Решение № 2068 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2013 г.

Решение № 2068 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Еленита - Елисавета Харизанова", гр. Търговище, подадена чрез адв. Георгиева, против решение № 25 от 15.05.2013 г. по адм. дело № 45 по описа за 2013 г. на Административен съд - гр. Търговище. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. По същество излага доводи за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт, релевирани и в първоинстанционното производство. Моли за отмяна на решението в цялост и за решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Ответниците - кметът на община Търговище и старши инспектор в отдел "Ревизии" при Дирекция "Местни данъци и такси" - община Търговище не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С атакуваното решение Администрaтивен съд - гр. Търговище е отхвърлил жалбата на ЕТ "Еленита - Елисавета Харизанова" против ревизионен акт № 37/4.01.2013 г. на старши инспектор в отдел "Ревизии" при дирекция "МДТ" на община Търговище относно дължимия местен данък за превозни средства за периода 1.01.2007 - 31.12.2011 г. в размер на главница от 4 497 лв. и лихва от 2 007, 96 лв., потвърден с решение № Рш-МДТ-3/14.03.2013 г. на кмета на община Търговище и е осъдил жалбоподателя да заплати на кмета на общината направените по делото разноски в размер на 150 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е законосъобразен. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят ЕТ "Еленита - Елисавета Харизанова" е притежавал от 25.08.2003 г. до 1.10.2010 г. МПС влекач седлови с ДК № Т 0414ТТ, м. "Волво F12", с № на шаси YV2H2A1C2FA039791 и № на двигателя 5002860N9540398. Според подадената от него декларация № 1728/23.09.2003 г. по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с приложено свидетелство за регистрация на МПС част I, същото е с технически допустима максимална маса 8 400 кг., допустима максимална маса от 8 400 кг. и маса на превозното средство 8400 кг., като не е посочена допустимата максимална маса на състава от ПС. На 1.10.2010 г. процесното МПС е продадено на друго лице, като при декларирането му от новия собственик на 13.10.2010 г. се установява, че МПС е с три оси и 40, т. допустима маса на състава от ПС, видно от приложения към декларацията регистрационен талон. Със заповед № 37/26.11.2012 г. е възложено извършването на ревизия на ЕТ "Еленита - Елисавета Харизанова". Представена е справка от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Търговище за регистрираните и отчислените МПС на ревизираното лице, съгласно която процесното МПС е с 3 оси, с посочено натоварване на всяка от тях, без данни за допустимата максимална маса на състава на ПС. В хода на ревизията е предоставена възможност на жалбоподателя да представи документ от производителя на влекача, удостоверяващ допустимата максимална маса на състава от ПС. Указано му е, че при непредставяне на исканите документи на основание чл. 37, ал. 4 от ДОПК ще бъде прието за доказано, че процесното МПС е с 3 и повече оси и с допустима максимална маса на състава на ПС - 40 тона. Изготвен е ревизионен доклад № 37/18.12.2012 г., а на 4.01.2013 г. е издаден процесният ревизионен акт, с който дължимият от ЕТ "Еленита - Елисавета Харизанова" местен данък върху ПС за периода от 1.01.2007 до 31.12.2011 г. е определен на 4 497, 67 лв. главница и 2007, 96 лв. лихви. Ревизионният акт е оспорен пред кмета на община Търговище, който го е потвърдил с решение № Рш-МДТ-3/14.03.2013 г. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че е налице неправилно деклариране от страна на жалбоподателя на процесния седлови влекач и следователно неправилно определяне на дължимия от него местен данък за притежаваното превозно средство за процесния период. При проверка на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е съобразил, че ревизираното лице е уведомено да представи документи, удостоверяващи допустимата максимална маса на състава на ПС на основание чл. 37, ал. 2 и 3 от ДОПК във вр. с чл. 54, ал. 8 от ЗМДТ, като са му указани последиците в случай на непредставяне на такива. Наведен извод, че жалбоподателят не може да черпи права от своята процесуална пасивност след като не е ангажирал доказателства относно правнорелевантен за изчисляване размера на данъка факт, въпреки дадената му възможност за това. Според съда в случая размерът на местния данък е определен в съответствие с Наредбата на община Търговище за определянето на размера на местните данъци на територията на община Търговище. За неоснователно е счетено възражението на жалбоподателя за изтекла давност на данъчното задължение върху ПС за 2007 г. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Посочил е и нормата на ал. 2 на чл. 171 от ДОПК, която предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. С оглед релевантната правна уредба, съдът е счел, че възложената със заповед от 26.11.2012 г. ревизия правилно обхваща и периода за 2007 г. Прието е, че задължението за лихви върху публични задължения, е също публично задължение, поради което за него е приложим 5-годишният погасителният давностен срок, предвиден в чл. 171, ал. 1 от ДОПК, който към датата на възлагане на ревизията не е бил изтекъл. Наведен е извод за неприложимост в случая на погасителната давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД, предвиден за лихвите по гражданско-правни задължения. Решението е правилно. В съответствие с фактическите обстоятелства и материалния закон съдът е направил обоснован извод за липса на основания за отмяна на ревизионен акт № 37/4.01.2013 г., издаден от старши инспектор в отдел "Ревизии" при дирекция "МДТ" на община Търговище, потвърден с решение № Рш-МДТ-3/14.03.2013 г. на кмета на община Търговище. Съдът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за предмета на делото, събрал е доказателства, които са относими към установяване на релевантните за спора факти, преценил е събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е формирал правните си изводи въз основа на целия доказателствен материал, видно от който твърденията на оспорващия не се потвърждават. Жалбоподателят не е ангажирал нито пред ревизиращия орган, нито във фазата на съдебното дирене в първоинстанционното производство доказателства, които да сочат на различни от установените от решаващия съд фактически обстоятелства или от съответно възприетите въз основа на тях правни изводи. Правилен е изводът на съда, че обжалваният акт е законосъобразен, като изложените в решението му мотиви, обуславящи постановения правен резултат, се споделят от настоящия касационен състав. В чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ е установено задължение за собствениците на превозни средства да ги декларират пред общината в двумесечен срок от придобиването им. Видно от разпоредбата на чл. 55, ал. 7 ЗМДТ, данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача. Съгласно чл. 54, ал. 8 от ЗМДТ, когато в свидетелството за регистрация на ПС по чл. 55, ал. 7 липсват данни за допустимата максимална маса на състава от ПС, в декларацията по ал. 1 се посочва допустимата максимална маса на състава от превозни средства, определена от производителя. В приложения от жалбоподателя регистрационен талон към момента на деклариране на процесното МПС не не е отразена допустимата максимална маса на състава от ПС. При последващото му деклариране от новия собственик се установява, че същата е 40 тона. Спорът по делото следователно е относно декларираното от жалбоподателя по отношение на броя на осите и допустимата максимална маса според регистрационния талон. С оглед данните в декларацията на приобретателя от 13.10.2010 г. за допустимата максимална маса на състава на ПС и констатирана липса на такива данни при декларирането на МПС от жалбоподателя, е възложена ревизия, насочена към установяване на задълженията на ЕТ "Еленита - Елисавета Харизанова" за данъка върху ППС за периода 1.01.2007 - 31.12.2011 г. Предвид хипотезата на чл. 54, ал. 8 от ЗМДТ във вр. с чл. 55, ал. 7 ЗМДТ, на жалбоподателя е указано в 14-дневен срок да представи документ от производителя на влекача, удостоверяващ допустимата максимална маса на състава на ПС, като е уведомен, че при непредставяне на изисканите документи ще бъде прието за доказано, че процесният седлови влекач е с три и повече оси и допустима максимална маса на състава от ПС - 40 тона. Жалбоподателят изрично е отказал да получи искането за представяне на документи. В хода на ревизията и в съдебното производство същият не е доказал твърденията си във връзка с техническите параметри на притежавания от него до 1.10.2010 г. влекач. Въпреки предоставената му процесуална възможност, ревизираното лице не е оборило констатациите в административната преписка, съдържаща данни, че процесният влекач е с три оси и допустима маса до 40 тона, поради което законосъобразно му е съставен обжалвания ревизионен акт. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК е правилно приложена. Към момента на възлагане на ревизията предвидената в закона 5-годишна давност не е изтекла по отношение на задълженията за 2007 г. Задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължение, като следва да се има предвид, че те и на самостоятелно основание са публични задължения съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, поради което към тях е приложим погасителният 5-годишен давностен срок. Като е приел, че определеният с ревизионния акт данък превозни средства е правилно установен по размер и основание, съдът е постановил обосновано и съответно на закона решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,