Решение № 10228 от 30.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от И. Т. И., в качеството му на ЕТ "И. И.-ДИТИ", чрез процесуалния му представител адвокат М. Белчева, срещу решение 1014/13.12.2023 г., постановено по адм. дело 247/2023 г. по описа на Административен съд-Хасково, 4-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Панчева, в писмена молба по делото, изразява становище за неоснователността на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. Т. И., в качеството му на ЕТ "И. И.-ДИТИ", срещу решение 26/311/00950/3/01/04/02, изх. 01-6500/8725#26/29.11.2022 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. /Наредба 30/11.08.2008 г./, както и влязло в сила решение 5314/02.06.2022 г., постановено по адм. дело 7223/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, на търговеца е определена финансова корекция в размер на 371 909.94лв съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г., одобрени със заповед 03-РД/3218/08.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, обн. ДВ, бр. 69/2019 г. /Правилата/. За изясняване на спора от фактическа страна от първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и е изслушана съдебно-икономическа експертиза. По данни от приетите доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършени две проверки на място през м. юни и м. юли 2019 г. и допълнителни административни проверки, неизпълнение на задълженията на търговеца, предвидени в т. 4.12 и т. 4.18 от сключения между него и ДФЗ договор 16/311/00950/29.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно: изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи от подпомаганата дейност, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 12.26%. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 16/311/00950/29.10.2014 г., неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок в съответствие с одобрения проект, а т. 4.18 - да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договор 16/311/00950/29.10.2014 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. По делото не се спори относно вложения в договора, смисъл на понятието "одобрен проект", доколкото в т. 9.1.г. от него е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етап кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, ведно с всички изискуеми съгласно Наредба 30/11.08.2008 г., документи /в т.ч. бизнес плана, представен от ползвателя и одобрен от фонда/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 311. Установени са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи от подпомаганата дейност за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., вярно посочени в мотивите на обжалваното решение. По искане на процесуалните представители на страните е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението, по която потвърждава изцяло констатацията на административния орган /за изпълнение от 12.26% на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели, изчислено средно аритметично за 2016 г., 2017 г. и 2018 г./, послужила като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция. Заключение не е оспорено от страните и е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт. Установените от административния съд, релевантни факти са описани подробно в мотивите на обжалваното решение, като при липсата на спор по тях са възприети и от касационния състав, и не следва да бъдат възпроизвеждани изцяло в текста на настоящото решение. Така, въз основа вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд обосновано приема, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, в това число и Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент /ЕО/ 2988/95/ по отношение на предвидения в този нормативен акт, давностен срок. По тези мотиви, първоинстанционният съд постановява атакуваното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на И. Т. И., в качеството му на ЕТ "И. И.-ДИТИ", като неоснователна и го осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 450лв, представляваща разноски по делото. Предвид предмета на дължимата от касационната инстанция проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и съдържанието на касационната жалба, настоящият съдебен състав счита, че не дължи произнасяне по общо формулираните в нея оплаквания за допуснати при постановяването на съдебния акт, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед бланкетния им характер. При дължимата от касационната инстанция проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и независимо, че изтъкнатите в касационната жалба възражения възпроизвеждат релевираните в жалбата до административния съд доводи за незаконосъобразността на атакувания пред него административен акт и не касаят противоречието на съдебния акт с материалния закон, касационният състав приема, че атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. При напълно изяснена фактическа обстановка, кореспондираща изцяло със събраните по делото доказателства, административният съд е извел правилни правни изводи, за което е изложил ясни и законосъобразни мотиви, които споделени от касационната инстанция не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение предвид възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Безспорната фактическа установеност по делото, в това число по данни от неоспореното заключение на вещото лице, че за трите пълни финансови години /2016, 2017 и 2018/ изпълнението на застъпените в одобрения бизнес план показатели за приходи от подпомаганата дейност възлиза средноаритметично на 12.26% за тези три години, налага именно формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразността на решението за налагане на финансова корекция, а оттам - и за отхвърлянето на предявената жалба, като неоснователна. След като установеното от административния орган /по време на извършената през м. юни и м. юли 2019 г. проверки на място и допълнителни административни проверки/ нарушение на договорните задължения на ползвателя на финансовата помощ, свързани с непостигането на заложените в одобрения бизнес план приходни показатели за трите пълни проверявани финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ се установяват от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това средства пред първата инстанция, то законосъобразно, по аргумент от чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и клаузите на т. 8.1 във връзка с т. 4.12. и т. 2.18 от договор 16/311/00950/29.10.2014 г. за отпускане на БФП, на касатора е наложена финансова корекция в определения от органа размер, представляваща 100% от изплатената по договора финансова помощ, при наличието на правилно квалифицирано от него нарушение по т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата. Не намират опора в закона наведените в касационната жалба пространни доводи за липсата на основание от страна на административния орган да открие производство за налагане на финансова корекция след отмяната с решение 225/26.05.2021 г., постановено по адм. дело 949/2020 г. на Административен съд-Хасково /оставено в сила с решение 5314/02.06.2022 г., постановено по адм. дело 7223/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение/ на Акт за установяване на публично държавно вземане 26/311/00950/3/01/04/01, изх. 01-6500/8725#2/13.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ /АУПДВ/, с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване окончателно публично държавно вземане в размер на 371 909.94лв, за констатирани от органа, три неизпълнения на договор 16/311/00950/29.10.2014 г., едно от които /за средноаритметично изпълнение на заложените в бизнес плана приходни показатели в размер на 12.26% за трите финансови 2016 г., 2017 г. и 2018 г./ идентично с това, за което е наложена процесната финансова корекция. В противовес на релевираните от касатора, подробни съображения, настоящият съдебен състав счита, че основанието за откриване на производството за налагане на финансова корекция във връзка с констатираното от административния орган още през м. юни и м. юли 2019 г., неизпълнение на договорните задължения на едноличния търговец във връзка със задължението му да постигне и поддържа предвидените в бизнес плана приходни показатели, се извлича от императивните текстове на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 63, § 1 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ 352/78, /ЕО/ 165/94, /ЕО/ 2799/98, /ЕО/ 814/2000, /ЕО/ 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета. Според първата от тези разпоредби, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според втората - ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. Предвид това и отсъствието на влязъл в сила акт за събирането на недължимо получената от касатора /с оглед нарушеното договорно задължение/, финансова помощ, както и на изтекла в случая давност, правомощието на изпълнителния директор на ДФЗ да открие производство за налагане на финансова корекция и да наложи такава не е преклудирано с отмяната на предходно издадения АУПДВ, като органът не само е имал възможността, но на основание чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП е бил длъжен да предприеме необходимите действия за издаване на решение по чл. 73 ЗУСЕФСУ, което предвид фактическата установеност по делото законосъобразно е сторил. С оглед конкретно изтъкнатите от касатора възражения следва да се посочи, че силата на пресъдено нещо на решение 5314/02.06.2022 г., постановено по адм. дело 7223/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, не е пренебрегната от административния орган с издаването на процесния акт за налагане на финансова корекция, който несъмнено се отнася до само едно от установените от органа през 2019 г. три неизпълнения на сключения с ДФЗ договор, за които с отменения АУПДВ му е било определено окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, а именно - непостигането на заложените в одобрения бизнес план приходни показатели, несъответствията в техническите характеристики и количествата на финансираните по договор 16/311/00950/29.10.2014 г. активи и непредставянето в оригинал на изискани от ДФЗ документи. Съобразно мотивите на горепосоченото решение на Върховния административен съд, първо отделение, предходно издаденият АУПДВ, в частта му, относима към изпълнението на застъпените в бизнес плана приходни показатели от 12.26% средно аритметично за процесните три финансови години, е отменен единствено поради допуснати от органа съществени нарушения на процесуалните правила, а в останалата му част, касаеща другите две констатирани от органа нарушения - и поради несъответствие на акта в тази му част с приложимия материален закон. Затова правният спор относно възстановяването на неправомерно изплатената на търговеца финансова помощ, породен от констатираното през 2019 г., неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план приходни показатели за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г., не е разрешен със сила на пресъдено нещо с решението на Върховния административен съд, първо отделение, за отмяна на АУПДВ 26/311/00950/3/01/04/01, изх. 01-6500/8725#2/13.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ. Нещо повече, даденото от състава на първо отделение на касационния съд, тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /обн. ДВ. бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ във връзка с § 12, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗПЗП /обн. ДВ бр. 2/2018 г./ е задължително за административния орган, който не може да бъде упрекван, че с издаването на акта за налагане на финансова корекция по същество се е съобразил с постановеното съдебно решение, което освен това изрично е посочил в мотивите си, като едно от основанията за издаване на акта. Не намират основание релевираните в касационната жалба доводи за изтичането на мониторинговия период преди налагането на финансовата корекция, обуславящи според него различен от формирания от първоинстанционния съд извод, че ирелевантен относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт е установеният по делото факт, че мониторинговият период за договор 16/311/00950/29.10.2014 г. е изтекъл на 29.10.2019 г. Следва да се посочи, че мониторинговият период, разглеждан от настоящия касационен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договора за отпускане на БФП, което не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. Единствената предпоставка, относима към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, е въведеният в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 четиригодишен срок на давност. Затова правилно в атакуваното решение първоинстанционният съд е приел, че без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, и в случай, че констатира нарушения - да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95, който в случая, с оглед данните по делото /в това число за прекъсването на този срок с издаването на АУПДВ/ не е изтекъл. Обстоятелствените възражения на касатора в противоположния смисъл са неоснователни. Лишени от правна опора са и доводите на касатора относно прогнозния характер на бизнес плана и заложените в него приходни показатели. Неотклонно застъпено в съдебната практика е разбирането, възприемано и от настоящия състав, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри, представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ /справка - решение 6809/22.06.2023 г. по адм. дело 4214/2023 г., решение 5602/30.05.2023 г. по адм. дело 3549/2023 г, решение 2091/27.02.2023 г. по адм. дело 6583/2022 г., решение 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., решение 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г. и др., постановени от Върховния административен съд/. Въпросът е подробно развит в посочената практика, поради което е безпредметно да бъде обсъждан детайлно и в мотивите на настоящото решение. С оглед наведените в касационната жалба конкретни съображения, следва само да се отбележи, че именно клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 във връзка с т. 9.1.г. от договор 16/311/00950/29.10.2014 г. създават за касатора, в качеството му на ползвател на БФП по него, задължението да изпълни финансираната инвестиция в определения по договора срок в съответствие с одобрения проект, част от който несъмнено е и одобреният при кандидатстването по мярката бизнес план, в това число съответно - и заложените в него приходни показатели. По аргумент от чл. 193, ал. 2 АПК и предвид постановеното по реда на чл. 185 АПК решение 3618/10.03.2020 г. по адм. дело 14154/2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело 8071/2020 г. от петчленен състав на Първа колегия на съда, съображенията на касатора относно обратното действие на Правилата, въвеждащи според него незаконосъобразно едностранно изменение на договор 16/311/00950/29.10.2014 г., е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство. С оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК без значение за дължимата от касационната инстанция проверка за правилността на обжалвания съдебен акт, съответно за дължимата от административния съд проверка за законосъобразността на атакувания пред нея акт за налагане на финансова корекция, е изтъкнатото в касационната жалба обстоятелство, че с решение 11872/30.11.2023 г., постановено по адм. дело 2014/2023 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение /отмененото към настоящия момент с решение 9067/22.07.2024 г., постановено по адм. дело 1122/2024 по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия/ Наредба 30/11.08.2008 г. е била отменена. За изчерпателност, предвид конкретно формулираното в касационната жалба оплакване в тази насока, следва да се посочи, че неотносимо към спора по делото, в частност към преценката за законосъобразност на наложената финансова корекция, е наличието в района на процесната инвестиция на други, одобрени и финансирани по мярка 311, конкурентни на нея, проекти. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна, а тази на ответника - основателна. Поради това, И. Т. И. в качеството му на ЕТ "И. И.-ДИТИ" следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата от 100лв, представляваща определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,