Решение № 8059 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14494/2019 г.

Решение № 8059 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14494/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд ''Земеделие'', чрез пълномощника му юрисконсулт Л. Железарова срещу решение № 64 от 5 ноември 2019 г., постановено по адм. дело № 524 от 2019 г., по описа на Административен съд – Русе, с което е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-180-6500/3420-3 от 12 юли 2019 г. на заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд ’’Земеделие’’, в частта с която по заявление за подпомагане на Н. Н. с УИН № 18.27.0516/74212 е оторизирана сумата 0, 00 лева и е отказано финансово подпомагане на земеделския стопанин по мярка 1. 1. и е върнато делото като административна преписка на административния орган – заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд ’’Земеделие’’, гр. София за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН № 18.27.0516/74212 на Н. Н. и приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., съобразно указанията, дадени с решение № 33 от 23 май 2019 г., по адм. дело № 235 от 2019 г., по описа на Административен съд – Русе. В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. На осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касация. Ответникът – Н. Н. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Я. Тончева, в писмено становище и писмени бележки по делото изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба като моли за отхвърлянето й. Представя списък с разноските по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и претендира присъждането им от настоящата касационна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Русе е образувано по жалба на Н. Н. от [населено място] против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от Програмата за развитие на селските райони 2014 -2020 г. за кампания 2016 г., изх. № 02-180-6500/3420-3 от 12 юли 2019 г. на заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд ’’Земеделие’’ (ДФЗ), с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 18.27.0516/74212 е оторизирана субсидия по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’, в размер на 0, 00 лева. Съдът е приел, че оспореното пред него Уведомително писмо е второ по ред, след като с решение № 33 от 23 май 2019 г., постановено по адм. дело № 235 от 2019 г., по описа на Административен съд – Русе, влязло в сила на 26 юни 2019 г., по жалба на Н. Н. е отменено предходното Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/3420 от 12 ноември 2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник – изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция, потвърдено със заповед № РД 20-128 от 28 март 2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите и делото е върнато като административна преписка на административния орган – заместник –изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН: 18.27.0516/74212 на Н. Н. и приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., като при новото разглеждане на заявлението за подпомагане с указания органът да установи всички относими факти и обстоятелства, свързани с предоставяне на исканото от Н. подпомагане за втора година от поетия ангажимент по мярка 11 ’’Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство’’, 112 броя пчелни семейства с код за подпомагане ’’Биологично пчеларство в преход’’ и въз основа на тях да прецени и посочи съществуването на конкретно основание за отказ по Наредба № 4 от 2015 г., респективно при отсъствие на такова основание да постанови позитивен за заявителя административен акт. За да постанови обжалваното решение, инстанцията по същество е установила, че при издаване на оспореното Уведомително писмо не е налице съобразяване с дадените задължителни указания от съда с влязлото в сила решение № 33 от 23 май 2019 г., постановено по адм. дело № 235 от 2019 г., по описа на Административен съд – Русе. При новото произнасяне административният орган изрично е посочил в съдържанието на обжалвания акт, че е съобразил указанията на съда, но решаващият съд е констатирал, че нито от съдържанието на Уведомителното писмо, нито от приложената административна преписка, при новото произнасяне са е установявани някакви нови или допълнителни обстоятелства, а напротив – налице е пълна идентичност във фактическите и правни основания по произнасяне с предходното отменено Уведомително писмо. При разглеждане на спора по същество, първостепенният съд е приел, че различието с първото произнасяне е единствено в това, че в отделна таблица е посочено спазването на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г., ведно с нормативно определените базови изисквания, за които няма данни и твърдения, да не са изпълнени. При сравняване на мотивите в обжалваното Уведомително писмо и предходното – отменено по съдебен ред, е установил преповтаряне съдържанието на административния акт от 12 ноември 2018 г. на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция и наличието на леко изменение в първото, като е добавена една допълнителна таблица, още повече, че при новото произнасяне надвишеното на минималните периоди на преход един път е обвързано с т. IV ’’Изчисляване и налагане на намаленията’’, втори абзац от Методиката – в разясненията под таблицата на стр. 2 от Уведомителното писмо, а втори път – с Раздел V ’’Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление за направление по мярка 11 от ПРСРС 2014 – 2020 г. ’’ (в поясненията към колона 7 на таблицата на стр. 3 от Уведомителното писмо). От съдържанието на оспорения акт, съдът е констатирал, че отново административният орган не сочи никое конкретно основание за отказ от Наредба № 4 от 2015 г. – чл. 13, чл. 14 и чл. 26 от същата. Посочването на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. не е възможно да се възприеме като правно основание за отказ, защото тази норма за кампания 2016 г. не обхваща периодите на преход към биологичното пчеларство по чл. 38, параграф 3 от Регламент № 889 от 2008 г. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, административният съд е достигнал до извод за най-тежкия порок, водещ до материална незаконосъобразност на обжалваното Уведомително писмо, по арг. на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради което го е обявил за нищожно и е върнал делото като административна преписка на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне, при съобразяване на дадените от съда задължителни указания с решение № 33 от 23 май 2019 г., постановено по адм. дело № 235 от 2019 г., по описа на Административен съд – Русе. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Според чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В разглеждания случай, заместник – изпълнителния директор на ДФЗ не е изпълнил своето задължение, произтичащо от задължителните за него указания, съдържащи се във влязлото в сила съдебно решение № 33 от 23 май 2019 г., постановено по адм. дело № 235 от 2019 г., по описа на Административен съд – Русе, а именно: не е установил никакви нови или допълнителни обстоятелства, нито е подвел вече установите под друго правно основание. Издаването на уведомително писмо с идентично съдържание на вече отмененото от съда без да се съобразят указанията на съда представлява пряко противоречие по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК с влязло в сила съдебно решение. Като е достигнал до същия правен извод АС-Русе без да допусне процесуални нарушения е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 750, 00 (седемстотин и петдесет) лева, които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на касатора в пълен размер, който е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания за уважаване на направеното в срок възражение за прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение