: 5; първа рег. 20110102; цвят: бял; раб. обем: 3500 куб.см.; мощност: 292 HPDIN; шаси: WDDHF5GB8A370363, код на стоката по Комбинираната номенклатура 87032390; държава на износ САЩ, нетна маса - 1735 кг., декларирана митническа стойност в размер на 2769,14 лв. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. 3/1 Износител ГЛОБЪЛ АУТО ЕЧАНГЕ ЛЛС, ЛОНГВООД, държава US; в ел. д. 5/15 "Код на държавата на произход US Съединени американски щати; в ел. д. 4/1 "наименование на местонахождението" ЛОНГВООД; в ел. д. 4/16 "метод за определяне на стойността" - 1 - договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); в ел. д. 4/14 "Цена на стоката" 1300.00; в ел. д. 4/10 "Валута" USD; в ел. д 4/9 "Добавяния и приспадания" :код АК- Разходи за транспорт, товаро-разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до мястото на въвеждане на стоките в ЕС 651,56; код ВА - Разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 250,00 и код FF Транспортни и застрахователни разходи и разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията на страната до местонахождението на стоките в страната 250.00. Към МД са приложени: търговска фактура (invoice) 3432 от 16.03.2021г. (на английски език и в превод), която включва цената на автомобила 1300 USD и разходи за международен транспорт 400 USD; талон за превозно средство (на английски език и в превод); коносамент IMPL/0914/04/21 L2 (на английски език и в превод); уведомително писмо от получаващия спедитор Фрилайн ООД от 29.04.2021г. и декларация за транзит (Т1) МРН: 21BG00200220270960/05.05.2021г. При тези данни размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, т. е. върху договорната стойност - действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Взети са под отчет и са погасени публични задължения за мито в размер на 276,91 лв. и за ДДС в размер на 659,21 лв. На основание 48 от МК и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ след идентифициран риск на декларирани на занижени стойности употребявани ППС, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в Република България, митническите органи са осъществили последваща проверка по линия на международното сътрудничество със съдействие на Департамента на САЩ по вътрешно сигурност чрез Посолството на САЩ в гр.София. С получено в ЦМУ писмо рег. 32-392442 от 15.11.2022 г., са представени сканирани документи, представляващи електронна информация от системата на Американската служба Митници и гранична охрана, съдържащи данни за превозните средства декларирани за износ от САЩ. С писмо 32-411079/28.11.2022 г. на директор Дирекция МРР, е уведомен директор ТД Митница Русе за представените от САЩ данни. Според Електронна информация за износ EEI с ITN X20210319613735 и XTN 263214101-51600069 съдържаща данни за износната цена на процесния автомобил, декларираната цена е в размер на 6175 USD. С писмо 32-179442/12.05.2023 г. по реда на чл.22, § 6 Регламент 952/2013г., връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, Американ Вайкъл Експорт ООД е уведомено, че с оглед представени документи от САЩ за износ на автомобили е налице съмнение относно декларираната митническа стойност и това води до отхвърляне на декларираната по реда на чл.70 от регламент (ЕС) 952/2013 г. митническата стойност на употребяван автомобил марка Мерцедес; модел: Е350; тип: бензин; брой места: 5; първа рег. 20110102; цвят: бял; раб. обем: 3500 куб.см.; мощност: 292 HPDIN; шаси: WDDHF5GB8A370363, деклариран на режим допускане до свободно обращение по МД 21BG004205013625R2/11.05.2021г. След съвкупна преценка на доказателствата по преписката митническият орган е приел, че продажната цена в размер на 6175 USD следва да послужи за определянето на митническа стойност на процесния автомобил, съгласно чл. 70 и чл. 71, пар. 1, буква д) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно и издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на материалния закон. Обосновал е извод, че доколкото в хода на административното производство от страна на Американ Вайкъл Експорт ООД не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор, и с оглед електронната информация от системата на Американската служба Митници и гранична охрана, то са налице обосновани съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г., като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 от Регламент 952/2013. Изложил е мотиви, че в случая обаче ответният орган не е изложил никакви мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 пар. 2 и пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 и без да е доказал, че тези методи са неприложими е определил митническа стойност отново по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от дружеството стойност. Настоящият касационен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Спорният въпрос се свежда до това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. Съгласно чл. 70, пар. 1 и пар. 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В решението по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Правилно съдът е приел, че цената в декларацията за експорт не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, но с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.). От наличието на основателни съмнения, че договорната цена не е реално заплатената, не следва автоматично извод, че реално заплатената цена е тази, която е посочена в износната декларация по данни от електронната информация за износ от митническите власти на САЩ. Тезата на касатора, че в административния акт подробно е обоснована необходимостта от прилагане на метода, предвиден в чл. 74, пар. 3 от Митническия кодекс (МК) обаче не кореспондира със съдържанието на обжалваното решение на директора на ТД Митница Русе, от което се установява, че вторичните методи по чл. 74 МК не са коментирани. Митническите органи е следвало да изложат мотиви относно приложимостта на вторичните методи по чл. 74 пар. 2 и пар. 3 от МКС и да определят митническата стойност по някой от тези методи в съответствие с чл. 140, пар. 2 и чл. 141 144 от регламента за изпълнение. В случая в противоречие с цитираните норми митническият орган е определил митническа стойност отново по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, но възприемайки различна от декларираната от лицето стойност, а именно тази, посочена в износната митническа декларация, което обуславя незаконосъобразност на издадения от него административен акт. Цената в декларацията за експорт неправилно е възприета от административния орган като договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена по смисъла на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. при липсата на каквито и да било доказателства за това. Като е достигнал до същия извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от 600 лева. Неоснователен е доводът на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото не е значително над размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение