Решение № 6635 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6094/2016 г.

Решение № 6635 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6094/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Гранд хотел Рига" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., против Решение № 8/14.04.2016 г., постановено по адм. дело № 629/2015 г., по описа на Административен съд Р., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на общински публични вземания № СУД001114/29.07.2015 г., издаден от старши инспектор в отдел КСМДТ към Дирекция "МДТ" при О. Р., потвърден с Решение № 106/28.10.2015 г., на Директора на Дирекция "МДТ". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Директора на Дирекция "МДТ" при О. Р., чрез процесуалните си представители, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Р. е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Гранд хотел Рига" ЕООД, срещу Акт за установяване на общински публични вземания № СУД001114/29.07.2015 г., издаден от старши инспектор в отдел КСМДТ към Дирекция "МДТ" при О. Р., потвърден с Решение № 106/28.10.2015 г., на Директора на Дирекция "МДТ". С оспорения акт са определени публични задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихва за просрочие върху главниците към 29.05.2015 г., за 2013 г. и 2014 г. за хотел - ресторант "Рига", ресторант "Рибарска колиба" в парк "Приста" и сграда за търговия "павилион - трафопост", местност "Мерата", в парк "Приста". За да постанови този резултат съдът е приел, че и трите имота, за които с оспорения АУОПВ са определени задължения за ДНИ за 2013 г. и 2014 г., попадат в обхвата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и за тях на основание чл. 11, ал. 1 от същия закон собственикът им дължи заплащането на данък недвижими имоти. Видно от приетото по делото заключение на вещото лице, правилно е определена тяхната отчетната стойност, респективно данъчна оценка, върху която впоследствие е изчислен и дължимият размер на ДНИ. По отношение такса битови отпадъци относно обект "хотел - ресторант "Рига" съдът е приел, че събраните по делото доказателства налагат категоричен извод за предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, почистване на териториите за обществено ползване и депониране на отпадъци. По отношение на двата имота в парк "Приста" съдът е приел, че О. Р. предоставя услугата "чистота на териториите за обществено ползване", а органът по приходите е взел предвид подадените от дружеството декларации по чл. 16, ал. 5 от Наредба № 16 и не е извършил начисляване на ТБО в частта за сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на регионално депо. Решението е правилно. Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства свързани с правния спор за законосъобразността на оспорения акт и въз основа на анализа на доказателствата е направил извод за неоснователност на жалбата. Актът за установяване на общински публични вземания е издаден от компетентен орган и при спазване на приложимите процедурни правила. Определените размери на задълженията и основанията за плащанията относно данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са съобразени с материално правните разпоредби. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ са определени имотите, които се облагат с данък. В обхвата на тази норма са три броя недвижими имоти, за които са подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ и съгласно чл. 11, ал. 1 жалбоподателят като собственик дължи данък за тях. Определянето на данък недвижими имоти е направено съобразно наредбата на Общинския съвет по чл. 22 от ЗМДТ, което е установено и от заключението на експертизата. В касационната жалба не се правят конкретни възражения относно определените задължения за данъка. Поради това и с оглед възприетата от съда законосъобразност на акта в частта за данък недвижими имоти, решението е правилно и обосновано. Поддържаните доводи за неправилност на решението относно определените такси битови отпадъци за трите имота са неоснователни. Изложението в касационната жалба възпроизвежда позицията в първоинстанционното производство, която обосновано е отхвърлена като неоснователна в решението. Определянето на такса битови отпадъци по чл. 62 от ЗМДТ е извършено съобразно наредбата на Общинския съвет и по реда на чл. 66 от ЗМДТ. Предоставянето на услугите, съставляващи цялостната услуга, е установено за всеки от имотите. Правилно съдът е приел, че за хотел - ресторанта се осъществява услугата сметосъбиране и сметоизвозване, което се установява от доказателствата, представени в хода на производството, включително свидетелските показания и заключението на експертизата. Определянето на размера на таксата е съгласно количеството на битовите отпадъци предвид нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 16 от Наредбата, което се отнася за двете години и съобразно декларирането. Неоснователно е и възражението, че при този начин на определяне на таксата не се дължи такава за услугата поддържане на обществена хигиена. Правилно е прието и липсата на основания за прилагане на чл. 71, т. 1-3 от ЗМДТ. От доказателствата са опровергани доводите за осъществяване на някоя от предпоставките, при които не се събира такса. Относно имотите в парк "Приста" заплащането на такси е определено само за компонента чистота на териториите за обществено ползване, а възражението за неправилното му определяне е отхвърлено от съда в съответствие с доказателствата. От доказателствата по делото, включително експертизата, е установено, че общината организира почистване, което обосновава правилността на правния извод за законосъобразно прилагане на закона. Неоснователно се поддържа и нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно тази разпоредба местните такси се определят въз основа на необходимите разходи за предоставяне на услугата, което е направено с решение от 29.12.2011 на Общинския съвет и приложимо на основание чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ за спорните периоди. Това решение не е оспорено и е влязло в сила и не може да се извърши инцидентен съдебен контрол. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ определянето се извършва въз основа на одобрен план-сметка за всяка дейност. Последната подлежи на проверка от сметната палата (чл. 66, ал. 5 от ЗМДТ), а съдебен контрол е допустим в отделно производство по оспорване на решението на Общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, за каквото липсват данни. Неоснователно се поддържа и неспазване на чл. 6 от АПК, което оплакване е обосновано с високия размер на таксата за услугата почистване. В настоящия случай е налице определяне на местните такси съобразно разпоредбата на чл. 66 от ЗМДТ и одобрена план-сметка въз основа на конкретните разходи. Спазването на законовите правила за определяне на размера на таксите не е в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Р. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на О. Р. следва да бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение